На 24 юли се навършиха 120 години от рождението на

На 24 юли се навършиха 120 години от рождението на Илия Бешков. Това е единствено формалният мотив „ Книгомания “ да включи в издателското си портфолио книгата на Иво Милев „ ИЛИЯ БЕШКОВ. Биография “.

Изданието е част от линията на издателството за биографични книги на значими персони от артистичния и културния ни живот. Дизайнер на цялата поредност е Тодор Манолов. „ Биографията е род, желан от четящата аудитория, и е необичайно, че в България съвсем липсват негови създатели. Животът на Бешков е заслужен за сходен роман, тъй като е повсеместен и приключен, с доста драма и с доста обрати. Писал съм за необятната аудитория, не за експерти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни ”, разяснява създателят на книгата – Иво Милев, който сега е заместник-директор на Националната художествена изложба. Благодарение на достъпа до непубликувания списък на Илия Бешков, обезпечен от Савка Чолакова, изданието предлага неповторим взор върху живота на забележителния и неотразим художник и човек Илия Бешков. Докато написа биографичната книга за надарения художник, карикатурист и мъдрец, Иво Милев следва като мото следните думи на Бешков: „ През целия си живот желаех да бъда чист и непокварен. Това непостижимо предпочитание ми лиши и мира, и чистотата. “

„ Илия Бешков. Биография “ е първокласно издание с размер 240 страници и с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и творби от фондовете на ХГ „ Илия Бешков “ – Плевен, Национална изложба, Музей „ Дом на хумора и сатирата “–Габрово, персонални, публични архиви и сбирки.

Редактор на изданието е доктор Пламен Петров, шеф на Общинската изложба в Казанлък. Ето и неговите думи за полезността на книгата и за какво е значимо да помним Илия Бешков:

„ Настоящата книга е опит за следващото припомняне на житейския и креативен път на актьора. (…) Това е книга за карикатуриста, прехапал фас сред зъбите, чийто гений на художник е видян още при образованието му в гимназията в Плевен. Момчето, което през 1918 година ще стартира първо да учи право, въпреки че еднообразно добре му се отдава всичко – и точни науки, и музика, и изобразяване.
" Пасиансът на архангелите " ще е новият разказ на Мария Лалева
В Деня на Вярата, Надеждата и Любовта издателство Книгомания разгласи идното излизане на новата книга на Мария Лалева – най-пр...

През 1921 година Илия Бешков е признат за студент в Художествената академия в София, освен това в класа по живопис на именития занаятчия на акварела Никола Маринов. Едновременно със следването си той стартира да сътрудничи на голям брой вестници със свои карикатури.

Острият образен език на художника обаче не е всичко. Илия Бешков има нещо, което малко на брой имат – а точно взор, който може да се надсмее даже над най-мрачните събития, да провиди слабостите, лъжите, низостта с окото на обективен арбитър. Но Илия Бешков е доста повече от всичко това – той е правилен следовник на личната си мяра за правдивост и таман тази мяра през днешния ден му отрежда място в паметта на хората. “

„ Илия Бешков. Биография “ единствено условно подразделя живота му на два интервала: „ Селото “ и „ Градът “. Важно е да се означи, че Иво Милев не просто предава хронологично събития и мемоари на Бешков, а ловко вплита в описа си своя разбор и думи на Бешков и съвременници (Александър Божинов, Тодор Цонев и др.) и откриватели (Владимир Свинтила, Георги Томалевски, Константин Петканов, Атанас Славов и др.), показва ни сатиричния художник и карикатурист в един по-широк подтекст и културна среда, с цел да придобием пълностоен нюх за личността на Бешков – за неговата осведоменост, мироглед, великодушие. От редовете в тази книга попиваме „ следите от метода на възпитанието му, (…) причинителите на неговото многообразно дарование и самодивските извори, от които е пил чародейните способности на изкуството “ (по Ал. Божинов).

А Иво Милев добавя: „ Надарен с удивителна зрителна памет и съвсем в никакъв случай не рисуващ от натура и съвсем в никакъв случай не рисуващ от натура, в неговите герои и типажи по-късно непрекъснато ще се срещат лицата от неговото детство, на най-близкото му фамилно и съседско обграждане – татко му, дядо му, майка му, лелите и чичовците, братята, съседите. Там, на село, в миналото той е видял всички човешки лица и всички нрави “. Още в детството си научава тънкостите на човешкия темперамент, само че посредством животинския. Свързаността с природата остава у него до края на живота му. Въпреки ироничността към живота и протичащото се, която демонстрира, Бешков носи у себе си и обичта към хората. Изразена обаче още веднъж с автентичен язвителен колорит: „ Обичам хората, откакто ги накарам да ме ненавиждат. Ползвам се от случая да попрося опрощение от тях, като ги убеждавам, че аз единствено съм споделил виновността им и те моята. Квит. “