На 24 май 1975 г. – Денят на светите братя

На 24 май 1975 година – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, е открит монумент на двамата братя равноапостоли пред Народната библиотека (днес Национална библиотека " Св. Св. Кирил и Методий " ) в София.

Основният камък на паметника е положен на 13 февруари 1969 година, а градежът е приключен през1972 година

През 1963 година, когато Народната библиотека „ Васил Коларов “ е преименувана на „ Кирил и Методий “, е обявявен конкурс за правене на монумент на светите братя на мястото на досегашния бюст на Васил Коларов. Проектът за монумент минава през шест състезанието в интервала 1963 – 1966 година, а фигурите на братята претърпяват известни трансформации. Окончателното решение е двете фигури на Кирил и Методий да са с идентична височина, защото историята утвърждава двамата братя като равноапостоли. 

Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновски (1927-2014), който е създател на паметниците на Христо Ботев във Враца и Неофит Рилски в Банско. За оформлението на фигурата на Кирил Владимир Гиновски се води от първия негов стенописен облик в църквата „ Сан Клементе “ в Рим, Италия. Скулпторът показва Методий като първи славянски архиепископ и пропагандатор на книжнината, като акцентира неговата душевна резистентност и воля. Фигурите са направени от бронз със 78 % мед и височина 3,85 м, пиедесталът е висок 1,50 м и е построен от гладък гранит. 

Проектът за оформлението към монумента е дело на арх. Иван Иванчев (1915-1994) и включва плочи от бял, сив и черен гранит, каменни цветарници и каменни пейки.   

На 13 февруари 1969 година, по случай 1100 години от гибелта на Константин-Кирил Философ, се прави тържественото полагане на главния камък на паметника на славянските будители пред Националната библиотека „ Кирил и Методий “. 

В бюлетин „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция четем: 

Неговият талант роди безсмъртието на славяните

Хиляден протест на столичани по случай 1100-годишнината от гибелта на Константин-Кирил Философ. Тържествено полагане на главния камък на монумент на славянските будители пред Народната библиотека „ Кирил и Методий “ 

София, 13 февруари 1969 година /БТА/ На вси славяни той даде писмо и в мрака на Средновековието откри пътя към тяхното единство и приятелство. Оттогава времето отброи 11 епохи, само че епохалното дело на Константин-Кирил и неговия брат Методий мина във вечността, остана вечно безсмъртно. Безсмъртно и витално е то в сърцето на всеки българин, тъй като отсам, от България, гениалното им създание потегли към другите славянски нации, стана меч в битката им против непознатите нашественици.

Новатор по дух, бунтовник в делото си, борец-хуманист, Константин-Кирил се изяви като един от първите родоначалници на Ренесанса.

Синове и дъщери на славни предци, през днешния ден ние славим подвига на двамата солунски братя, гордеем се, че България стана люлка на славянската книжовност и просвета. Близо 10 000 столичани – младежи, възпитаници, студенти, дейци на просветата и културата, жители извършиха през днешния ден градината пред Народната библиотека, близките булеварди и улици, с цел да участват на тържествената гала към обозначаването на мястото, където ще се издигне паметникът на Кирил и Методий.

Звучат родолюбиви песни, редуват се викания „ Да живее майка България “.

Сред присъстващите на тържеството бяха заместник-председателят на Министерския съвет Петър Танчев, секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Венелин Коцев, ръководителят на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, министърът на външните работи Иван Башев, първият секретар на Централен комитет на Комсомола и ръководител на Комитета за младежта и спорта при Министерския съвет Иван Цанев, завеждащият отдел „ Наука и обучение “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия Георги Атанасов, първият секретар на Софийския градски комитет на Българска комунистическа партия Ангел Тодоров, негово светейшество Кирил, патриарх български, ръководители на креативен съюзи, институти и организации, ректори на висши образователни заведеше, видни български учени.

Величественият протест на столичани бе открит от ръководителя на Софийския градски национален съвет арх. Георги Стоилов. Целият български народ – съобщи той, отдава заслужена респект и прослава на безсмъртното дело на двамата братя Кирил и Методий, чиито имена са записани със златни букви в хилядолетната ни история. Тяхната неуморна и многостранна просветителска активност стана трайна и непоклатима основа за построяването и развиването на българската и славянската духовна просвета, която устоя тестванията на историята и спечелва през вековете.

Ние се гордеем – акцентира арх. Георги Стоилов, че сме славни потомци на великите първоучители и най-ревностни почитатели на техния безподобен хуманизъм и родолюбие, тъй като малко са народите, които са имали щастливата орис да се снабдят със своя книжовност в тези далечни времена, когато в по-голямата част на света е царял мрак и безпросветност, запаленият факел на знанието и просвещението от братята Кирил и Методий, съхранен надълбоко в душата и сърцето на българина, устоя на всички превратности на ориста и се разгоря с избухлив и нестихващ пламък… (…)

Слово за безсмъртното дело на двамата братя произнесе ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Павел Матев…

Първият секретар на Партийния комитет за висшите образователни заведения Румен Попов прочете приветствена депеша до Централния комитет на Българска комунистическа партия, призната с вдъхновение от участниците в митинга.

Над събраното голям брой се разнасят стиховете на „ Върви, народе възродени “, химн на нашата горделивост, апотеоз на безконечния блян на българина към светлина и познание.

След това формалните лица се насочиха към мястото, където ще бъде повдигнат възвишен монумент на Кирил и Методий. ръководителят на Комитета за изкуство Павел Матев откри гранитната плоча. В нея са вдълбани думите: „ На братята Кирил и Методий, основатели на българската и славянската книжовност, тук признателният български народ ще издигне монумент “. В тържествената тишина внушителен оркестър извършва химна на България „ Мила родино “. (…) 

За формалното разкриване на паметника на светите братя Кирил и Методий четем в бюлетин „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция:

Неугасимо ще светят славянските букви на знанието и културата

Открит е паметникът на Кирил и Методий в столицата

София, 24 май 1975 година /БТА/ Отново е 24 май – празник, роден от буквите на Кирил и Методий.

Празник свят и безценен на всяко българско сърце. Пред величавия героизъм на двамата братя епохи наред се прекланя българският народ, обкичва с цветя ликовете им, издига ги като знаци на могъщия дух на българите, на духовното единение на славянския жанр.

Пред храма на българската книжнина, носещ тяхното име, в центъра на столицата, през днешния ден признателна България издига монумент в тяхна възхвала. В деня на българската култура и просвета, на славянската книжовност и българския щемпел паметникът бе тържествено открит. За да остане в бъдещето като парещ изблик на живата религия в моралните сили и несломимия дух на народа, минал през историята...

Градината пред Народната библиотека и близките улици се извършиха с хиляди столичани, пристигнали да отдадат респект към великото начало, началото, което откри пътя на България към висините на международната цивилизация.

Сред присъстващите бяха другарите Живко Живков, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, Георги Боков, Георги Йорданов, заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров, заместник-председателят на Министерския съвет Мако Даков, секретарят на непрекъснатото наличие на Български земеделски народен съюз и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт Лалю Ганчев, министърът на националната култура Ненчо Станев, ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Павел Матев, завеждащият отдел „ Наука и обучение “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия Георги Атанасов, ръководителят на ИК на СГНС Иван Панев, директорката на Националната библиотека „ Кирил и Методий “ Костадинка Калайджиева, първият секретар на Централен комитет на ДКМС Енчо Москов, ръководители на публични и всеобщи организации, представители на креативен съюзи и институти, дейци на изкуството, културата и науката, студенти, възпитаници.

Тук бяха гостуващият за празника изтъкнат гръцки стихотворец Янис Рицос и други задгранични посетители.

Тържествено прозвуча националният химн на Народна република България, трогателно слово произнесе ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Павел Матев:

Слово произнесено от ръководителят на Комитета за изкуство и просвета Павел Матев:

Тук, пред Народната библиотека, пред храма на българската книжнина се стече културна София, с цел да участва на едно огромно и скъпо нам събитие – откриването на паметника на братята Кирил и Методий, основателите на славянската книжовност. Аз не се колебая, че тук духом с нас е цялото ни родно място, всички негови синове и дъщери, чиито души са осветлени от делото на двамата братя, от чистата и антична история на България, от гордите каузи на нашите велики предтечи, от това кипнало наше небивало съвремие, в което партия и народ – единни и въодушевени градят най-хубавата бъднина на Родината.

Като признателни потомци ние отдаваме искрено и уважително почитание към нетленното дело на двамата братя. Техните великански силуети единадесет века се изправят на хоризонта на България и постоянно ще се виждат на този небосвод като нейна духовна емблема. Делото на Кирил и Методий непроменяемо ще подхранва нашето национално достолепие, учредено на съзнанието, че „ и ний сме дали нещо на светът – и на вси славяни книга да четат “, тъй като да можеш в мрачината на оня отдалечен век да прозреш чак до нашите дни, да схванеш с какво може да се победи времето, да надмогнеш условия, които те лимитират с догматично триезичие, да създадеш писмена, посредством които да се резервира, да се обезсмъртява и реализира националната история, да видиш културното поле като поле на съдействие и приятелство – това значи да притежаваш черти, които ти предсказват и обезпечават безконечен живот, нетленност, чието друго име е талантливост. Такова гениално, тоест нетленно, е делото на двамата братя. Такива нетленни са и техните облици и всяко българско чедо ги носи в душата и сърцето си. Социалистическа България, цялостна с благодарност и признателност, през днешния ден облича с бронз тези облици и ги слага на това място – пред храма на българската книга, та постоянно да стоят тука, до момента в който над нас свети българско небе, до момента в който падат хлебни дъждове и духат балкански ветрове, до момента в който се раждат хора, които носят българско име и четат святата писменост на Кирил и Методий…

Това дало – делото на Кирил и Методий ще пребъде, неугасимо ще светят славянските букви на знанието и културата, ще ги носят в бъдното…народите. “ (…)

Под бурните овации на множеството членът на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и заместник-председател на Министерския съвет Живко Живков откри паметника с думите: „ Много епохи светлото дело на братята Кирил и Методий е тачено от българския и другите славянски нации, защото е подтикнало тяхното духовно развиване и епохи наред е знак на духовния им живот, това дело е безсмъртно и ще живее през вековете! “

В този момент гръмна химнът „ Върви, народе възродени, към светли съдбини върви… “

Пред белокаменната постройка на националния храм на книгата се откроиха гордите фигури на Кирил и Методий, излъчващи духовна хубост и мощност, титанична мисъл, геройство и воля. Паметникът е дело на известния ваятел Владимир Гиновски, а архитектурен оформител е заслужилият активист на изкуствата Иван Иванчев. Четириметровите бронзови фигури са сложени върху едносъставен гранитен блок, в подножието на паметника бяха положени венци от името на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Комитета за изкуство и просвета, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на българските профсъюзи, Централен комитет на комсомола, софийския Градска канализация на Българска комунистическа партия, СГНС, креативен съюзи и институти, висши образователни заведения, учебни заведения, националната библиотека и други.

Хиляди младежи и девойки, жители и посетители на столицата минаха пред паметника, с цел да оставят цветя в символ на благодарност към безсмъртното дело на славянските просветители Кирил и Методий,

През 1990 година в съветския град Мурманск е повдигнат монумент на Кирил и Методий, който е копие на скулптурата на Владимир Гиновски. Първият в Русия монумент на славянските първоучители е подарък на града от фонд „ 13 века България “: 

Разширяване на духовните мостове

София, 3 март 1990 година /БТА/ Днес в държавно-обществената организация „ 13 века България “ на делегация от Съюз на съветските социалистически републики бе връчен документ за подаяние, съгласно който бронзово копие на статуята на Кирил и Методий ще отпътува за Мурманск. Това е знак на благодарност, че точно там през 1986 година за първи път в Съветския съюз бе маркиран деня на славянската книжовност.

На церемонията приказваха министрите на културата на България и РСФСР Кръстю Горанов и Юрий Мелентиев. Те се стопираха на близостта на славянските нации, на възходящата през днешния ден роля на славянските културни полезности и на нуждата да се съхраняват и развиват с общи старания обичаите и традициите. Митрополит Питирим – член на руската делегация, акцентира взаимоотношението и взаимното навлизане на българската и съветската нематериалност през вековете.

Сред присъстващите бе и посланикът на Съюз на съветските социалистически републики у нас Виктор Шарапов.

В отговор на дарителския жест на нашата страна, гостите предоставиха за сбирката на музея „ Земята и хората “ огромен пай апатитова руда с висока стойност. Те оповестиха, че паметникът, дело на скулптора Владимир Гиновски, ще бъде публично открит в Мурманск в навечерието на 24 май.

Делегацията постави цветя пред паметника на двамата славянски първоучители пред Народната библиотека. Тя взе участие и в тържествата за 112-годишнината от Освобождението на България от османско робство.

В бюлетин „ Международна информация “ на Българска телеграфна агенция четем за откриването на паметника в Мурманск:

В Мурманск бе открит монумент на св. св. Кирил и Методий

Мурманск, 22 май 1990 г./кор. на Българска телеграфна агенция Румен Попов/ През тази седмица културният живот в този заполярен град – воин минава под знака на празниците на славянската книжовност. Многобройни са деянията, проведени от мурманската общност – литературни срещи, присъединяване на млади български създатели, празници на националните изкуства, научна конференция, отдадена на делото на първите славянски учители Кирил и Методий, вечер на българо-съветската дружба.

Днес преди обяд в Мурманския музей бе открита художествена галерия на българските художници Иван Димов и Стоян Цанев.

През 1986 година в Мурманск за първи път в Съветския съюз бе празнуван Денят на славянската книжовност. Примерът бе последван от Вологда, Новгород, Киев, а тази година и от Минск. От регионален огромният празник мина в републикански, междурепубликански и съюзен.

През март 1990 година в София бронзово копие на паметника на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в нашата столица, работа на статуя Владимир Гиновски, от името на държавната социална организация „ 13 века България “ бе дарено на гр. Мурманск. Паметникът мина през земите на Белорусия, Украйна и Русия, с цел да се откри в достославния град на крайбрежията на Северния ледовит океан.

Кулминацията на тържествата бе през днешния ден, на площада пред регионалната библиотека, където се бяха събрали стотици поданици на заполярния град, представители на регионалните партийни и държавни управления, на публичните организации, български и руски дейци на културата и изкуството, представители на духовенството. Тук е и българска делегация, водена от заместник-министъра на културата Тодор Кръстев.

В словото си заместник-министърът на културата на Съюз на съветските социалистически републики Юрий Хилчевски акцентира, че пред паметника на великите братя Кирил и Методий народите на Съветския съюз и България възвръщат живата връзка сред предишното и сегашното. Той изрази увереността си, че тя ще помогне за създаване на духовни мостове сред нашите нации върху основата на общочовешките полезности, благородните хуманни завещания на славянските първоучители за бъдещето на нашите приятелски връзки.

След тържественото разкриване на паметника на св.св. Кирил и Методий бе отслужен молебен и се извърши освещаване. Музикални сформира извършиха богата стратегия.