На 25 и 26 април 1986 г. Украйна (и останалият

На 25 и 26 април 1986 година Украйна (и останалият свят) претърпява едно от най-тежките бедствия в човешката история, което прави част от страната необитаема за към 20 000 години. Чернобил: самото име провокира картини на безкрайни пожари, радиационно отравяне, жестоки смъртни случаи и население, насила да продължи живота си с мутирала ДНК. Но при всички мощно отрицателни последствия има един феникс, който се издигна от пепелта. А точно Славутич – многолюден украински град и оазис в руски жанр, издигнат, с цел да одобри оживелите от нуклеарната злополука.

Всичко стартира след осъществяване на тест в нуклеарен реактор на площадката, с цел да се види дали той ще остане постоянен при ниска мощ. Тестът прави реактора неустойчив, тъй че служащите отстраняват към 200 пръта. Но когато прътите са сложени още веднъж – всички по едно и също време – графитните върхове на пръчките дават химическа реакция. Пара и газ провокират детонация, която раздрусва света. Най-малко 28 души са починали при първичния гърмеж. Повече от 100 са ранени. И това е единствено началото.

Поради неправилна връзка лишава близо 36 часа, с цел да се извърши евакуация на покрайнината, в това число на Припят. Построен през 1970 година за настаняване на служащи от централата, Припят скоро става част от близо 350 000 души, евакуирани от Съветския съюз. Междувременно към обречения реактор е издигната 35-километрова зона с стеснен достъп. Някои смели служащи остават да се борят с пожара – през днешния ден те са известни като „ Отряд самоубийци “. Отгоре хеликоптери изхвърляха тонове пясък в огъня, само че въпреки всичко той гори две седмици.

Въпреки заплахата, служащите спомагат за почистването. „ Те влизат там всеки ден без респиратори, а осветлението съвсем нямаше “, сподели Лаурин Дод, жител на Съединени американски щати, който работи по „ саркофага “ над останките на реактора. Проучване от 2006 година на група организации на Организация на обединените нации разкрива „ несъвършенствата “ на зле запечатания предишен модел, издигнат бързо, с цел да покрие останалите боклуци.

Дългогодишното осведомително покритие на раковите болести, радиационното отравяне и други здравословни проблеми, породени от нуклеарната експозиция, е добре документирано. Доклад на Организация на обединените нации от 2005 година твърди, че най-голямото предизвикателство на Чернобил е резултатът, който бедствието оказва върху 600 000 души в региона.

Железопътната линия, особено издигната да свързва Славутич с Чернобил

Въпреки ужаса на повредата и непосредствените последствия, това, което се издига от радиоактивната пепел, е едно удивително място, издълбано в девствена гора. Славутич е планиран като идеалния руски град, въодушевен най-много от други градове и страни. Например, има квартал Тбилиски, който може да се похвали с обичайни грузински кръстове на балконите на постройките. Има и квартал Еревански с архитектура, въодушевена от розовите къщи на Армения. Междувременно други квартали имат минималистичен дизайн с дървени кабини.

Първоначално теренът на региона е толкоз радиоактивен, че строителите на града би трябвало да внесат задоволително безвредна почва, с цел да я натрупат на височина съвсем 2 метра. Но като на магия, новият град е разгласен единствено шест месеца след бедствието и е издигнат от нулата единствено за две години.

„ В земя, цялостна с безлични селища “, споделя американският публицист Матю Бжезински, „ Славутич съвсем би могъл да мине за Запад “.

Славутич се гордее освен със руския си жанр, само че и със своите улеснения в западен жанр: децата играят на същински детски площадки и посещават отлични учебни заведения. Къщите даже имат предни тревни площи. Градът е прелъстителен и за младежи. Средната възраст на жителите е 30, а градът е считан за най-богатия в Украйна през 90-те години.

В момента градът претърпява прочут спад. Окончателното пенсиониране на Чернобил през 2000 година кара доста хора да изгубят работата си. Злоупотребата с опиати и алкохол е необятно публикувана, паравоенните войски постоянно вършат учения в близките гори, а доста поданици просто са обезверени. Въпреки това мястото остава идеална площадка за проучване на атомната радиация и нейните резултати. Чернобил е единствено на 45 минути път с трен от Славутич.

Местните политици имат огромни очаквания за обновяване на града като кметът Юрий Фомичев споделя: „ Ние ще бъдем градът на силата. Не единствено нуклеарната сила. “

Около 1200 поданици от радиоактивната зона към момента отхвърлят да се реалокират в Славутич. Според CNN доста от оживелите поданици са възрастни дами, които са претърпели години на политически безредици, геноцид и апетит. След всичко, което са претърпели, те не желаят да се тормозят да бягат от незабележим за тях зложелател – изключително в случай че това значи да отидат в градска среда, където биха имали проблеми с препитанието. Както споделя една от тях на име Хана Заворотня: „ Радиацията не ме плаши. Гладът ме плаши. “