На 25 май 1961 г. президентът Джон Кенеди предлага програмата

На 25 май 1961 година президентът Джон Кенеди предлага програмата „ Аполо “ в особено послание към Конгреса на Съединени американски щати.

Кенеди споделя: „ Вярвам, че тази нация би трябвало да се ангажира за постигането на задачата преди края на това десетилетие – кацане на човек на Луната и безвредно връщане на Земята.

Нито един галактически план в този интервал няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-голям за проучването на космоса и никой няма да бъде толкоз мъчно или скъпо осъществим. “

След като получава поддръжката на Конгреса и утвърждението на Министерството на финансите, първата галактическа стратегия за изпращане на човек на Луната става факт.

На 12 септември 1962 година в тирада, произнесена в университета „ Райс “, президентът Кенеди декларира: „...Ние избираме да отидем на Луната в това десетилетие и да създадем други неща, не тъй като те са лесни, а тъй като са сложни... “.

Програмата " Аполо " е замислена в края на 50-те и началото на 60-те години на предишния ХХ век по време на администрацията на президента Дуайт Айзенхауер, като следващо деяние по отношение на развиването на първата американска галактическа стратегия " Меркюри ".

Докато капсулата " Меркюри " може да поддържа единствено един астронавт на ниска околоземна орбита, галактическият транспортен съд " Аполо " би трябвало да изведе трима астронавти на окололунна орбита и да реализира кацане на Луната. НАСА напредва с планирането на програмата, макар че финансирането ѝ е прекомерно непретенциозно заради инертното отношение на Айзенхауер към пилотираните галактически полети. През ноември 1960 година Джон Ф. Кенеди е определен за 35-и президент на Съединени американски щати след акция, която дава обещание американско предимство над Съюз на съветските социалистически републики в региона на галактическите проучвания и противоракетната защита. Използвайки галактическите проучвания като знак на народен авторитет, той предизвестява за съществуването на „ ракетна бездна “ сред двете страни и дава обещание да направи Съединени американски щати „ първата мощ “ в това отношение. След встъпването си в служба Кенеди назначава за шеф на НАСА Джеймс Е. Уеб и поддържа поисканото от него 30% увеличение на бюджета на организацията.

На 12 април 1961 година руският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, който лети в космоса. Този исторически полет ускорява страха на Съединени американски щати от софтуерно закъснение в съпоставяне със Съветския съюз. Ден след полета на Гагарин, на среща на Американския комитет на науката и астронавтика, доста конгресмени дават обещание своята поддръжка за лунната стратегия. На 20 април Кенеди изпраща паметна записка на вицепрезидента Линдън Джонсън, в която упорства последният да прегледа положението на галактическата стратегия на Съединени американски щати, както и на бъдещи стратегии, които ще предложат опция на НАСА да навакса изоставането от руснаците.

Джонсън дава отговор почти една седмица по-късно. Той стига до заключението, че „ вероятно пилотирано кацане на Луната е задоволително надалеч в бъдещето и е доста евентуално Съединени американски щати да го реализиран преди Съюз на съветските социалистически републики “.