На 24 юни честваме един необикновен ден - Еньовден. Няколко

На 24 юни честваме един невероятен ден - Еньовден. Няколко години преди Христа е роден свети Йоан Предтеча – индивидът, предсказал идването на месията. Именно на него е отдаден и празникът, който по българските земи е прочут най-много като Еньовден. Традициите в България, които виждаме на този ден са прекомерно забавни. Макар да са отдадени на този по този начин значим за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои откриватели, честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина в доста от поверията заляга култът към слънцето. На изток, славянските нации постоянно кладат огън, който след това прескачат.

 Друга легенда е, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, надали не чародейна мощ. Старите българи помнят приказките на своите предшественици. Те им разказвали, че който види по какъв начин слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цяла година. Силата на небесното величие правила водата лековита, а в утринната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората имат вяра и в друго, че на Еньовден не би трябвало да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари оня, който вместо да го почете, отиде да работи. По този метод в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и митове от от дълго време отминали времена, които са пренесени от езически времена и са изменени в чест на новата християнска вяра. Това надалеч не е единствения празник, който балканския народ празнува по необикновен метод. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната мощ на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер бодил е еньовче, малка врата и комуника, иглика и маточина, се употребяват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач - 1 юли.

За красота и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен В нощта против Еньовден билките имат най-голяма мощ. Тогава всяка билка добива целебна мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята мощ и не би трябвало да се берат. Според националните вярвания заболяванията по индивида са 77 и половина. За 77 заболявания има лек, единствено за половината болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която единствено избрани биляри могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. От набраните билки увиват венец, през който се провират всички, с цел да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и заболяванията по индивида. Еньовденският венец се пази до идната година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната мощ на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер бодил и еньовче, малка врата и комуника, иглика и маточина, се употребяват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач -1 юли.

Вярва се, че който види заран рано при изгрев окъпалото се в жива вода “играещо ” и “трептящо ” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички следят сянката си. Ако тя се очертае без глава или на половина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце другите треви и билки получават най-голяма лечебна мощ, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано заран, моми и дами, врачки, баячки и магьосници берат билки, които употребяват за лек и вълшебства през цялата година. През тази нощ магическа мощ получават и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, тъй като слънцето се е окъпало с нея.

 В Западна България имат вяра даже в лечебната мощ на еньовската роса. Магическата й мощ се употребява от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта против Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по непознатите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, с цел да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки собственик зажънва по няколко класа от своята равнища, с цел да я откри житомамницата към този момент обрана. За да има изобилие, на празника млади дами отиват на равнищата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и поставят на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, сходно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, сватба и изобилие. В Югоизточна България и в някои региони на Североизточна се извършва обичая Еньова Буля.

 Еньовден е прочут и с това, че против празника се прави най-масовото бране на билки, тъй като тогава те получават огромна лечебна мощ, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по мрачно жените-баячки, магьосници вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Освен тях, за билки потеглят и доста дами и моми – млади и остарели, които берат разнообразни треби и цветя, преди всичко еньовче, от които след това вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкоз, колкото са хората в фамилията, назовават ги на тях и ги оставят през нощта на открито. На сутринта гадаят за здравето на този, на който е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги употребяват за лечение – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките. Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение, на първо място на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се употребяват за лечение на бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист. Важен детайл на Еньовден е измиването за здраве във вода или на река, лечебната мощ на речната вода се изяснява с това, че слънцето “се е окъпало ” в нея. Друг присъщ бит е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, само че е най-типичен за този празник, като стопанинът самичък зажънва равнищата си в средата или четирите ъгъла, с цел да я откри “житомамницата ” към този момент “обрана ”.

 Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петливещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специфични наричания. Злите старици се развихрят и по тази причина на Еньовден хващат всички типове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите - самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река. Плуват, перат облеклата си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова постоянно похищават овчари, с цел да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите - в юнаци, а змейовете - в девойки. Само един взор на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е задоволителен, с цел да омае и плени вечно. Тези пристрастености са пагубни за простосмъртните, изтезават ги до гибел. От гибелната любов момъкът може да се защищити с запарка от перуника, а момата да се избави от влюбения до уши в нея дракон, като се окъпе в запарка от пелин.

 Легендата за Еньо и Стана

 Легендата споделя, че преди доста, доста години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за различен. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, в случай че не успеели да се видят денем.

 Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил щерка си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало по какъв начин, тръгнала девойката, че женитба обратно не се връща. Когато стигнала огромния мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като схванал за случилото се, обичаният й Еньо се поболял от тъга. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората почнали да измират. Земята се напукала и всичко сухо. На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, сложила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски облекла и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:

- Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане!

 Отворил необятно очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и умрял... Изведнъж задухали мощни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за обич и благодат. Накрая надпяват пръстени на момите, с цел да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.