На 24 юни българският народ празнува Еньовден – празникът на

На 24 юни българският народ чества Еньовден – празникът на лечебните билки. На същата дата православната черква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

Според националната традиция от Еньовден постепенно стартира да наближава зимата — споделя се " Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вероятно е обвързвано с това, че светлата част на деня последователно стартира да понижава.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето " трепти и играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.

Според вярванията преди да " тръгне към зима “, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. 

Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените вървят сами и берат билки, с които след това лекуват.

Набраните за зимата билки би трябвало да са " 77 и половина “ – за всички заболявания и за " заболяването без име “. От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.

Днес имен ден имат Еньо, Енчо, Енислав, Енина, Еница, Янаки, Яни, Янко, Янкул, Януш, Яна, Янина, Янита, Яница, Янушка и други