На 25 години човек още търси пътя си, колебае се,

На 25 години човек още търси пътя си, колебае се, бърка, учи се да живее. А Тодор Каблешков на 25 години не търси. Той взема решение. Решава ориста си, взема решение ориста на едно въстание и оставя на България писмо, написано не с мастило, а с кръв и окончателно геройство.

„ Кървавото писмо “ не е просто документ

То е зов, разкъсващ тишината на робството. В него няма дипломация, няма заобикаляне, няма боязън. Има изясненост. Има деяние. Има онази рядка почтеност, която не пита дали ще оцелее, а дали ще бъде вярна на себе си. В Копривщица пушките гърмят, камбаните не зоват за работа, а за орис, а младите мъже се целуват не от наслада, а от осъзнатост, че може би се виждат за последно.

Каблешков не доживява свободата, за която написа. Но точно това прави думите му толкоз тежки. Те не са написани от победител, а от човек, който знае цената. Знае, че пътят минава през конака, през пандиза, чак до гибелта. И все пак върви. Без поза. Без възторг. Само с дълг.

Днес, 175 години от рождението му, постоянно произнасяме името му тържествено, само че рядко си задаваме въпроса дали бихме имали смелостта на 25 години да напишем такова писмо. Да не отложим. Да не се оправдаем. Да не чакаме по-добър миг, да не разгласяваме „ когато минимум очаквате “.

Каблешков не чака. Той схваща, че историята не идва по график. Тя идва, когато някой се осмели да я повика.

Поклон пред паметта на Тодор Каблешков
Поклон пред младостта, която избра свободата вместо живота

Кървавото писмо на Тодор Каблешков

„ Братя!

Вчера дойде въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който изиска да затвори нѣколко души дружно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото заседание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета…

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, съпроводени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!… Ако вие, братя, сте биле същински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 година

Т. Каблешковъ.

Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора. Тръгвамъ за Клисура, с цел да направя сѫщото “.

Димитър Димитров/ SafeNews