14 години от края на задължителната казарма. Дебатите за връщането й продължават
На 25-ти ноември 2007 година завърши наложителната наборна военна работа в България, чието начало е положено със Закона за взимане на новобранци от 1880 година, само че 14 години по-късно дебатът дали тя да бъде върната под някаква форма продължава.
На днешната дата през 2007 година министърът на защитата Веселин Близнаков и началникът на Генералния щаб на БА военачалник Златан Стойков изпращат военнослужещите от Софийския гарнизон на церемониален обред пред Паметника на незнайния боец, напомня Военна академия " Георги Стойков Раковски " в пост във Facebook.
Тогава последните 2413 наборни бойци са изпратени с тържествени ритуали и в Плевен, Пловдив, Сливен и Банско.
" За бъдещите генерации наборната работа ще бъде чужд факт, за който ще четат в учебниците, само че за Вас – последните бойци, тя е школа за геройство " – сподели тогава военният министър. По думите му последният набор си е мислел като влиза да служи, че е извадил неприятен шанс, напомня Военна академия " Георги Стойков Раковски ".
При напускането си всеки боец получава употребения от него комплект униформа поради присъединяване си във значим исторически миг от развиването на Българската войска.
От 1 декември 2007 година Българската войска става напълно професионална.
Оттогава до в този момент продължава дебатът дали това е били вярно и не би трябвало ли наборната работа да се възвърне. Той бе подхранен от третото държавно управление на Бойко Борисов, в което военният министър Красимир Каракачанов се заиграваше с тематиката, която бе едно от предизборните обещания на партията му Вътрешна македонска революционна организация.
Връщането на наложителната казарма обаче мъчно може да се случи и надали някой на съществено повдига въпроса. Държавата към този момент няма нужната организация и инфраструктура да ръководи сходен развой, който и преди 2007 година бе добил неуместни измерения.
Последните години наборните бойци най-вече даваха дежурства, главно по запазване на голямото армейско имущество, останало от времето на соца, вместо да получават съответна военна подготовка.
В последните години на съществуването наложителната казарма се бе трансформирала в същинска мъка и за Министерството на защитата.
МО нямаше опция да обезпечи навременното влизане на всички подлежащи на военна работа.
Това докара до неуместната обстановка да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, защото избрани държавни позиции в бранша за сигурност изискваха отблъскване на военната работа.
Това обаче не пречи въпросът за връщането на казармата от време на време да бъде вкарван в приложимост с политически цели или с претекст, че по този начин ще се реши " кадровия колапс ", в който тъне от години професионалната ни войска.
Дори и по публични данни над 5000 места в нея са незаети.
На днешната дата през 2007 година министърът на защитата Веселин Близнаков и началникът на Генералния щаб на БА военачалник Златан Стойков изпращат военнослужещите от Софийския гарнизон на церемониален обред пред Паметника на незнайния боец, напомня Военна академия " Георги Стойков Раковски " в пост във Facebook.
Тогава последните 2413 наборни бойци са изпратени с тържествени ритуали и в Плевен, Пловдив, Сливен и Банско.
" За бъдещите генерации наборната работа ще бъде чужд факт, за който ще четат в учебниците, само че за Вас – последните бойци, тя е школа за геройство " – сподели тогава военният министър. По думите му последният набор си е мислел като влиза да служи, че е извадил неприятен шанс, напомня Военна академия " Георги Стойков Раковски ".
При напускането си всеки боец получава употребения от него комплект униформа поради присъединяване си във значим исторически миг от развиването на Българската войска.
От 1 декември 2007 година Българската войска става напълно професионална.
Оттогава до в този момент продължава дебатът дали това е били вярно и не би трябвало ли наборната работа да се възвърне. Той бе подхранен от третото държавно управление на Бойко Борисов, в което военният министър Красимир Каракачанов се заиграваше с тематиката, която бе едно от предизборните обещания на партията му Вътрешна македонска революционна организация.
Връщането на наложителната казарма обаче мъчно може да се случи и надали някой на съществено повдига въпроса. Държавата към този момент няма нужната организация и инфраструктура да ръководи сходен развой, който и преди 2007 година бе добил неуместни измерения.
Последните години наборните бойци най-вече даваха дежурства, главно по запазване на голямото армейско имущество, останало от времето на соца, вместо да получават съответна военна подготовка.
В последните години на съществуването наложителната казарма се бе трансформирала в същинска мъка и за Министерството на защитата.
МО нямаше опция да обезпечи навременното влизане на всички подлежащи на военна работа.
Това докара до неуместната обстановка да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, защото избрани държавни позиции в бранша за сигурност изискваха отблъскване на военната работа.
Това обаче не пречи въпросът за връщането на казармата от време на време да бъде вкарван в приложимост с политически цели или с претекст, че по този начин ще се реши " кадровия колапс ", в който тъне от години професионалната ни войска.
Дори и по публични данни над 5000 места в нея са незаети.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ