Патриарх Даниил ще отслужи тържествените богослужения за Бъдни вечер и за Рождество Христово
На 25 декември християнският свят празнува празника Рождество Христово. По този мотив и в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в празничния интервал от 24 до 28 декември, оповестиха от преслужбата на Българската православна черква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
Богослужения за Бъдни вечер
На 24 декември, Бъдни вечер, ще има тържествени богослужения в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, като там от 9:30 ч. ще бъде отслужена Василиева света литургия.
От 18:00 ч. на 24 декември, в катедралата „ Св. Александър Невски “ ще стартира празничното всенощно бдение, което ще бъде възглавено от българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на БПЦ-БП.
Бъдни вечер
На този ден християните се приготвят духовно: посредством пост, изповед и молитва да одобряват светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество.
От православна църковна позиция няма никакво значение или друго условие, с изключение на ястията на трапезата да са постни, защото е последният ден от Рождественския пост.
Традиционно на вечерята на Бъдни вечер се споделя молитва и домът се прекадява с тамян.
Богослужение за Рождество Христово
На 25 декември, на Рождество Христово, българският патриарх Даниил ще отслужи от 9:30 ч. празнична Златоустова света литургия в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
История на празника
Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 година
В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на четвърти век, в Антиохия в 375 година Св. Василий Велики вкарва празника в Константинопол в 379 година, по други сведения към 377 година по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 година стартират да го честват в Александрия, в Палестина - към седми век.
Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари.
Първата църковна работа на празника се датира от науката в пети век.
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като брачна половинка на възрастния Йосиф, с цел да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да стартират да живеят дружно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от светия Дух. Праведният Йосиф бил привиден мъж на Мария, а в реалност бил страж на отдадената й на Бога девическа непорочност и свидетел на непорочния й живот.
Според евангелския роман на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя, светата Дева Мария и праведният Йосиф пристигнали в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят заслон в града и по тази причина Младенецът Иисус се родил в пещерата отвън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано примирение, тъй като в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна конюнктура. Иисус Христос не пристигна като земен цар в богат дом или замък със скъпоценни съкровища, царедворци и прислужници. Той пристигна в нашия свят в скромна и бедна конюнктура, с цел да ни покаже величието на Своето примирение и да ни научи на Своето примирение, и смирение към Бога.
Кои са знаците на Рождество Христово?
Христос като младенец
В центъра на иконата на празника Рождество Христово, Христос е подложен в ясла. Това изображение господства и е насочна точка на всичките персонажи, които са предадени към Него.
В някои икони с по-детайлно наличие на празника Спасителят не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „ люлка “, което съставлява алюзия за Разпятието и Възкресението.
Животните
Животните в сцената на празничната икона демонстрират своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират присъединяване на природата в Неговото раждане.
Божията майка
След Христос, светата Дева Мария е най-централният облик в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа встрани, назад на Младенеца, изпълнена със благоговение, че нейното дете е и предстоящият Спасител на света. В други изображения я виждаме по какъв начин с обич е обхванала главицата на своя Отрок.
Св. Йосиф
На празничната икона св. Йосиф постоянно е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е извърнат към яслата, а от време на време в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в символ на озадачение за това, което се е случило и се случва, защото то надвишава всякаква човешка логичност.
Св. Йосиф е същински праведник, приел отговорността да отбрани Мария и нейното дете след Божието признание за тайната на въплъщението на Христос.
Влъхвите (мъдреците) с блага
В иконата на Рождество Христово те съвсем постоянно биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те от време на време оферират своите блага на новороденото, като че ли участват в яслата. Тези трима мъже символизират другите нации, които ще одобряват Христос като Месия, защото Божията обич не прави разлика сред раси и народи.
Ангелите
Целият свят е в незнание какво се случва в тази свята нощ и единствено няколко овчари виждат ангелите и чуват тяхното песнопение, което ги води до яслата. Пастирите съставляват човешкия жанр, до момента в който ангелите съставляват небесния свят, всички дружно вземат участие в събитието на раждането, изпълнени със благоговение, тъй като Бог, Който сътвори света и Вселената, а Сам е Безкраен, е към този момент и човек.
Звездата
Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово, значи естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос - факт, който също участва в пророчествата като знак за идването на Месията.
Звездата символизира и Божията берекет, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа, Той ще познае гибелта, с цел да я победи с Неговото Възкресение, от обич към индивида и света.
Богослужения за Бъдни вечер
На 24 декември, Бъдни вечер, ще има тържествени богослужения в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “, като там от 9:30 ч. ще бъде отслужена Василиева света литургия.
От 18:00 ч. на 24 декември, в катедралата „ Св. Александър Невски “ ще стартира празничното всенощно бдение, което ще бъде възглавено от българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на БПЦ-БП.
Бъдни вечер
На този ден християните се приготвят духовно: посредством пост, изповед и молитва да одобряват светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество.
От православна църковна позиция няма никакво значение или друго условие, с изключение на ястията на трапезата да са постни, защото е последният ден от Рождественския пост.
Традиционно на вечерята на Бъдни вечер се споделя молитва и домът се прекадява с тамян.
Богослужение за Рождество Христово
На 25 декември, на Рождество Христово, българският патриарх Даниил ще отслужи от 9:30 ч. празнична Златоустова света литургия в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “.
История на празника
Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 година
В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на четвърти век, в Антиохия в 375 година Св. Василий Велики вкарва празника в Константинопол в 379 година, по други сведения към 377 година по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 година стартират да го честват в Александрия, в Палестина - към седми век.
Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари.
Първата църковна работа на празника се датира от науката в пети век.
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като брачна половинка на възрастния Йосиф, с цел да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да стартират да живеят дружно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от светия Дух. Праведният Йосиф бил привиден мъж на Мария, а в реалност бил страж на отдадената й на Бога девическа непорочност и свидетел на непорочния й живот.
Според евангелския роман на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя, светата Дева Мария и праведният Йосиф пристигнали в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят заслон в града и по тази причина Младенецът Иисус се родил в пещерата отвън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано примирение, тъй като в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна конюнктура. Иисус Христос не пристигна като земен цар в богат дом или замък със скъпоценни съкровища, царедворци и прислужници. Той пристигна в нашия свят в скромна и бедна конюнктура, с цел да ни покаже величието на Своето примирение и да ни научи на Своето примирение, и смирение към Бога.
Кои са знаците на Рождество Христово?
Христос като младенец
В центъра на иконата на празника Рождество Христово, Христос е подложен в ясла. Това изображение господства и е насочна точка на всичките персонажи, които са предадени към Него.
В някои икони с по-детайлно наличие на празника Спасителят не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „ люлка “, което съставлява алюзия за Разпятието и Възкресението.
Животните
Животните в сцената на празничната икона демонстрират своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират присъединяване на природата в Неговото раждане.
Божията майка
След Христос, светата Дева Мария е най-централният облик в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа встрани, назад на Младенеца, изпълнена със благоговение, че нейното дете е и предстоящият Спасител на света. В други изображения я виждаме по какъв начин с обич е обхванала главицата на своя Отрок.
Св. Йосиф
На празничната икона св. Йосиф постоянно е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е извърнат към яслата, а от време на време в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в символ на озадачение за това, което се е случило и се случва, защото то надвишава всякаква човешка логичност.
Св. Йосиф е същински праведник, приел отговорността да отбрани Мария и нейното дете след Божието признание за тайната на въплъщението на Христос.
Влъхвите (мъдреците) с блага
В иконата на Рождество Христово те съвсем постоянно биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те от време на време оферират своите блага на новороденото, като че ли участват в яслата. Тези трима мъже символизират другите нации, които ще одобряват Христос като Месия, защото Божията обич не прави разлика сред раси и народи.
Ангелите
Целият свят е в незнание какво се случва в тази свята нощ и единствено няколко овчари виждат ангелите и чуват тяхното песнопение, което ги води до яслата. Пастирите съставляват човешкия жанр, до момента в който ангелите съставляват небесния свят, всички дружно вземат участие в събитието на раждането, изпълнени със благоговение, тъй като Бог, Който сътвори света и Вселената, а Сам е Безкраен, е към този момент и човек.
Звездата
Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово, значи естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос - факт, който също участва в пророчествата като знак за идването на Месията.
Звездата символизира и Божията берекет, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа, Той ще познае гибелта, с цел да я победи с Неговото Възкресение, от обич към индивида и света.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ