Много именици празнуват на днешния светъл празник
На 25 декември имен ден празнуват всички, които носят името Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор и производните им.
На тази дата честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово тържествено, както и Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).
В България е фиктивен празник с решение на 9-ото Народно съвещание от 28 март 1990 година В най-много християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с замяна на дарове в фамилията, както и с блага от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Според доста историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ). До IV век в Календара на православната църква няма празник, предан на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става в IV-V в. под влияние на античните езически вярвания.
Именно в дните измежду 17 и 23 декември представителите на остарялата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и триумфа му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, дадено на Христос като " слънце на правдата ".
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един подробност, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася късче от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго безспорно от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните сподели тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници актьори. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с приятност, като се изключи ако горест някоя, крах или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, благоденствие в семейството и богата реколта, а домакините ги подаряват с коледарски кравай.
Първо се потегля от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя характерен писан кравай за обичания си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко коства и да ги изплатят с наддаване. Всеки момък изплаща кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, по този метод и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички отиват на църква. Прави се нормалното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него неотложно се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се прибира през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а по-късно се събира и служи за лек на разнородни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви приведен, за да са по този метод приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
На Коледната софра могат да се видят хлябове и питки с разнородни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на разнородни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Някои от тези значими за семейството фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, според усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - знак на благоденствие и богатство.
Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане " копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
На тази дата честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Православните християни честват Рождество Христово тържествено, както и Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).
В България е фиктивен празник с решение на 9-ото Народно съвещание от 28 март 1990 година В най-много християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с замяна на дарове в фамилията, както и с блага от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Според доста историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ). До IV век в Календара на православната църква няма празник, предан на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става в IV-V в. под влияние на античните езически вярвания.
Именно в дните измежду 17 и 23 декември представителите на остарялата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и триумфа му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, дадено на Христос като " слънце на правдата ".
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един подробност, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася късче от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго безспорно от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните сподели тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници актьори. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с приятност, като се изключи ако горест някоя, крах или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, благоденствие в семейството и богата реколта, а домакините ги подаряват с коледарски кравай.
Първо се потегля от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя характерен писан кравай за обичания си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко коства и да ги изплатят с наддаване. Всеки момък изплаща кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, по този метод и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички отиват на църква. Прави се нормалното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него неотложно се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се прибира през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а по-късно се събира и служи за лек на разнородни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви приведен, за да са по този метод приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
На Коледната софра могат да се видят хлябове и питки с разнородни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на разнородни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Някои от тези значими за семейството фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, според усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - знак на благоденствие и богатство.
Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане " копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ