Еньовден е! Вижте какво се прави днес
На 24 юни обичайно означаваме Еньовден – празник на слънцето, водите и билките.
Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа мощ, а по-късно я изгубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави огромен „ еньовски венец “ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.
Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с очаквания за здраве, благополучие и обич. В тях се крият необятното богатство на националната мъдрост.
Еньовден е един от най-хубавите празници в националния ни календар, който по значение стои паралелно до Коледа, Великден и Гергьовден.
Източноправославната черква празнува рождението на свети Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник - Еньо или Яне са къси форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене - 21-22 юни, по тази причина и доста от обичаите са свързани с култа към слънцето.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „ трепти “,„ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “. Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Християнската черква обаче е срещу всички чудодействия, магии и пророчества, които не произлизат от личните ѝ фрагменти (Бог, Иисус Христос, Богородица, светци и мъченици).
Ето 10 ритуала, които са в очевидно несъгласие с църковните наставления.
1. Зажънване на равнища
Смятало се, че с цел да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „ наченати “, стартирани, да е нарушена тяхната целокупност. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, тъй като денят бил „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се вярвало, че „ Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали равнищата “ на дръзналия да престъпи възбраната. Църквата пък не одобрявала това защитно деяние, тъй като по принцип на никой църковен празник не се работи, защото се смята за засегнатост към светеца. И с цел да бъде и „ вълкът утолен и агнето цяло “ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.
2. Бране на билки
Църквата гледа с съмнение на тази активност, не тъй като е срещу приготвянето и използването на естествените илачи, извличани от растенията, а тъй като с билки може да се лекува, само че може и да се токсини човек. А отровителството е категорично неразрешено в 6-та Божа заповед „ Не убивай! “.
3. Търсене и прилагане на цветето „ обичниче “ („ обичник “)
Тази рядко срещана билка била високо ценена, поради магическото ѝ свойство да провокира обич и прочувствено обвързване при не изключително стимулирани за това лица. Като изкуствено провокирано възприятие, това се считало за принуждение над волята на личността и „ дяволско знание “.
4. Гадаене
С Еньовден е обвързван обичаят „ Еньова буля “, при който малко момиченце бивало облечено като младоженка и пророкувало, като пеело къси стихове за щастието и женитбата на момите в селото. Църквата обаче е срещу всякаква такава прогностика и проповядва, че вникването в бъдещето става благодарение на демони, които се възползват от любознанието на индивида и го въвличат в погубващи душата му действия.
5. Ритуално изкъпване
Правело се рано заран в росата, която по това време на годината е цялостна с пъстър прашец от нацъфтелите треви и билки. Тази влага се смятала за изключително лековита и дамите излизали единствено по ризи с цел да се търкалят по росните ливади. Гледката била като от състезанието „ Мис мокра фланелка “ – разумно е Църквата да не утвърждава такава разхайтеност.
6. „ Обиране на росата “
Това ритуално измокряне се правело по същия метод, единствено че не по поляните, а в непознатите ниви. Събраната по ризата (или върху преднамерено влачена из житата забрадка) на дамата роса се изцеждала и нормално с нея се замесвало колаче, трохите от което на другия ден се разхвърляли в личната равнища. Ритуалът се правел за привличане на изобилие, само че се възприемал като злоба към непознатия благодат, а знаем, че „ Не пожелавай нищо, което е на близък ти… “ е 10-тата Божа заповед.
7. „ Обхождане “ на непозната равнища
Ритуалът включвал „ пребродване на равнищата на кръст “, отделяне класовете от четирите ѝ краища, обиране на росата с престилка. После непознатите класове се разхвърляли из своята равнища, а влагата от престилката се изтисквала отново там – „ да вали дъждец и да порастват насажденията цяла година “.
8. Крадене „ майката “ на равнищата
Това е сходен, по-усложнен обред, също предопределен за плячкосване на непознатия труд по вълшебен метод. Смятало се, че както в кошера има хиляди пчели-работнички (в равнищата милиони житни стръкове), само че единствено една царица-майка, от която зависи размножаването, на равнищата също има „ майка “ или както още е наричана „ матица “, „ китка на дядо Господ “, „ Цар на равнищата “ и други Това е по-висок от останалите филиз, с двоен („ вилообразен “) клас и неизмеримо едри зърна. Когато дамата „ вражалица “ отивала на непознатата равнища, събличала се гола и кажела тайните думи, равнищата полягала и оставал да стърчи единствено този филиз, „ тъй като той не можел да се превива “. Жената откъсвала „ майката “ и отивала да разхвърля оронените й зърна из личните ниви, като по този метод „ довеждала “ житото им на своя земя. Църквата е напълно сбита и безапелационна по този въпрос – „ Не кради! “ е 8-мата Божа заповед.
9. Търсене на деца еньовчета
При този „ бит “ на пръв взор става въпрос отново за крадене плодородието от непозната равнища, само че задачата била по-скоро „ намирането “ (зачеването) на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на (не инцидентно избрана) непозната равнища, събличала се чисто гола и изричала към небето: „ Брате Яню, знаеш ли оти съм ти пристигнала? “ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, само че нормално иззад някой шубрак на синора отговарял стопанинът на равнищата, който сякаш бил пристигнал да я варди от „ бродници-житомамници “. И защото съгласно нормалното селско право, хваната на мястото на престъплението жена можело безнаказано да бъде набита и „ посрамена “ (изнасилена), невестата си получавала „ наказването “. Боят се прескачал и се пристъпвало напряко към секса. А в случай че след 9 месеца се родяло детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Разбира се, това си е чисто нарушаване на 7-ма Божа заповед „ Не прелюбодействай “, само че в тези времена още не е имало „ Ин витро “ технологии.
10. Млекомамене
Правело се от бродници-млекомамници, които ограбвали млякото на непознатите стада, сякаш „ издоявйки луната “. Постигало се посредством съответните вълшебства (включващи и остригване на малко вълна от най-млечната овца, олизване вимето ѝ и др.), като това несъмнено, ставало най-често с предварителното съблазняване на наемния пастир, който трябвало да укроти кучетата, другояче голата „ млекомамница “ нямало по какъв начин да получи достъп. На някои места простонародните магьосници употребили и оргаистични похвати – дошли на мястото измежду нощ, голи, яхнали кросно, пеейки: „ Аз съм си бела бродница, // бродница, още магьосница, // магьосница, та вълшебница, // месеца смъквам в подница, // звездите свалам в лъжица… “. В случая имаме пикантна композиция от нарушавания на 7-ма и 8-ма Божа заповед.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Източници: 10te.bg, Съновник.бг
Поверието гласи, че събраните в ранното утро на Еньовден треви са лековити и имат най-голяма магическа мощ, а по-късно я изгубват. Затова от набраните през този ден треви и билки се прави огромен „ еньовски венец “ и всички се провират през него за здраве. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна.
Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с очаквания за здраве, благополучие и обич. В тях се крият необятното богатство на националната мъдрост.
Еньовден е един от най-хубавите празници в националния ни календар, който по значение стои паралелно до Коледа, Великден и Гергьовден.
Източноправославната черква празнува рождението на свети Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник - Еньо или Яне са къси форми на Йоан и Иван. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене - 21-22 юни, по тази причина и доста от обичаите са свързани с култа към слънцето.
В другите географски области името се произнася по друг метод — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „ трепти “,„ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина - ще боледува.
Вярва се, че преди да „ тръгне към зима “ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от „ мамници “. Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия ", „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Християнската черква обаче е срещу всички чудодействия, магии и пророчества, които не произлизат от личните ѝ фрагменти (Бог, Иисус Христос, Богородица, светци и мъченици).
Ето 10 ритуала, които са в очевидно несъгласие с църковните наставления.
1. Зажънване на равнища
Смятало се, че с цел да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „ наченати “, стартирани, да е нарушена тяхната целокупност. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, тъй като денят бил „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се вярвало, че „ Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали равнищата “ на дръзналия да престъпи възбраната. Църквата пък не одобрявала това защитно деяние, тъй като по принцип на никой църковен празник не се работи, защото се смята за засегнатост към светеца. И с цел да бъде и „ вълкът утолен и агнето цяло “ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.
2. Бране на билки
Църквата гледа с съмнение на тази активност, не тъй като е срещу приготвянето и използването на естествените илачи, извличани от растенията, а тъй като с билки може да се лекува, само че може и да се токсини човек. А отровителството е категорично неразрешено в 6-та Божа заповед „ Не убивай! “.
3. Търсене и прилагане на цветето „ обичниче “ („ обичник “)
Тази рядко срещана билка била високо ценена, поради магическото ѝ свойство да провокира обич и прочувствено обвързване при не изключително стимулирани за това лица. Като изкуствено провокирано възприятие, това се считало за принуждение над волята на личността и „ дяволско знание “.
4. Гадаене
С Еньовден е обвързван обичаят „ Еньова буля “, при който малко момиченце бивало облечено като младоженка и пророкувало, като пеело къси стихове за щастието и женитбата на момите в селото. Църквата обаче е срещу всякаква такава прогностика и проповядва, че вникването в бъдещето става благодарение на демони, които се възползват от любознанието на индивида и го въвличат в погубващи душата му действия.
5. Ритуално изкъпване
Правело се рано заран в росата, която по това време на годината е цялостна с пъстър прашец от нацъфтелите треви и билки. Тази влага се смятала за изключително лековита и дамите излизали единствено по ризи с цел да се търкалят по росните ливади. Гледката била като от състезанието „ Мис мокра фланелка “ – разумно е Църквата да не утвърждава такава разхайтеност.
6. „ Обиране на росата “
Това ритуално измокряне се правело по същия метод, единствено че не по поляните, а в непознатите ниви. Събраната по ризата (или върху преднамерено влачена из житата забрадка) на дамата роса се изцеждала и нормално с нея се замесвало колаче, трохите от което на другия ден се разхвърляли в личната равнища. Ритуалът се правел за привличане на изобилие, само че се възприемал като злоба към непознатия благодат, а знаем, че „ Не пожелавай нищо, което е на близък ти… “ е 10-тата Божа заповед.
7. „ Обхождане “ на непозната равнища
Ритуалът включвал „ пребродване на равнищата на кръст “, отделяне класовете от четирите ѝ краища, обиране на росата с престилка. После непознатите класове се разхвърляли из своята равнища, а влагата от престилката се изтисквала отново там – „ да вали дъждец и да порастват насажденията цяла година “.
8. Крадене „ майката “ на равнищата
Това е сходен, по-усложнен обред, също предопределен за плячкосване на непознатия труд по вълшебен метод. Смятало се, че както в кошера има хиляди пчели-работнички (в равнищата милиони житни стръкове), само че единствено една царица-майка, от която зависи размножаването, на равнищата също има „ майка “ или както още е наричана „ матица “, „ китка на дядо Господ “, „ Цар на равнищата “ и други Това е по-висок от останалите филиз, с двоен („ вилообразен “) клас и неизмеримо едри зърна. Когато дамата „ вражалица “ отивала на непознатата равнища, събличала се гола и кажела тайните думи, равнищата полягала и оставал да стърчи единствено този филиз, „ тъй като той не можел да се превива “. Жената откъсвала „ майката “ и отивала да разхвърля оронените й зърна из личните ниви, като по този метод „ довеждала “ житото им на своя земя. Църквата е напълно сбита и безапелационна по този въпрос – „ Не кради! “ е 8-мата Божа заповед.
9. Търсене на деца еньовчета
При този „ бит “ на пръв взор става въпрос отново за крадене плодородието от непозната равнища, само че задачата била по-скоро „ намирането “ (зачеването) на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на (не инцидентно избрана) непозната равнища, събличала се чисто гола и изричала към небето: „ Брате Яню, знаеш ли оти съм ти пристигнала? “ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, само че нормално иззад някой шубрак на синора отговарял стопанинът на равнищата, който сякаш бил пристигнал да я варди от „ бродници-житомамници “. И защото съгласно нормалното селско право, хваната на мястото на престъплението жена можело безнаказано да бъде набита и „ посрамена “ (изнасилена), невестата си получавала „ наказването “. Боят се прескачал и се пристъпвало напряко към секса. А в случай че след 9 месеца се родяло детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Разбира се, това си е чисто нарушаване на 7-ма Божа заповед „ Не прелюбодействай “, само че в тези времена още не е имало „ Ин витро “ технологии.
10. Млекомамене
Правело се от бродници-млекомамници, които ограбвали млякото на непознатите стада, сякаш „ издоявйки луната “. Постигало се посредством съответните вълшебства (включващи и остригване на малко вълна от най-млечната овца, олизване вимето ѝ и др.), като това несъмнено, ставало най-често с предварителното съблазняване на наемния пастир, който трябвало да укроти кучетата, другояче голата „ млекомамница “ нямало по какъв начин да получи достъп. На някои места простонародните магьосници употребили и оргаистични похвати – дошли на мястото измежду нощ, голи, яхнали кросно, пеейки: „ Аз съм си бела бродница, // бродница, още магьосница, // магьосница, та вълшебница, // месеца смъквам в подница, // звездите свалам в лъжица… “. В случая имаме пикантна композиция от нарушавания на 7-ма и 8-ма Божа заповед.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.
Източници: 10te.bg, Съновник.бг
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ