От Могилката до Могилката
На 24 май 2020 година Наско Сираков поведе нещо като Поход на вярата за Левски. Шествието потегли от паметника на Апостола на свободата в центъра на столицата и включваше митове на клуба и малко на брой почитатели, които бяха със свити сърца. Любимият им футболен отбор ставаше на 106 години, нямаше притежател, нито лев в касата, като се крепеше единствено на помощ от последователите. Тогава Сираков бе декларирал желание да придобие акциите на клуба (б.р. - същите тези, разкарвани като панаирджийска мечка из цяла София, като се стартира от Министерския съвет)...
... Сутринта на 24 май 2021 година. Левски е на 107. Повтаряйки оня Поход на вярата и самобитен вик за избавление, като че ли идва време за равносметка. Клубът към този момент има притежател, само че отново няма съвсем никаква изясненост за бъдещето си, макар че е оживял. Вървейки по бул. " Витоша ", от който се открива съвършен аспект към едноименната планина и Черни връх, сигурно всеки наследник почитател се е питал " ще има ли още черни облаци " или " идва време Левски отново да покорява небеса ".
10:30 часа, до Могилката - мястото, където през 1914 година е учреден клубът, към този момент е почерняло от хора. Цветарските магазинчета в покрайнината вършат по-голям оборот от нормалното. Фенове на Левски са тръгнали да честват рожден ден. Пак го има тягостното напрежение от незнайното, само че този път ситуацията е някак по-ведра, пък било то и поради по-разхлабените ограничения за битката с ковид, в сравнение с преди година. Обстановката също допуска за по-радостни мисли. Организаторите на тържеството - фенското съдружие " Сини сърца ", са се погрижили да е по този начин. В градинката има построена сцена, а на всички места знаменца на Левски и България (б.а. - въпреки всичко е и денят на писмеността). Децата са посрещани с подарък - знаме, както и лакомство от талисмана " Лъвски ". Именно към него има най-голяма шум, а малчуганите, искащи някой ден да станат футболисти, скандират: " Лъвчето ". Бащите им поздравяват митове - Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Георги Цветков-Цупето и редица други. И до един питат: " Какво става? Ще ни бъде ли? ". Ветераните повдигат плещи и споделят: " Наско ще каже! ".
В 10:43 часа множеството става размирен кошер. Ясно за какво - Сираков е на Могилката. Следват редица фотоси - както със притежателя, по този начин и с треньора Живко Миланов и футболистите, които са оставили зад тила си призрачен сезон. Босът и треньорът разменят и по някоя имитация за успеха над Черно море.
10 минути по-късно честването стартира с осъществяването на новия химн на клуба, който е подхванат от почитателите. След това в ролята на водещ влиза артистът Кирил Ефремов, а хор извършва " На многая лета! ". 60 секунди преди 11:00 на сцената се качва Наско Сираков под аплодисментите на последователите. Носи тъмни очила, очевидно предчувствайки, че очите му ще са насълзени, а гласът тук-там хлипащ и задавен, съвсем насълзен - изключително когато повдига тематиката за стадион " Георги Аспарухов ". Видно е, че страстите бушуват в него. Започва речта със скръстени ръце, продължава я с пъхнати в джобовете, почесване по брадичката. Докато не се стигне до уверено размахване с пръст - жест, показващ решителност! След това зазвучава химнът на Левски отпреди 80 години.
От трибуната бомбата е хвърлена. А след одобрителните възгласи на множеството още веднъж идват моменти на подозрения: " Ще се случи ли това нещо? ", " Истина ли е? ", " Май е прекомерно хубаво, с цел да стане "... Ще потърпим още малко и ще забележим какво ще излезе. Но значимото е, че този път на Могилката имаше повече възторг. Такъв, който поражда фантазии и очаквания, че " другите ще пробват с Левски да крачат, пробват, само че Левски ще лети ".
Добромир Жечев: Най-добрият вид за треньор на Левски е Мъри Стоилов
" Клубът не разполага с доста класни футболисти "
... Сутринта на 24 май 2021 година. Левски е на 107. Повтаряйки оня Поход на вярата и самобитен вик за избавление, като че ли идва време за равносметка. Клубът към този момент има притежател, само че отново няма съвсем никаква изясненост за бъдещето си, макар че е оживял. Вървейки по бул. " Витоша ", от който се открива съвършен аспект към едноименната планина и Черни връх, сигурно всеки наследник почитател се е питал " ще има ли още черни облаци " или " идва време Левски отново да покорява небеса ".
10:30 часа, до Могилката - мястото, където през 1914 година е учреден клубът, към този момент е почерняло от хора. Цветарските магазинчета в покрайнината вършат по-голям оборот от нормалното. Фенове на Левски са тръгнали да честват рожден ден. Пак го има тягостното напрежение от незнайното, само че този път ситуацията е някак по-ведра, пък било то и поради по-разхлабените ограничения за битката с ковид, в сравнение с преди година. Обстановката също допуска за по-радостни мисли. Организаторите на тържеството - фенското съдружие " Сини сърца ", са се погрижили да е по този начин. В градинката има построена сцена, а на всички места знаменца на Левски и България (б.а. - въпреки всичко е и денят на писмеността). Децата са посрещани с подарък - знаме, както и лакомство от талисмана " Лъвски ". Именно към него има най-голяма шум, а малчуганите, искащи някой ден да станат футболисти, скандират: " Лъвчето ". Бащите им поздравяват митове - Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Георги Цветков-Цупето и редица други. И до един питат: " Какво става? Ще ни бъде ли? ". Ветераните повдигат плещи и споделят: " Наско ще каже! ".
В 10:43 часа множеството става размирен кошер. Ясно за какво - Сираков е на Могилката. Следват редица фотоси - както със притежателя, по този начин и с треньора Живко Миланов и футболистите, които са оставили зад тила си призрачен сезон. Босът и треньорът разменят и по някоя имитация за успеха над Черно море.
10 минути по-късно честването стартира с осъществяването на новия химн на клуба, който е подхванат от почитателите. След това в ролята на водещ влиза артистът Кирил Ефремов, а хор извършва " На многая лета! ". 60 секунди преди 11:00 на сцената се качва Наско Сираков под аплодисментите на последователите. Носи тъмни очила, очевидно предчувствайки, че очите му ще са насълзени, а гласът тук-там хлипащ и задавен, съвсем насълзен - изключително когато повдига тематиката за стадион " Георги Аспарухов ". Видно е, че страстите бушуват в него. Започва речта със скръстени ръце, продължава я с пъхнати в джобовете, почесване по брадичката. Докато не се стигне до уверено размахване с пръст - жест, показващ решителност! След това зазвучава химнът на Левски отпреди 80 години.
От трибуната бомбата е хвърлена. А след одобрителните възгласи на множеството още веднъж идват моменти на подозрения: " Ще се случи ли това нещо? ", " Истина ли е? ", " Май е прекомерно хубаво, с цел да стане "... Ще потърпим още малко и ще забележим какво ще излезе. Но значимото е, че този път на Могилката имаше повече възторг. Такъв, който поражда фантазии и очаквания, че " другите ще пробват с Левски да крачат, пробват, само че Левски ще лети ".
Добромир Жечев: Най-добрият вид за треньор на Левски е Мъри Стоилов
" Клубът не разполага с доста класни футболисти "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ