Предизвикателствата пред инвеститорите, валутите и Еврозоната. Каква е позицията на Димитър Радев?
На 24 юни т.г. бе оповестено изследването „ Global Public Investor 2025 “. За него са били интервюирани 90 публични институции, включващи 75 централни банки и 15 обществени пенсионни и суверенни фонда, с общо активи над 7 трилиона $.
Основните заключения в изследването са:
https://www.omfif.org/global-public-investor-2025)
Други значими констатации:
80% от ръководещите активи считат, че геополитиката ще бъде измежду
трите най-важни фактора за взимане на решения в продължение на доста години. Тя се е оказала по-важна от инфлацията, лихвите по рефинансиране и софтуерните промени.
Що се отнася до разрастващите се пазари, централните банкери от тези
страни са доста по-ентусиазирани по отношение на юана, който те явно избират пред европейската валута. Като цяло 32% възнамеряват да усилят вложенията си в юани, до момента в който 25% избират еврото. Само 2% понижават вложенията си в юани, до момента в който към 10% имат намерение да понижат вложенията си в евро. Интересното е, че една от най-твърдите валути в света, швейцарският франк, не е изключително известен: единствено 8% са декларирали, че биха желали да усилят вложенията в него.
През последните 12 месеца цената на златото скочи с 40%, което е едно
от най-бързите нараствания през последните десетилетия. Според изследването, 70% от централните банки съхраняват физически златни кюлчета, а не ETF-(борсово търгувани фондове) и или фючърси, а някои репатрират запаси от задгранични складове (Германия и Италия).
60% от интервюираните са декларирали, че упованието за по-ниска
относителна рентабилност ги обезкуражава да влагат в еврото . Освен това като диверсификация във валутните запаси и стопански вероятности юанът (RMB) изпреварва $ и еврото, а като доходност/възвръщаемост юанът съвсем се изравнява с еврото. Златото измества еврото от втора позиция като ликвиден запас, в несъгласие с желанието и изказванието на ръководителя на ЕЦБ госпожа Лагард . Същевременно Европа от ден на ден охлажда връзките си с Китай.
Абсолютно несъмнено е, че централните банки не желаят да влагат
на фондовия пазар. Алтернатива на златото са краткосрочните държавни облигации на най-надеждните страни. И макар всички упования от Bitcoin, държавните вложители остават скептични към него. Само 10% от централните банки съществено обмислят закупуването на каквито и да е цифрови активи заради волатилност(неопределим риск при цената на финансовите активи) и регулаторни проблеми.
В това изследване има присъединяване и гуверньора на БНБ-г-н Димитър Радев с отчет на тематика „ Реагиране на неустойчивостта на политиката – вероятностите за обществените вложители “. Той удостоверява, че „
Към характерностите на обстановката той включва:
Едва тук, пред непознатите си сътрудници господин Радев признава
Той декларира, че „ . “ Интересно е, че не си разрешава да назове датата 1 януари 2026 година
Неразбираемо е по какъв начин неговата позиция, че с приемането на еврото ще се закрепи паричната политика на България в границите на ЕЦБ, като в същото време утвърждава, че „ . “ За каква самостоятелност на национално равнище, откакто Българска народна банка става филиал на ЕЦБ. Представителят на България няма право на несъгласие на неизгодни за нашата страна решения. България би трябвало да съблюдава политиката на ЕЦБ, тъй като няма подписан сред Правителството и ЕЦБ документ за правата за осъществяване на самостоятелна политика в името на благоденствието на българския народ.
- Безотговорно звучи и позицията, че „ “, без да прецизира, че това ще бъде под контрола на ЕЦБ като тип и размер. Как ще изясни господин Радев недалновидната политика на Българска народна банка до момента във връзка с диверсификацията на очакванията запаси, които са съгласно него 90% в евро и 10 % в злато. А наклонността е била видна още от 2023 година и изключително при отбрана от геополитически риск, инфлация и неустановеност на интернационалната парична система. Умишлено или инцидентно?
- Неразбираемо е и позицията му, при „ при по-слаб световен напредък, нестабилни финансови потоци и нараснала пазарна неустойчивост “
Основните заключения в изследването са:
https://www.omfif.org/global-public-investor-2025)
Други значими констатации:
80% от ръководещите активи считат, че геополитиката ще бъде измежду
трите най-важни фактора за взимане на решения в продължение на доста години. Тя се е оказала по-важна от инфлацията, лихвите по рефинансиране и софтуерните промени.
Що се отнася до разрастващите се пазари, централните банкери от тези
страни са доста по-ентусиазирани по отношение на юана, който те явно избират пред европейската валута. Като цяло 32% възнамеряват да усилят вложенията си в юани, до момента в който 25% избират еврото. Само 2% понижават вложенията си в юани, до момента в който към 10% имат намерение да понижат вложенията си в евро. Интересното е, че една от най-твърдите валути в света, швейцарският франк, не е изключително известен: единствено 8% са декларирали, че биха желали да усилят вложенията в него.
През последните 12 месеца цената на златото скочи с 40%, което е едно
от най-бързите нараствания през последните десетилетия. Според изследването, 70% от централните банки съхраняват физически златни кюлчета, а не ETF-(борсово търгувани фондове) и или фючърси, а някои репатрират запаси от задгранични складове (Германия и Италия).
60% от интервюираните са декларирали, че упованието за по-ниска
относителна рентабилност ги обезкуражава да влагат в еврото . Освен това като диверсификация във валутните запаси и стопански вероятности юанът (RMB) изпреварва $ и еврото, а като доходност/възвръщаемост юанът съвсем се изравнява с еврото. Златото измества еврото от втора позиция като ликвиден запас, в несъгласие с желанието и изказванието на ръководителя на ЕЦБ госпожа Лагард . Същевременно Европа от ден на ден охлажда връзките си с Китай.
Абсолютно несъмнено е, че централните банки не желаят да влагат
на фондовия пазар. Алтернатива на златото са краткосрочните държавни облигации на най-надеждните страни. И макар всички упования от Bitcoin, държавните вложители остават скептични към него. Само 10% от централните банки съществено обмислят закупуването на каквито и да е цифрови активи заради волатилност(неопределим риск при цената на финансовите активи) и регулаторни проблеми.
В това изследване има присъединяване и гуверньора на БНБ-г-н Димитър Радев с отчет на тематика „ Реагиране на неустойчивостта на политиката – вероятностите за обществените вложители “. Той удостоверява, че „
Към характерностите на обстановката той включва:
Едва тук, пред непознатите си сътрудници господин Радев признава
Той декларира, че „ . “ Интересно е, че не си разрешава да назове датата 1 януари 2026 година
Неразбираемо е по какъв начин неговата позиция, че с приемането на еврото ще се закрепи паричната политика на България в границите на ЕЦБ, като в същото време утвърждава, че „ . “ За каква самостоятелност на национално равнище, откакто Българска народна банка става филиал на ЕЦБ. Представителят на България няма право на несъгласие на неизгодни за нашата страна решения. България би трябвало да съблюдава политиката на ЕЦБ, тъй като няма подписан сред Правителството и ЕЦБ документ за правата за осъществяване на самостоятелна политика в името на благоденствието на българския народ.
- Безотговорно звучи и позицията, че „ “, без да прецизира, че това ще бъде под контрола на ЕЦБ като тип и размер. Как ще изясни господин Радев недалновидната политика на Българска народна банка до момента във връзка с диверсификацията на очакванията запаси, които са съгласно него 90% в евро и 10 % в злато. А наклонността е била видна още от 2023 година и изключително при отбрана от геополитически риск, инфлация и неустановеност на интернационалната парична система. Умишлено или инцидентно?
- Неразбираемо е и позицията му, при „ при по-слаб световен напредък, нестабилни финансови потоци и нараснала пазарна неустойчивост “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ