На 24 март, ден преди Благовещение, Православната църква почита паметта

На 24 март, ден преди Благовещение, Православната черква уважава паметта на Св. преподобни Захария и Св. Артемон Селевкийски. Преподобни Захария бил наследник на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, тъй като майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от доста старци в манастира, Захария се удостоил с огромни плодородни блага. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата сърцевина. На запитването на Св. Макарий, кое нещо прави монаха същински духовник, Захари дал отговор: Онова, което непрекъснато ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш духовник, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като споделил:
Ако човек не бъде така сърдечно сломен, не може да бъде духовник. Захария е бил огромно величие сред монасите в пустинята и млад се преселил при Господа. Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил учтив. Той водел благоверен живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото обучение. Веднъж Свети деятел Павел пристигнал в Селевкия, където измежду жителите, сходно на светилник, който не може да се укрие, блестял с положителните си каузи Артемон.
Понеже бил одобрен в Христовата религия и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети деятел Павел го определил за овчар и преподавател, ръкоположил го за първи свещеник на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон управлявал добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на избавление. За вдовици, сираци и небогати бил незаместим настойник, вълшебен врач на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и умрял в дълбока напреднала възраст.
На 24 март имен ден честват Захари, Захарина, Хари.