Празнуваме Рождество Христово! Честита Коледа!
На 25 декември честваме Рождество Христово – Коледа. Празникът е прочут още като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят.
Коледа стартира в първите часове на 25 декември.
Той е самобитно продължение на Бъдни вечер. На него християните празнуват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят.
Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според множеството историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата „ календе “). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.
Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември.
С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като „ слънце на правдата “.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа – украсената елха.
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден.
Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидерът на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „ шарени тояги “. Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията – от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледа стартира в първите часове на 25 декември.
Той е самобитно продължение на Бъдни вечер. На него християните празнуват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят.
Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според множеството историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата „ календе “). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.
Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември.
С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като „ слънце на правдата “.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа – украсената елха.
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден.
Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидерът на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „ шарени тояги “. Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията – от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ