Празнична програма за Рождество Христово в сърцето на София
На 25 декември християнският свят празнува Рождество Христово – един от най-светлите и почитани празници в църковния календар. По този мотив в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в интервала от 24 до 28 декември, като централните празнични служби ще се състоят в Патриаршеската катедрала Свети Александър Невски в София.
На 24 декември, Бъдни вечер, от 9:30 часа ще бъде отслужена Василиева света литургия. В 18:00 часа ще стартира празнично всенощно бдение, възглавено от Българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на Българската православна черква.
На 25 декември, в деня на Рождество Христово, в 9:00 часа ще се състои тържественото посрещане на Българския патриарх Даниил, а в 9:30 часа ще стартира празничната Златоустова света литургия.
В празничното свещенодействие ще прозвучат обичайните църковни песнопения на Рождество Христово. Сред тях е тропарът на празника:
" Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе! “
Ще бъде изпълнен и кондакът на празника:
" Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения,
и земята сервира на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
тъй като поради нас се роди Младенец – Предвечният Бог. “
Рождество Христово е празник с дълбока история и богословско значение. В ранното християнство той не е имал закрепена дата и дълго време е бил свързван с Богоявление. Постепенно празникът се утвърждава в другите християнски центрове – в Рим през IV век, в Константинопол по времето на свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст, а по-късно и в Александрия и Палестина. Арменската черква и до през днешния ден чества Рождество Христово на 6 януари.
Евангелският роман за раждането на Спасителя разкрива смирението, с което Божият Син идва в света. Иисус Христос се ражда в пещера край Витлеем, в бедна и скромна конюнктура, надалеч от земна популярност и великолепие. Именно това примирение е в центъра на празника и на християнското обръщение.
Бъдни вечер е ден на духовна подготовка посредством пост, молитва и смирение. Традицията повелява трапезата да бъде постна, домът да се прекадява с тамян и фамилията да се събере в молитва в очакване на Христовото Рождество.
Символиката на празника е богато отразена и в иконата на Рождество Христово. В центъра е Младенецът Христос, положен в ясла, като знак за смирението Му и предобраз на Неговата всеотдайност. До Него са животните, които символизират присъединяване на цялото създание в събитието. Божията майка е изобразена като най-централния човешки облик, изпълнена със благоговение и обич. Свети Йосиф стои настрана, умислен и преклонен пред тайната на въплъщението. Влъхвите с блага свидетелстват, че Христос идва за всички нации, а ангелите и пастирите сплотяват небесния и земния свят. Звездата над пещерата символизира Божията берекет и светлината, която озарява света с раждането на Спасителя.
На 24 декември, Бъдни вечер, от 9:30 часа ще бъде отслужена Василиева света литургия. В 18:00 часа ще стартира празнично всенощно бдение, възглавено от Българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на Българската православна черква.
На 25 декември, в деня на Рождество Христово, в 9:00 часа ще се състои тържественото посрещане на Българския патриарх Даниил, а в 9:30 часа ще стартира празничната Златоустова света литургия.
В празничното свещенодействие ще прозвучат обичайните църковни песнопения на Рождество Христово. Сред тях е тропарът на празника:
" Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него тези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, популярност на Тебе! “
Ще бъде изпълнен и кондакът на празника:
" Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения,
и земята сервира на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
тъй като поради нас се роди Младенец – Предвечният Бог. “
Рождество Христово е празник с дълбока история и богословско значение. В ранното християнство той не е имал закрепена дата и дълго време е бил свързван с Богоявление. Постепенно празникът се утвърждава в другите християнски центрове – в Рим през IV век, в Константинопол по времето на свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст, а по-късно и в Александрия и Палестина. Арменската черква и до през днешния ден чества Рождество Христово на 6 януари.
Евангелският роман за раждането на Спасителя разкрива смирението, с което Божият Син идва в света. Иисус Христос се ражда в пещера край Витлеем, в бедна и скромна конюнктура, надалеч от земна популярност и великолепие. Именно това примирение е в центъра на празника и на християнското обръщение.
Бъдни вечер е ден на духовна подготовка посредством пост, молитва и смирение. Традицията повелява трапезата да бъде постна, домът да се прекадява с тамян и фамилията да се събере в молитва в очакване на Христовото Рождество.
Символиката на празника е богато отразена и в иконата на Рождество Христово. В центъра е Младенецът Христос, положен в ясла, като знак за смирението Му и предобраз на Неговата всеотдайност. До Него са животните, които символизират присъединяване на цялото създание в събитието. Божията майка е изобразена като най-централния човешки облик, изпълнена със благоговение и обич. Свети Йосиф стои настрана, умислен и преклонен пред тайната на въплъщението. Влъхвите с блага свидетелстват, че Христос идва за всички нации, а ангелите и пастирите сплотяват небесния и земния свят. Звездата над пещерата символизира Божията берекет и светлината, която озарява света с раждането на Спасителя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ