Смяната на часовото време може да е вредно
На 25 март в 3 часа през нощта се вкарва лятното часово време. Часовниците ще бъдат преместени с един час напред. На 28 октомври ще стане връщането към астрономическото време в 4 часа през нощта. Тогава часовниците ще бъдат върнати един час обратно. Пристъпването към лятно часово време прави деня по дълъг. Как обаче се отразява на здравето и душeвността ни тази промяна продължава да провокира разногласия. Неотдавна Европейският парламент прикани за задълбочена оценка на актуалната промяна сред зимно и лятно часово време. Според разбор на Европейската комисия разбъркването на биологичния часовник се оказва нездравословно за близо 20% от европейците. Най-вече тези с по-лабилна душeвност, със сърдечно-съдови проблеми или с нарушавания в ендокринната система. Възрастните хора също са доста по-уязвими към всяка насилствена смяна в естествения човешки темп.
Хората, които страдат от бодърствуване и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се приспособяват към прекосяването към лятно или зимно часово време, разяснява психологът доцент Маргарита Бакрачева. Според нея въздействието главно се отразява в това да свикнем към промяната тутакси за ставане. Психологът обаче отбелязва, че
при лятното часове време има положителен миг
който улеснява организма да одобри смяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са натурален антидепресант, които карат хората да се усещат по-добре, изяснява тя.
Единственото отрицателно е настройката и интервалът, нужен за нея, което и работодателите би трябвало да отчетат - най-малко една седмица акомодация, до момента в който организмът се настрои към новия режим, споделя специалистът. И предизвестява, че не е реалистично да чакаме и сами да се опитваме да бъдем 100% съответни. Организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Въпреки това, смяната в този случай е по-позитивна, защото идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога. Пролетта носи позитивни страсти и в случай че приказваме нормално за есенна меланхолия, в този момент по-скоро приказваме за пролетна отмалялост, което е доста по-различно като акцент, показва доцент Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни подтикват да посегнем към по-леки и шарени облекла, да имаме по-голямо предпочитание да прекарваме повече време на открито. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и другари, което е главен фактор, с цел да се усещаме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тематика, по която да не можем да намерим разнопосочни проучвания - по този начин да вземем за пример някои статистики сочат, че при лятното време понижава броят произшествия и произшествия по пътищата, съгласно други смяната води до мощни отрицателни душевен преживявания, разяснява доцент Бакрачева.
Според учени от Харвард обаче, в деня след промяната на стрелките
злополуките по пътищата се усилват с 18%
Причината за това, съгласно тях е сънливостта и забавените реакции. Друго изследване пък демонстрира, че при промяна на времето пътните произшествия с пешеходци понижават с 13%.
Доц. Бакрачева поучава да се фокусираме главно върху позитивния факт - по-дълъг ден, повече топлота и слънце, които ни вършат най-малко малко по-щастливи, без да поставяме старания.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психически проект раждането на новия живот е съпроводено с нова вяра и нови страсти, отбелязва психологът. Колкото и да е друга степента, в която времето въздейства на хората, няма човек, който да не регистрира като характерен барометър това, което се случва.
В някои северни страни има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специфични дни за удостояване на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови фантазии, нови обещания, разяснява доцент Бакрачева.
Според доктор Славчо Славчев –специалист по медицина на съня от Фондация „ Сън и здраве ", прекосяването към лятно часово време измислено, с цел да може да се икономиса електричество. „ Оказва се в действителност, че икономиите са толкоз дребни, че не могат да покрият загубите от това, че
нарушаваме нашия естествен баланс на сън
и бодърстване. Когато изместим часовото време с един час, това значи, че открадваме един час време сън. Тази кражба, с цел да се възвърне и компенсира, би трябвало да минат минимум от 5 до 7 дни, с цел да може организмът да се напасва на новото часово време ", споделя той.
В България изследване е посочило, че лятното часово време пести силата, която АЕЦ „ Козлодуй " създава за 12 часа при цялостна мощ. Разделено на всеки от нас, това е 54 стотинки на човек за една година.
Хората, които страдат от бодърствуване и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се приспособяват към прекосяването към лятно или зимно часово време, разяснява психологът доцент Маргарита Бакрачева. Според нея въздействието главно се отразява в това да свикнем към промяната тутакси за ставане. Психологът обаче отбелязва, че
при лятното часове време има положителен миг
който улеснява организма да одобри смяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са натурален антидепресант, които карат хората да се усещат по-добре, изяснява тя.
Единственото отрицателно е настройката и интервалът, нужен за нея, което и работодателите би трябвало да отчетат - най-малко една седмица акомодация, до момента в който организмът се настрои към новия режим, споделя специалистът. И предизвестява, че не е реалистично да чакаме и сами да се опитваме да бъдем 100% съответни. Организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Въпреки това, смяната в този случай е по-позитивна, защото идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога. Пролетта носи позитивни страсти и в случай че приказваме нормално за есенна меланхолия, в този момент по-скоро приказваме за пролетна отмалялост, което е доста по-различно като акцент, показва доцент Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни подтикват да посегнем към по-леки и шарени облекла, да имаме по-голямо предпочитание да прекарваме повече време на открито. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и другари, което е главен фактор, с цел да се усещаме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тематика, по която да не можем да намерим разнопосочни проучвания - по този начин да вземем за пример някои статистики сочат, че при лятното време понижава броят произшествия и произшествия по пътищата, съгласно други смяната води до мощни отрицателни душевен преживявания, разяснява доцент Бакрачева.
Според учени от Харвард обаче, в деня след промяната на стрелките
злополуките по пътищата се усилват с 18%
Причината за това, съгласно тях е сънливостта и забавените реакции. Друго изследване пък демонстрира, че при промяна на времето пътните произшествия с пешеходци понижават с 13%.
Доц. Бакрачева поучава да се фокусираме главно върху позитивния факт - по-дълъг ден, повече топлота и слънце, които ни вършат най-малко малко по-щастливи, без да поставяме старания.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психически проект раждането на новия живот е съпроводено с нова вяра и нови страсти, отбелязва психологът. Колкото и да е друга степента, в която времето въздейства на хората, няма човек, който да не регистрира като характерен барометър това, което се случва.
В някои северни страни има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специфични дни за удостояване на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови фантазии, нови обещания, разяснява доцент Бакрачева.
Според доктор Славчо Славчев –специалист по медицина на съня от Фондация „ Сън и здраве ", прекосяването към лятно часово време измислено, с цел да може да се икономиса електричество. „ Оказва се в действителност, че икономиите са толкоз дребни, че не могат да покрият загубите от това, че
нарушаваме нашия естествен баланс на сън
и бодърстване. Когато изместим часовото време с един час, това значи, че открадваме един час време сън. Тази кражба, с цел да се възвърне и компенсира, би трябвало да минат минимум от 5 до 7 дни, с цел да може организмът да се напасва на новото часово време ", споделя той.
В България изследване е посочило, че лятното часово време пести силата, която АЕЦ „ Козлодуй " създава за 12 часа при цялостна мощ. Разделено на всеки от нас, това е 54 стотинки на човек за една година.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ