10 традиции, свързани с Еньовден, които църквата не одобрява
На 24 юни източноправославната черква празнува Рождение на Св. Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител е именуван още „ Предтеча “, тъй като предсказва появяването на Иисус Христос и е негов кръстник – покръства го във водите на река Йордан. По простонародному празникът се назовава Еньовден (още Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка).
Това е датата на лятното слънцестоене и доста от поверията и ритуалите на този ден са свързани с пътя на слънцето и езическия фетиш към него, наследствен от нашите славянски предшественици. Доказателство за произхода му е разпространяването на сходни названия и традиции в редица европейски страни. В Русия се назовава „ празник на Ивана Купайла “, в Белорусия – „ Купалле “, в Полша – „ Ноц Швантоянска “ и други
Много от родните обичаи на този ден са свързани с водата, росата и визията, че слънцето на зазоряване се окъпва във водоизточниците и им придава мощна магическа мощ. Християнската черква обаче е срещу всички чудодействия, магии и пророчества, които не произлизат от личните ѝ фрагменти (Бог, Иисус Христос, Богородица, светци и мъченици).
Нещо повече, на този ден, носещ името на един от фундаментите на православието, славянските нации и в частност българския без разстройване си разрешават (по-скоро в предишното, в сравнение с днес) да нарушават някои религиозни табута, в това число и напълно съответни Божи заповеди като „ Не убивай! “, „ Не кради! “, „ Не пожелавай… “, „ Не прелюбодействай! “ и така нататък
Ето 10 ритуала, които са в очевидно несъгласие с църковните наставления.
1. Зажънване на равнища
Смятало се, че с цел да бъде опазен берекета на нивите, те трябвало да бъдат „ наченати “, стартирани, да е нарушена тяхната целокупност. Но това хем трябвало да стане рано на Еньовден, хем не можело?… Не бивало да се жъне, тъй като денят бил „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се вярвало, че „ Свети Еньо ще порази с гръм и ще подпали равнищата “ на дръзналия да престъпи възбраната. Църквата пък не одобрявала това защитно деяние, тъй като по принцип на никой църковен празник не се работи, защото се смята за засегнатост към светеца. И с цел да бъде и „ вълкът утолен и агнето цяло “ цялата мъжка челяд на дома отивала по нивите още преди изгрев слънце – да ги варди.
2. Бране на билки
Църквата гледа с съмнение на тази активност, не тъй като е срещу приготвянето и използването на естествените илачи, извличани от растенията, а тъй като с билки може да се лекува, само че може и да се токсини човек. А отровителството е категорично неразрешено в 6-та Божа заповед „ Не убивай! “.
3. Търсене и прилагане на цветето „ обичниче “ („ обичник “)
Тази рядко срещана билка била високо ценена, поради магическото ѝ свойство да провокира обич и прочувствено обвързване при не изключително стимулирани за това лица. Като изкуствено провокирано възприятие, това се считало за принуждение над волята на личността и „ дяволско знание “. 
4. Гадаене
С Еньовден е обвързван обичаят „ Еньова буля “, при който малко момиченце бивало облечено като младоженка и пророкувало, като пеело къси стихове за щастието и женитбата на момите в селото. Църквата обаче е срещу всякаква такава прогностика и проповядва, че вникването в бъдещето става благодарение на демони, които се възползват от любознанието на индивида и го въвличат в погубващи душата му действия.
5. Ритуално изкъпване
Правело се рано заран в росата, която по това време на годината е цялостна с пъстър прашец от нацъфтелите треви и билки. Тази влага се смятала за изключително лековита и дамите излизали единствено по ризи с цел да се търкалят по росните ливади. Гледката била като от състезанието „ Мис мокра фланелка “ – разумно е Църквата да не утвърждава такава разхайтеност.
6. „ Обиране на росата “
Това ритуално измокряне се правело по същия метод, единствено че не по поляните, а в непознатите ниви. Събраната по ризата (или върху преднамерено влачена из житата забрадка) на дамата роса се изцеждала и нормално с нея се замесвало колаче, трохите от което на другия ден се разхвърляли в личната равнища. Ритуалът се правел за привличане на изобилие, само че се възприемал като злоба към непознатия благодат, а знаем, че „ Не пожелавай нищо, което е на близък ти… “ е 10-тата Божа заповед.
7. „ Обхождане “ на непозната равнища
Ритуалът включвал „ пребродване на равнищата на кръст “, отделяне класовете от четирите ѝ краища, обиране на росата с престилка. После непознатите класове се разхвърляли из своята равнища, а влагата от престилката се изтисквала отново там – „ да вали дъждец и да порастват насажденията цяла година “. 
8. Крадене „ майката “ на равнищата
Това е сходен, по-усложнен обред, също предопределен за плячкосване на непознатия труд по вълшебен метод. Смятало се, че както в кошера има хиляди пчели-работнички (в равнищата милиони житни стръкове), само че единствено една царица-майка, от която зависи размножаването, на равнищата също има „ майка “ или както още е наричана „ матица “, „ китка на дядо Господ “, „ Цар на равнищата “ и други Това е по-висок от останалите филиз, с двоен („ вилообразен “) клас и неизмеримо едри зърна. Когато дамата „ вражалица “ отивала на непознатата равнища, събличала се гола и кажела тайните думи, равнищата полягала и оставал да стърчи единствено този филиз, „ тъй като той не можел да се превива “. Жената откъсвала „ майката “ и отивала да разхвърля оронените й зърна из личните ниви, като по този метод „ довеждала “ житото им на своя земя. Църквата е напълно сбита и безапелационна по този въпрос – „ Не кради! “ е 8-мата Божа заповед.
9. Търсене на деца-еньовчета
При този „ бит “ на пръв взор става въпрос отново за крадене плодородието от непозната равнища, само че задачата била по-скоро „ намирането “ (зачеването) на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на (не инцидентно избрана) непозната равнища, събличала се чисто гола и изричала към небето: „ Брате Яню, знаеш ли оти съм ти пристигнала? “ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, само че нормално иззад някой шубрак на синора отговарял стопанинът на равнищата, който сякаш бил пристигнал да я варди от „ бродници-житомамници “. И защото съгласно нормалното селско право, хваната на мястото на престъплението жена можело безнаказано да бъде набита и „ посрамена “ (изнасилена), невестата си получавала „ наказването “. Боят се прескачал и се пристъпвало напряко към секса. А в случай че след 9 месеца се родяло детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Разбира се, това си е чисто нарушаване на 7-ма Божа заповед „ Не прелюбодействай “, само че в тези времена още не е имало „ Ин витро “ технологии.
10. Млекомамене
Правело се от бродници-млекомамници, които ограбвали млякото на непознатите стада, сякаш „ издоявйки луната “. Постигало се посредством съответните вълшебства (включващи и остригване на малко вълна от най-млечната овца, олизване вимето ѝ и др.), като това несъмнено, ставало най-често с предварителното съблазняване на наемния пастир, който трябвало да укроти кучетата, другояче голата „ млекомамница “ нямало по какъв начин да получи достъп. На някои места простонародните магьосници употребили и оргаистични похвати – дошли на мястото измежду нощ, голи, яхнали кросно, пеейки: „ Аз съм си бела бродница, // бродница, още магьосница, // магьосница, та вълшебница, // месеца смъквам в подница, // звездите свалам в лъжица… “. В случая имаме пикантна композиция от нарушавания на 7-ма и 8-ма Божа заповед.
