На 24 юни в Турция ще се проведат извънредни парламентарни

На 24 юни в Турция ще се проведат изключителни парламентарни и президентски избори. Най-вероятно те ще станат най-важните в най-новата история на балканската страна.

Изходът от изборите ще има решаващо значение и за сегашния държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. От политик, който направи своята татковина стопански мощна районна страна, стремяща се да стане член на Европейския съюз, Ердоган през последните няколко години се трансформира в властнически водач, чието дейности все по-често провокират рецензия и неодобрение.

Турското общество, което исторически се състои от разнообразни етнически и религиозни групи, е разграничено на два лагера – на последователи и на съперници на Ердоган. Право на глас имат към 60 милиона турски жители. Последните допитвания до публичното мнение демонстрират, че съвсем половината от гласоподавателите поддържат Ердоган, който е на власт към този момент 16 години, и неговата Партия на справедливостта и развиването /ПСР/. Останалите 50% поддържат други политически сили и желаят края на ръководството на сегашния президент. Как ще се позволи тази патова обстановка?

[b]Ердоган желае да постави завършек на разделянето на пълномощията[/b]

През миналото десетилетие Ердоган съумя да в профил от пътя си всички вероятни съперници, съществено усилвайки своите позиции. Целта на турския президент на актуалните избори е да получи надзор върху законодателната, правосъдната и изпълнителната управляващи.

Ердоган има намерение да вкара президентска република. За тази цел той организира през 2017 година референдум за конституционна промяна. Наляво и надясно той хвали своя проект, който планува съставянето на държавното управление, в това число назначението на министрите, да се прави от президента, а не от Народното събрание. Същото се отнася до назначенията в службите за сигурност и армията.

„ Изборите на 24 юни ще трансформират ориста на Турция “, съобщи в изявление за Дъждовни води Тархан Ердем, създател на КОНДА, един от най-важните социологически институти в Турция. Новата форма на ръководство, която е основана за един човек, към този момент съществува 4 години, а изборите единствено ще я утвърдят юридически, показва Ердем.

[b]Подемът на турската опозиция[/b]

Ердоган, който за миналите 16 години не е изгубил нито едни избори, за пръв път може да се сблъска със съществени спънки.

Неговата Партия на справедливостта и развиването направи коалиция с Партията на националистическото деяние, така наречен „ Народен алианс “. В същото време и опозиционните партии се сплотиха в коалиция: в „ Националния алианс “ влязоха Народно-републиканската партия, Добрата партия и Партията на благоденствието. Високите рейтинги на претендента за президент от НРП Мухарем Индже дават вяра на съперниците на сегашния президент, че Ердоган няма да бъде определен още на първия тур.

Определена роля може да изиграе и прокюрдската Партия на демократичните нации /ПДН/. Управляващите от ПСР я считат за представител на неразрешената Кюрдска работническа партия /ПКК/, която дълги години се намира в положение на въоръжен спор с турската войска. Хиляди членове на ПДН през последните години бяха хвърлени в пандизите по заповед на Ердоган. Кандидатът за президент от ПДН Селахатин Демирташ води своя акция от пандиза. Той се употребява освен с поддръжката на кюрдите, само че и на турските леви. Ако ПДН успее да попадне в Народното събрание, партията ще се утвърди в турския политически ландшафт. Но в случай че двете обединения нямат потребност да се тормозят от 10% преграда, то ПДН би трябвало първо да я преодолее. На предходните избори това не се случи. Дали ще стане в този момент?

Опозицията е разтревожена от това, тъй като в случай че ПДН не влезе в Народното събрание, от 60 до 70 мандата ще отидат в допълнение към ръководещата ПСР, която следователно ще получи устойчиво болшинство.

[b]Ще се откаже ли Турция от властническия път?[/b]

Най-важният аспект на изборите е кюрдският проблем От резултатите ще стане ясно, дали режимът признава ПДН за законна мощ. „ Ако Мухарем Индже отиде на втори тур, може да стартира политически полемика, в границите на която кюрдите още веднъж ще бъдат обсъждани като част от властта. Това значи, че на 24 юни жителите ще гласоподават за демокрацията, а още и за това, дали и отсега нататък политиките, работещи за разрешаването на кюрдския проблем, ще останат отвън борда на формалната власт “, съобщи професор Месут Йоген, учител по социология в истанбулския университет Шехир.

„ Турските жители ще решат, дали ще се укрепи властническият режим. По този път нашата страна върви към този момент няколко години. Но изборите на 24 юни ще станат добра опция да се отклоним от този път “, добави професор Йоген. /БГНЕС

----

Дуран Арам Ъкън, „ Дойче Веле “