Храмът на знанието: Историята на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
На 24 май, когато честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, българската писменост, култура, просвета и славянската словесност, естествено обръщаме взор към един от най-емблематичните стожери на българската духовна и историческа памет – Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Разположена в сърцето на София, тя не е просто библиотека – тя е знак на българската културна еднаквост, съкровищница на познание, словесност и национална памет.
Корени след Освобождението: Началото на една задача
Историята на Националната библиотека стартира още през 1878 година, когато учителят Михаил Боботинов предлага основаване на обществена библиотека, която да подкрепя културното развиване на новоосвободена София. На 10 декември 1878 година (по нов стил) е основана краткотрайна комисия – дата, която през днешния ден се смята за формалния рожден ден на институцията.
През 1879 година, по предложение на Марин Дринов, тя придобива държавен статут като Българска национална библиотека. В 1897 година след приемането на Закона за складиране на печатни творби, библиотеката се трансформира в народен списък на българската книга.
Първи домове и основаване на Архив на Възраждането
През 1900 година библиотеката получава първата си постройка – някогашния Граждански клуб на ул. „ Г. С. Раковски “ №131. По време на ръководството на Стилиян Чилингиров (от 1919 г.), е основан Архивен отдел, който събира документи от Българското възобновление – един от първите архиви на националната памет.
Сградата, която се трансформира в знак
През 1939 година стартира градеж на нова постройка, само че по време на бомбардировките през 1944 година както остарялата, по този начин и новата сграда са разрушени. В 1946 година страната отпуска средства за възобновяване, а постройката, която познаваме през днешния ден, е приключена през 1953 година по план на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов.
С величествен неокласически жанр, монументално стълбище и скулптурната комбинация пред входа – дело на Владимир Гиновски – постройката се утвърждава като културна и архитектурна икона на столицата.
Фонд, благосъстояние и скъпо завещание
Днес Националната библиотека разполага с над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, архиви, карти, фотоси. Сред тях:
Славянски ръкописи от IX–XVIII в., в това число Охридския деятел и Томичовия псалтирГръцки, латински и ориенталски ръкописи, защитавани в профилирани отделиПърви издания на възрожденски създатели – от Паисий Хилендарски до Христо БотевАрхиви на бележити персони – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко КонстантиновНай-старата книга във фонда е латински инкунабул от 1477 година – първо издание на съчинение на Теофилакт ОхридскиНационална библиотека през днешния ден: мост сред вековете
С повърхност от 15 350 кв. м и стелажна дължина над 44 километра, през днешния ден Националната библиотека е по едно и също време храм на предишното и мост към бъдещето – където духът на вековете живее от ръкописната книга до цифровата епоха.
В Деня на буквите, културата и духа, Националната библиотека припомня, че същинското просвещение е знанието, което се предава и съхранява – освен в книги, само че и в сърцата.
Разположена в сърцето на София, тя не е просто библиотека – тя е знак на българската културна еднаквост, съкровищница на познание, словесност и национална памет.
Корени след Освобождението: Началото на една задача
Историята на Националната библиотека стартира още през 1878 година, когато учителят Михаил Боботинов предлага основаване на обществена библиотека, която да подкрепя културното развиване на новоосвободена София. На 10 декември 1878 година (по нов стил) е основана краткотрайна комисия – дата, която през днешния ден се смята за формалния рожден ден на институцията.
През 1879 година, по предложение на Марин Дринов, тя придобива държавен статут като Българска национална библиотека. В 1897 година след приемането на Закона за складиране на печатни творби, библиотеката се трансформира в народен списък на българската книга.
Първи домове и основаване на Архив на Възраждането
През 1900 година библиотеката получава първата си постройка – някогашния Граждански клуб на ул. „ Г. С. Раковски “ №131. По време на ръководството на Стилиян Чилингиров (от 1919 г.), е основан Архивен отдел, който събира документи от Българското възобновление – един от първите архиви на националната памет.
Сградата, която се трансформира в знак
През 1939 година стартира градеж на нова постройка, само че по време на бомбардировките през 1944 година както остарялата, по този начин и новата сграда са разрушени. В 1946 година страната отпуска средства за възобновяване, а постройката, която познаваме през днешния ден, е приключена през 1953 година по план на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов.
С величествен неокласически жанр, монументално стълбище и скулптурната комбинация пред входа – дело на Владимир Гиновски – постройката се утвърждава като културна и архитектурна икона на столицата.
Фонд, благосъстояние и скъпо завещание
Днес Националната библиотека разполага с над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, архиви, карти, фотоси. Сред тях:
Славянски ръкописи от IX–XVIII в., в това число Охридския деятел и Томичовия псалтирГръцки, латински и ориенталски ръкописи, защитавани в профилирани отделиПърви издания на възрожденски създатели – от Паисий Хилендарски до Христо БотевАрхиви на бележити персони – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко КонстантиновНай-старата книга във фонда е латински инкунабул от 1477 година – първо издание на съчинение на Теофилакт ОхридскиНационална библиотека през днешния ден: мост сред вековете
С повърхност от 15 350 кв. м и стелажна дължина над 44 километра, през днешния ден Националната библиотека е по едно и също време храм на предишното и мост към бъдещето – където духът на вековете живее от ръкописната книга до цифровата епоха.
В Деня на буквите, културата и духа, Националната библиотека припомня, че същинското просвещение е знанието, което се предава и съхранява – освен в книги, само че и в сърцата.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ