Пиян обущар събира Ицко Финци и Лиза Боева
На 25 април огромният български артист Ицхак Финци навърши 85 години. До през днешния ден човечеството не е разкрило рационална формула, която да отговори на въпроса: Какво тъкмо би трябвало да вършат мъжете на тези години, с цел да бъдат щастливи? Ако одобряват образеца на Ицко, тогава те: Трябва да имат щерка на годинка и наследник на 52, да свирят на цигулка и изнасят концерти по цялата страна, да се снимат във филмите на жена си, която наложително би трябвало да бъде красива и най-малко 45 години по-млада, да са написали една книга с доста дълго заглавие и да не си слагат непостижими цели. А фактът, че не са изиграли крал Лир, да не ги тревожи и от дълго време да е пропуснат. Това е щастието по формулата " Финци ". Но както към този момент казахме, с цел да я приложиш, би трябвало на първо време да достигнеш 85 години, което се удава на малко на брой. И да младееш като него.
Ицко Финци е изиграл десетки персонажи в театъра и шестдесет в киното. Но в последната година всичко това е забравено, като се акцентира единствено една негова роля - на татко на дребната Матилка /кръстена на майка му/ и на 51 години по-голямото й братче Самуел. Биографите му към този момент съвсем не загатват “Аскера” му за изцяло творчество, подпийналия служител от “Преброяване на дивите зайци”, паметната имитация: “Хубав край, хубави хора”..., “Вилна зона” и другите филми.
Но един юбилеен материал ще седи малко безвкусен, в случай че не се върне към началото: Ицхак Финци е роден на пъпа на София и основателно е почетен неин жител.
Баща му, очевидно несбъднат артист, първо му връчил цигулката, а след това се размечтал синчето му да изиграе Хамлет.
Самият Ицко пък желал да свети на екрана като мъжете от руските филми, които гледал по кината. Но се оказало, че в България тогава нямало учебно заведение за кино и той влезнал в Театралната академия, или ВИТИЗ тогава. На всички студенти в този богоизбран за времето си институт се правели фотоси, които се съхранявали във фототеката на киноцентъра. Да са на разположение, щом се наложи.
В телевизионното предаване “Профил - анфас” артистът споделя за отчаянието, което го обхванало, откакто му съобщили, че по никакъв начин не е фотогеничен, т.е. да не помни за киното. В същото време неговите състуденти, сред които Татяна Лолова, Емилия Радева, към този момент превземали екрана, вследствие на което той основателно страдал.
Ицко със сина си Санчо
Първият филм, в който играл, може би 15 секунди, е “Звезди” на сценариста Анжел Вагенщайн и режисьора Конрад Волф. Избрали го може би поради еврейския му генезис, тъй като филмът е отдаден навръх нещастието на сънародниците му от Беломорието, изпратени в газовите камери на “Освиенцим”. По време на фотосите младокът бил толкоз свенлив и изплашен, че помощник-режисьорът Рангел Вълчанов му се сопнал: Абе, за какво гледаш единствено надолу!
Във втория филм нещата тръгнали по-добре, само че тогава чул, че шефът на киноцентъра е забранил на режисьорите да го вземат във филмите си. Имало и причина: в миналото въпросният началник се гаджосвал със сестрата на артиста, само че очевидно нещо не станало както би трябвало. После сменили шефа и от този момент милиони българи се радват на блестящите функции, които юбилярят изигра в киното и театъра, за което страната справедливо го възнагради в началото със 145 лв. пенсия, която към този момент може и малко да е пораснала.
Но дано се върнем към ролята, на която огромният артист се е посветил в този момент: брачен партньор на красивата Лиза и татко на дребната Матилда. Историята, описвана в разнообразни разновидности, задоволително обилно залива медиите от много време насам. Общото сред всички е, че в основата й е киното: журналистката и изкуствоведка Лиза Боева готвела дипломната си работа в курса по постановка на професор Георги Дюлгеров. Сценарият на бъдещия й филм бил подготвен: на бедния обущар в едно диво село се родило дете. Луд от наслада, той се напил по този начин, че запалил работилничката си, от която остава единствено пепел. Тогава локалният слепец, а след него и останалите селяни стартират да хвърлят обувките си в двора на новоизлюпения татко, с цел да им ги ремонтира. От всяка от тях се подава и по някоя банкнота. Това е сюжетът, само че когато почнали да разискват кой да извърши основната роля, машината заскърцала. Ученичката отхвърляла всичките оферти на учителя си. Той пък въпреки всичко се съобразявал, че това е петнадесетминутен филм на дебютантка и не позволява някоя от огромните звезди да се съгласи да играе в него. След като на вятъра изброил много имена, най-после професорът вдигнал ръце и малко нервно и не без доза подигравка споделил:
- Може би ще поканиш Ицко Финци да играе.
- Да - отвърнала студентката.
Така станало. Господ, без значение от неговата народност, си знае работата. Събрал ги. И нали апетитът за всичко идва с яденето, последвало пътешестване до Америка, нов филм и среща с героите на Джак Керуак от битническия му разказ “По пътя”. После тандемът траял с “13 къси опуса за огромен екран”, в който ролята на Ицко била да мълчи и два пъти да подсвирне. Наред с това бил и основен оператор.
За да не губи креативно време, дуетът заживял в жилището на артиста. После се разделил с пожеланието всеки самичък да търси щастието си. Това обаче не станало, тъй като очевидно ориста предопределила, че ще бъдат щастливи, в случай че бъдат дружно Прочутата Мона Лиза или по-точно филмът за нея, който двамата снимат в Париж, налива в допълнение масло в огъня на общата им пристрастеност. Лиза Боева и Ицко Финци подписват цивилен брак. Актьорът се мести в жилището на брачната половинка си и разумно на бял свят идва хубавицата Матилда. Останалото: какъв брой години лелята (Матилда) е по-малка от племенницата си Езра (дъщерята на Санчо Финци), какъв брой зетят е по-голям от тъщата си и какъв брой булката е по-млада от доведения си наследник, са единствено математически детайлности, които към този момент никой не разяснява.
За Лиза Боева, режисьор и към този момент доцент в Нов български университет, е по-важно, че Ицко е извънредно добър артист. Тя най-вече го харесва във кино лентата “Елегия” на Едуард Захариев и счита, че в Америка и двамата биха били на доста високо място в класациите.
Исак ГОЗЕС
Ицко Финци е изиграл десетки персонажи в театъра и шестдесет в киното. Но в последната година всичко това е забравено, като се акцентира единствено една негова роля - на татко на дребната Матилка /кръстена на майка му/ и на 51 години по-голямото й братче Самуел. Биографите му към този момент съвсем не загатват “Аскера” му за изцяло творчество, подпийналия служител от “Преброяване на дивите зайци”, паметната имитация: “Хубав край, хубави хора”..., “Вилна зона” и другите филми.
Но един юбилеен материал ще седи малко безвкусен, в случай че не се върне към началото: Ицхак Финци е роден на пъпа на София и основателно е почетен неин жител.
Баща му, очевидно несбъднат артист, първо му връчил цигулката, а след това се размечтал синчето му да изиграе Хамлет.
Самият Ицко пък желал да свети на екрана като мъжете от руските филми, които гледал по кината. Но се оказало, че в България тогава нямало учебно заведение за кино и той влезнал в Театралната академия, или ВИТИЗ тогава. На всички студенти в този богоизбран за времето си институт се правели фотоси, които се съхранявали във фототеката на киноцентъра. Да са на разположение, щом се наложи.
В телевизионното предаване “Профил - анфас” артистът споделя за отчаянието, което го обхванало, откакто му съобщили, че по никакъв начин не е фотогеничен, т.е. да не помни за киното. В същото време неговите състуденти, сред които Татяна Лолова, Емилия Радева, към този момент превземали екрана, вследствие на което той основателно страдал.
Ицко със сина си Санчо
Първият филм, в който играл, може би 15 секунди, е “Звезди” на сценариста Анжел Вагенщайн и режисьора Конрад Волф. Избрали го може би поради еврейския му генезис, тъй като филмът е отдаден навръх нещастието на сънародниците му от Беломорието, изпратени в газовите камери на “Освиенцим”. По време на фотосите младокът бил толкоз свенлив и изплашен, че помощник-режисьорът Рангел Вълчанов му се сопнал: Абе, за какво гледаш единствено надолу!
Във втория филм нещата тръгнали по-добре, само че тогава чул, че шефът на киноцентъра е забранил на режисьорите да го вземат във филмите си. Имало и причина: в миналото въпросният началник се гаджосвал със сестрата на артиста, само че очевидно нещо не станало както би трябвало. После сменили шефа и от този момент милиони българи се радват на блестящите функции, които юбилярят изигра в киното и театъра, за което страната справедливо го възнагради в началото със 145 лв. пенсия, която към този момент може и малко да е пораснала.
Но дано се върнем към ролята, на която огромният артист се е посветил в този момент: брачен партньор на красивата Лиза и татко на дребната Матилда. Историята, описвана в разнообразни разновидности, задоволително обилно залива медиите от много време насам. Общото сред всички е, че в основата й е киното: журналистката и изкуствоведка Лиза Боева готвела дипломната си работа в курса по постановка на професор Георги Дюлгеров. Сценарият на бъдещия й филм бил подготвен: на бедния обущар в едно диво село се родило дете. Луд от наслада, той се напил по този начин, че запалил работилничката си, от която остава единствено пепел. Тогава локалният слепец, а след него и останалите селяни стартират да хвърлят обувките си в двора на новоизлюпения татко, с цел да им ги ремонтира. От всяка от тях се подава и по някоя банкнота. Това е сюжетът, само че когато почнали да разискват кой да извърши основната роля, машината заскърцала. Ученичката отхвърляла всичките оферти на учителя си. Той пък въпреки всичко се съобразявал, че това е петнадесетминутен филм на дебютантка и не позволява някоя от огромните звезди да се съгласи да играе в него. След като на вятъра изброил много имена, най-после професорът вдигнал ръце и малко нервно и не без доза подигравка споделил:
- Може би ще поканиш Ицко Финци да играе.
- Да - отвърнала студентката.
Така станало. Господ, без значение от неговата народност, си знае работата. Събрал ги. И нали апетитът за всичко идва с яденето, последвало пътешестване до Америка, нов филм и среща с героите на Джак Керуак от битническия му разказ “По пътя”. После тандемът траял с “13 къси опуса за огромен екран”, в който ролята на Ицко била да мълчи и два пъти да подсвирне. Наред с това бил и основен оператор.
За да не губи креативно време, дуетът заживял в жилището на артиста. После се разделил с пожеланието всеки самичък да търси щастието си. Това обаче не станало, тъй като очевидно ориста предопределила, че ще бъдат щастливи, в случай че бъдат дружно Прочутата Мона Лиза или по-точно филмът за нея, който двамата снимат в Париж, налива в допълнение масло в огъня на общата им пристрастеност. Лиза Боева и Ицко Финци подписват цивилен брак. Актьорът се мести в жилището на брачната половинка си и разумно на бял свят идва хубавицата Матилда. Останалото: какъв брой години лелята (Матилда) е по-малка от племенницата си Езра (дъщерята на Санчо Финци), какъв брой зетят е по-голям от тъщата си и какъв брой булката е по-млада от доведения си наследник, са единствено математически детайлности, които към този момент никой не разяснява.
За Лиза Боева, режисьор и към този момент доцент в Нов български университет, е по-важно, че Ицко е извънредно добър артист. Тя най-вече го харесва във кино лентата “Елегия” на Едуард Захариев и счита, че в Америка и двамата биха били на доста високо място в класациите.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ