На 25 април 1988 г. Върховният съд на НР България

На 25 април 1988 година Върховният съд на НР България произнася смъртни присъди посредством разстрел за тримата директни причинители на атентата на гара Буново.

Осъдените лица са членове на незаконната организация „ Турско националноосвободително придвижване в България “.

Това са Елин Маджаров (с рождено име Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (с рождено име Абдула Чакър) и Сава Георгиев (с рождено име Саафет Реджеб)

Делото продължава 20 дни, като доказателствата са събрани в над 200 тома.

Освен за гърмежа на гара Буново (9 март 1985 г.), те са наказани и за атентатите на летище Варна и в Пловдив.

Присъдите са доказани от Държавния съвет и изпълнени посредством разстрел по-късно през същата година (септември 1988 г.).

Други участници получават ефикасни присъди отнемане от независимост, измежду които Севдалин Маджаров (Сабри Мехмедали), наказан на 6 години затвор за помагачество.

Атентатът на гара Буново остава най-кървавият железопътен терористичен акт в българската история със 7 починали и 9 тежко ранени.

Атентатът на гара Буново е директна и радикална реакция против така наречен „ Възродителен развой “ в България.

През 1984–1985 година комунистическият режим организира всеобща акция за насилствена промяна на турско-арабските имена с български, възбрана на турския език и ограничение на религиозните традиции.

Целта на причинителите е била посредством терористични актове да дестабилизират страната и да привлекат интернационалното внимание към репресиите против етническите турци в страната.

Извършителите са избрали вагона за „ майки с деца “, с цел да провокират допустимо максимален психически резултат и публичен отзив. Бомбата е трябвало да избухне в тунела „ Гълъбец “, където жертвите биха били доста повече, само че забавяне на влака с две минути води до гърмеж на самата гара.