Наградиха лауреатите в поетичния конкурс „Свищовски лозници 2022“
На 25 септември 2022 година в Свищов се състоя награждаването на лауреатите в поетичния конкурс „ Свищовски лозници “. На камерна сцена при Първо българско читалище бяха връчени премиите на Васил Аврамов от гр. Левски – първо място, Здравка Христова от гр. Русе – второ място и Светлана Андреева от гр. София – трето място. Журито в състав Ваньо Вълчев – ръководител, Георги Драмбозов, Людмил Симеонов и Стефания Цанкова присъдиха и две специфични (поощрителни) награди на Христина Главанова от гр. Севлиево и Иванина Стоева (12 г.) от гр. София.
Ежегодната литературна премия „ Златно дунавско перо “ за 2022 година беше връчена на писателя Георги Кушвалиев.
Церемонията по награждаване приключи с представянето на най-новата стихосбирка „ Някой споделя “ на свищовския поет Иван Антонов. Представянето направи поетът Кънчо Великов, а за музикалния декор се погрижи Бисера Друмева.
Ето и наградените стихотворения:
ПЪРВА НАГРАДА
ХРАМОВ ПРАЗНИК
Васил Йорданов Аврамов, от гр. Левски
Храмов празник.
Зовящи за работа камбани.
Като благ пух – ноемврийски снежец.
Към манастира – тълпи от миряни.
У притвора – безконечния бедняк слепец.
На педя месалче, край пътя за храма,
Едно слабичко русо момче
оферираше билки, в Родопа набрани,
с посинели от хладното утро ръце.
Но случи се – лъскаво мощно возило
изръмжа като звяр с мръсна газ и
пришпорено с едиколко си сили,
сергийката бедна прегази.
После някакъв еднообразен мустак,
довтасал със потна зурла,
закрещя: „ Марш оттука бе, гламав малчуган,
че виж си намазал гумите! “
И момчето си потегли – безропотно и свито,
стиснало в шепа премазани билки.
А крачката му тънички се преплитаха
по калдъръмената настилка.
И само край притвора, там, измежду тълпата
простена нечуто и горко слепеца –
съзрял измежду гъмжилото зрящи сълзата
На Майката Божия с Младенеца.
ВТОРА НАГРАДА
ПОСЛЕДНИЯТ ЗАРЕЗАНОВЕЦ
Здравка Петрова Христова, гр. Русе
На старците останали по един в родните села,
и на незабравимите свищовски лози – тези отпреди Първата международна война.
Дъгите на нощта ли се пропукаха?
И рукна вино-изгрев сред тях
над къщи в глуха самотност прихлупени,
с горчива жила постепенно се наля…
Мъртвило? Не, виж! Там прекръстват двора
изкосо две куцукащи следи
и до загасващ още жив прозорец
уединен дъртак масата реди.
Жрец като че ли във олтар на дни изстинали
нацежда вино в обжежен пахар
в илюзия: „ Ех, да би наминали
за празника човек… пък дори звяр… “
От жалост изтръпнал изгревът изтече
в пахара и душата му се сля
със виното. То кипна и завлече,
подпали делничната самотност.
Отприщи мемоари. И по баирите
във чуканите черни лудост
мъзгата. И се змейнаха накипрени
със живи пъпки мъртвите лозя.
И пъстър водопад от свидни сенки
възкръснали – сокаците заля.
Пендари лъснаха, звънтяха менци
и на площад хоро се завъртя.
И мъртвото му либе непрежалено
излезе и го хвана за ръка
„ Ела! “ И се стопиха двама в залеза
към сенките на Райската лоза…
………………………………………………….
Луната леко с бледите си пръсти
на стареца студеното лице
докосна, от пахара го поръси:
„ На Зарезан Любимата го взе! “
ТРЕТА НАГРАДА
СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ
Светлана Стоянова Андреева – Йонкова, гр. София
Дунава люлее в белите си длани
есенното слънце, времето пълзи…
Греят кехлибари – медени гердани –
и на Бог се кланят майките лози.
Кос ще се обади и пчела ще звънне,
а земята пее, пее за любов…
Бъчвите от жадност в избите ще гръмнат –
празниците с кана идват във Свищов.
Колко доста мъдрост в лудостта си носят!
Виното приказва, а кръвта гори!
Времето се стопира добродушно, без въпроси,
да отпие глътка лозови искрѝ.
Колко доста сватби през октомври стават,
че животът безконечен да се оплоди!
Светлите лози с небето се венчават,
та през пролетта рожба отново да се роди.
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ /ПООЩРЕНИЯ/
ТОДОРОВДЕН
Христина Борисова Главанова, гр. Севлиево
Още малко ще я има тази пряспа белолика…
То се знае – с февруари са си лика и аналогия.
Но бавно, незабелязано се промъква в календара.
Ето, март едвам се вижда по какъв начин пристъпва тук бавно.
Стрък иглика из лехите носи наслада за индивида.
И си споделяме с усмивка, че за празник сме подготвени –
щом и слънцето изгрее, ще дочакаме и Тодор.
Конче мое хвърковато, твоят празник към този момент чука
с цел да хукнем с ветровете отново за здраве и удача.
Ще се метна на седлото! Ти с мънистен гердан дребен
ще отметнеш дълга грива и ще тропнеш със копита –
бърз, гиздав, хубав и силен… Алени пискюли труфя
с цел да може, щом поемем, като ураган да затичаш.
И тъй като с горделивост носиш славата на хергелето,
знам, че няма да се маеш, щом препуснем през полето.
Виж, след нас препускат други – все решили да са първи,
а кушията се вихри, дори слънце ще надзърне
с цел да види – що за знамение с тътен, с крясъци се носи?
Бягат шеметно конете. Няма време за въпроси.
А ездачът на седлото, ниско редуциран с теб се слива
и пришпорва те. А ти си сбрал господство и мощ.
В твоя порив различавам минало и остаряла популярност,
по тази причина и гордостта ни в празника се въплъщава.
Казват, Конският Великден в този ден се отбелязва
по тази причина до късно свети и не бърза да залязва
дори слънцето в небето. Март е, топлота възлиза.
Млад ездач напето язди нагизден със бяла риза.
И е хубаво, и ярко. Празникът душите цялостни.
Като пролетен предвестител насладата ни ще покълне.
ЛОЗИ
Иванина Станимирова Стоева, гр. София, 12 годишна
С допира на времето небето взе да се изпълва с багрите на листопада,
мириса на грозде, тъгата на насладата и играта на листата.
Моментни картини се извършиха на това небе, небето с толкоз доста
мемоари,
небето над най-реалните истории, небето над лозниците.
Чепка по чепка, листо по листо
и гроздето в маза, едно по едно.
Контраст от нюанси на лилаво до синьо,
и вино алено не е единствено от жадност така силно…
Истории добити
и разкази в глътки,
с вино изпити,
цветове във бутилки
и безконечни песни запечатани в коркови тапи.
Зелени, зелени листа,
Живописно зелени
Със толкоз доста неща,
Които могат те да разкажат…
Ежегодната литературна премия „ Златно дунавско перо “ за 2022 година беше връчена на писателя Георги Кушвалиев.
Церемонията по награждаване приключи с представянето на най-новата стихосбирка „ Някой споделя “ на свищовския поет Иван Антонов. Представянето направи поетът Кънчо Великов, а за музикалния декор се погрижи Бисера Друмева.
Ето и наградените стихотворения:
ПЪРВА НАГРАДА
ХРАМОВ ПРАЗНИК
Васил Йорданов Аврамов, от гр. Левски
Храмов празник.
Зовящи за работа камбани.
Като благ пух – ноемврийски снежец.
Към манастира – тълпи от миряни.
У притвора – безконечния бедняк слепец.
На педя месалче, край пътя за храма,
Едно слабичко русо момче
оферираше билки, в Родопа набрани,
с посинели от хладното утро ръце.
Но случи се – лъскаво мощно возило
изръмжа като звяр с мръсна газ и
пришпорено с едиколко си сили,
сергийката бедна прегази.
После някакъв еднообразен мустак,
довтасал със потна зурла,
закрещя: „ Марш оттука бе, гламав малчуган,
че виж си намазал гумите! “
И момчето си потегли – безропотно и свито,
стиснало в шепа премазани билки.
А крачката му тънички се преплитаха
по калдъръмената настилка.
И само край притвора, там, измежду тълпата
простена нечуто и горко слепеца –
съзрял измежду гъмжилото зрящи сълзата
На Майката Божия с Младенеца.
ВТОРА НАГРАДА
ПОСЛЕДНИЯТ ЗАРЕЗАНОВЕЦ
Здравка Петрова Христова, гр. Русе
На старците останали по един в родните села,
и на незабравимите свищовски лози – тези отпреди Първата международна война.
Дъгите на нощта ли се пропукаха?
И рукна вино-изгрев сред тях
над къщи в глуха самотност прихлупени,
с горчива жила постепенно се наля…
Мъртвило? Не, виж! Там прекръстват двора
изкосо две куцукащи следи
и до загасващ още жив прозорец
уединен дъртак масата реди.
Жрец като че ли във олтар на дни изстинали
нацежда вино в обжежен пахар
в илюзия: „ Ех, да би наминали
за празника човек… пък дори звяр… “
От жалост изтръпнал изгревът изтече
в пахара и душата му се сля
със виното. То кипна и завлече,
подпали делничната самотност.
Отприщи мемоари. И по баирите
във чуканите черни лудост
мъзгата. И се змейнаха накипрени
със живи пъпки мъртвите лозя.
И пъстър водопад от свидни сенки
възкръснали – сокаците заля.
Пендари лъснаха, звънтяха менци
и на площад хоро се завъртя.
И мъртвото му либе непрежалено
излезе и го хвана за ръка
„ Ела! “ И се стопиха двама в залеза
към сенките на Райската лоза…
………………………………………………….
Луната леко с бледите си пръсти
на стареца студеното лице
докосна, от пахара го поръси:
„ На Зарезан Любимата го взе! “
ТРЕТА НАГРАДА
СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ
Светлана Стоянова Андреева – Йонкова, гр. София
Дунава люлее в белите си длани
есенното слънце, времето пълзи…
Греят кехлибари – медени гердани –
и на Бог се кланят майките лози.
Кос ще се обади и пчела ще звънне,
а земята пее, пее за любов…
Бъчвите от жадност в избите ще гръмнат –
празниците с кана идват във Свищов.
Колко доста мъдрост в лудостта си носят!
Виното приказва, а кръвта гори!
Времето се стопира добродушно, без въпроси,
да отпие глътка лозови искрѝ.
Колко доста сватби през октомври стават,
че животът безконечен да се оплоди!
Светлите лози с небето се венчават,
та през пролетта рожба отново да се роди.
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ /ПООЩРЕНИЯ/
ТОДОРОВДЕН
Христина Борисова Главанова, гр. Севлиево
Още малко ще я има тази пряспа белолика…
То се знае – с февруари са си лика и аналогия.
Но бавно, незабелязано се промъква в календара.
Ето, март едвам се вижда по какъв начин пристъпва тук бавно.
Стрък иглика из лехите носи наслада за индивида.
И си споделяме с усмивка, че за празник сме подготвени –
щом и слънцето изгрее, ще дочакаме и Тодор.
Конче мое хвърковато, твоят празник към този момент чука
с цел да хукнем с ветровете отново за здраве и удача.
Ще се метна на седлото! Ти с мънистен гердан дребен
ще отметнеш дълга грива и ще тропнеш със копита –
бърз, гиздав, хубав и силен… Алени пискюли труфя
с цел да може, щом поемем, като ураган да затичаш.
И тъй като с горделивост носиш славата на хергелето,
знам, че няма да се маеш, щом препуснем през полето.
Виж, след нас препускат други – все решили да са първи,
а кушията се вихри, дори слънце ще надзърне
с цел да види – що за знамение с тътен, с крясъци се носи?
Бягат шеметно конете. Няма време за въпроси.
А ездачът на седлото, ниско редуциран с теб се слива
и пришпорва те. А ти си сбрал господство и мощ.
В твоя порив различавам минало и остаряла популярност,
по тази причина и гордостта ни в празника се въплъщава.
Казват, Конският Великден в този ден се отбелязва
по тази причина до късно свети и не бърза да залязва
дори слънцето в небето. Март е, топлота възлиза.
Млад ездач напето язди нагизден със бяла риза.
И е хубаво, и ярко. Празникът душите цялостни.
Като пролетен предвестител насладата ни ще покълне.
ЛОЗИ
Иванина Станимирова Стоева, гр. София, 12 годишна
С допира на времето небето взе да се изпълва с багрите на листопада,
мириса на грозде, тъгата на насладата и играта на листата.
Моментни картини се извършиха на това небе, небето с толкоз доста
мемоари,
небето над най-реалните истории, небето над лозниците.
Чепка по чепка, листо по листо
и гроздето в маза, едно по едно.
Контраст от нюанси на лилаво до синьо,
и вино алено не е единствено от жадност така силно…
Истории добити
и разкази в глътки,
с вино изпити,
цветове във бутилки
и безконечни песни запечатани в коркови тапи.
Зелени, зелени листа,
Живописно зелени
Със толкоз доста неща,
Които могат те да разкажат…
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ