Благовещение е! Какви са обичаите на този ден
На 25 март Православната черква отбелязва празника Благовещение - денят, в който Архангел Гавриил донася богатствата новина на Дева Мария, че ще роди непорочно заченат наследник. В българската национална традиция празникът се назовават още „ Благовец “ или „ половин Великден “. Благовещение е един от непрекъснатите празници в църковния календар, защото всяка година се празнува на една и съща дата. Заедно с християнския, българите означават и фолклорния празник Благовец, който е част от Великденския празничен цикъл.
Празникът Благовещение съответствува с Великия пост, само че Светата православна черква позволява да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата наложително участва обредната питка, а първото парче от нея стопанката слага на прага на дома и назовава за неговия настойник - домашния дух. Други присъщи ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно тъкмо от този ден е останала приказката: " Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено ", защото по това време поникват първите ядливи растения, които обезпечават храна за цялото семейство.
В националните поверия на Благовещение за първи път се чува кукувицата и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои региони на България се назовава още " Кукувден ". Обредните песни, които се извършват на този ден, оповестяват, че пролетната птичка към този момент е пристигнала, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува единствено до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква.
Друго вярване гласи, че когато чуеш кукувицата, колкото пъти изкука, толкоз години ще живее човек.
Според друго национално вярване, чуеш ли гласа на кукувица би трябвало да пипнеш парче самун и пара, с цел да си утолен и богат през цялата година, а новата годишна продукция да е плодородна. На този ден момите се пробват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, с цел да се задомят скоро.
Празникът Благовещение е обвързван и с редица национални традиции. В навечерието на Благовещение е наложително почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове, около които момите запяват обредни песни и потеглят да обикалят къщите в селото, с цел да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Чрез обредните песни, които извършват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им дават обещание вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен самун, а за себе си желаят печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този метод песните за Благовещение показват хем любовните задявки, хем вярата за изобилие през новия сезон.
Празникът Благовещение има загадъчен и вълшебен смисъл. Народът е вярвал, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, само че щом се запролети, още веднъж се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревностно пазят своите самодивски кътчета и санкционират всеки, дръзнал да навлезе в тях. " Злосторникът " бива отвличан в отвъдния свят и в никакъв случай повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се извършват на този ден, предизвестяват хората да се пазят от самодивите и най-много момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или бунар. Текстовете на песните съдържат забрани, съгласно които момите не би трябвало да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, с цел да не ги застигат заболявания. Народните вярвания са свързани със промяната на сезоните и показват страховете от естествените сили по това време.
Според друго национално поверие на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват на открито. По отколешна традиция българите вярвали, че змията е свещено животно, защото носи духа на техните прародители. Нейното ликвидиране се смята за грях, само че тя може да се прогони надалеч от къщата посредством разнообразни обреди. Най публикуваният е прогонването на змиите и гущерите от стопанката на къщата, която удря железни предмети или обикаля двора със запалени факли, изричайки заклинания: " Бягайте змии и гущери, че иде Благовец ". В някои елементи на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, с цел да се роди " богатство жито ". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя порастват изключително ароматни и красиви.
Имен ден честват Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина
Празникът Благовещение съответствува с Великия пост, само че Светата православна черква позволява да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата наложително участва обредната питка, а първото парче от нея стопанката слага на прага на дома и назовава за неговия настойник - домашния дух. Други присъщи ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно тъкмо от този ден е останала приказката: " Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено ", защото по това време поникват първите ядливи растения, които обезпечават храна за цялото семейство.
В националните поверия на Благовещение за първи път се чува кукувицата и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои региони на България се назовава още " Кукувден ". Обредните песни, които се извършват на този ден, оповестяват, че пролетната птичка към този момент е пристигнала, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува единствено до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква.
Друго вярване гласи, че когато чуеш кукувицата, колкото пъти изкука, толкоз години ще живее човек.
Според друго национално вярване, чуеш ли гласа на кукувица би трябвало да пипнеш парче самун и пара, с цел да си утолен и богат през цялата година, а новата годишна продукция да е плодородна. На този ден момите се пробват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, с цел да се задомят скоро.
Празникът Благовещение е обвързван и с редица национални традиции. В навечерието на Благовещение е наложително почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове, около които момите запяват обредни песни и потеглят да обикалят къщите в селото, с цел да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Чрез обредните песни, които извършват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им дават обещание вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен самун, а за себе си желаят печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този метод песните за Благовещение показват хем любовните задявки, хем вярата за изобилие през новия сезон.
Празникът Благовещение има загадъчен и вълшебен смисъл. Народът е вярвал, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, само че щом се запролети, още веднъж се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревностно пазят своите самодивски кътчета и санкционират всеки, дръзнал да навлезе в тях. " Злосторникът " бива отвличан в отвъдния свят и в никакъв случай повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се извършват на този ден, предизвестяват хората да се пазят от самодивите и най-много момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или бунар. Текстовете на песните съдържат забрани, съгласно които момите не би трябвало да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, с цел да не ги застигат заболявания. Народните вярвания са свързани със промяната на сезоните и показват страховете от естествените сили по това време.
Според друго национално поверие на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват на открито. По отколешна традиция българите вярвали, че змията е свещено животно, защото носи духа на техните прародители. Нейното ликвидиране се смята за грях, само че тя може да се прогони надалеч от къщата посредством разнообразни обреди. Най публикуваният е прогонването на змиите и гущерите от стопанката на къщата, която удря железни предмети или обикаля двора със запалени факли, изричайки заклинания: " Бягайте змии и гущери, че иде Благовец ". В някои елементи на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, с цел да се роди " богатство жито ". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя порастват изключително ароматни и красиви.
Имен ден честват Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ