Мастърклас с фокус върху горния гастроинтестинален тракт се проведе в рамките на БАМО Академия 2026
На 24 и 25 април в София се организира вторият за годината мастърклас от БАМО Академия 2026, проведен от Българската асоциация по здравна онкология (БАМО) с поддръжката на Българското онкологично научно сдружение (БОНД). Темата на форума бе „ Горен гастроинтестинален тракт – роля на мултидисциплинарния екип “, а програмата обхвана основни онкологични болести в региона на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб.
В рамките на двудневното образование бе очебийно, че туморите на горния гастроинтестинален тракт остават измежду най-трудните за диагностика и лекуване онкологични болести. Те постоянно се откриват късно, протичат нападателно и изискват точно взаимоотношение сред разнообразни експерти – гастроентеролози, хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти, образни диагностици, патолози и експерти по хранене. Mултидисциплинарният метод e решителен за вярното стадиране, избора на терапия и навременното ориентиране на пациента към най-подходящото лекуване, сподели доктор Мила Петрова, ръководител на БАМО.
Ракът на хранопровода бе показан като едно от най-смъртоносните онкологични болести. По данни от 2024 година 5-годишната преживяемост при него е към 20% в международен мащаб, а при съществуване на метастази прогнозата остава още по-неблагоприятна. Един от огромните проблеми е късното разкриване — единствено при към 30% от пациентите има опция за оперативно лекуване все още на диагностициране, което прави мултидисциплинарния метод решителен за избора на най-подходящо лекуване. Съвременното лекуване все по-често разчита на така наречен тримодален метод — лъчелечение, химиотерапия и хирургия. С него се цели освен по-добър местен надзор, само че и по-голям късмет за радикална интервенция и възстановяване на преживяемостта.
Специално внимание бе отделено и на храненето при пациентите с онкологични болести. Недохранването (малнутрицията) се среща при към 40-50% от тях, а при пациенти с панкреасен карцином може да доближи 70-75% още при диагностициране. Именно по тази причина ранното му разкриване е основно за построяването на вярна тактика за подкрепяне енергийния и протеинов банкет при тези заболели, което от една страна ще докара до възстановяване на тяхното общо положение, а от друга – опция за придържане към противотуморното лекуване и оттова за възстановяване на преживяемостта им.
В сесията, отдадена на холангиоцелуларния карцином, бе очебийно, че болестта съставлява сериозен диагностичен и лечебен проблем поради разнородната и неспецифична клинична и образна картина, както и поради припокриването му с редица други болести. Холангиоцелуларният карцином е с извънредно неподходяща прогноза – общата преживяемост при пациентите в предплатил етап е към 12 месеца, а 5-годишната е под 10%. Образната диагностика бе изведена като основна за слагане на диагнозата и стратифициране опцията за оперативно лекуване. Хирурзи и гастроентеролози от водещи структури на страната с опит в лекуването на това заболяване подчертаха нуждата от взаимна колаборация, прецизна и бърза интервенция освен това заболяване, чиито ход на протичане нормално е бърз и нападателен. Акцент бе подложен и върху смисъла на молекулярния разбор, защото към 40% от пациентите с тумори на жлъчните пътища имат генетични промени, които могат да бъдат евентуална цел за таргетна терапия в хода на лекуването.
Стомашният карцином бе показан като едно от онкологичните болести в света, който макар включването на разнообразни нови лечебни варианти остава с извънредно неприятна прогноза: 8,1% са в предплатил етап. През 2020 година са регистрирани над 1 милион новодиагностицирани и близо 769 хиляди смъртни случая. При ранния стомашен карцином 5-годишната преживяемост е над 90%, заради което точно скринингът е от изключителна значимост за ранното му разкриване и евентуално изцеление.
Сред основните рискови фактори за стомашен карцином бе откроена инфекцията с Helicobacter pylori, наред с тютюнопушенето, питателните привички, алкохола, затлъстяването и ниския банкет на плодове и зеленчуци. Практически акцент бе подложен върху това, че при предплатил етап с изключение на хистологията са нужни и биомаркери, които да дефинират оптималната лечебна поредност. Около 15–25% от карциномите на стомаха са HER2-позитивни, а белтъкът Claudin 18.2 се открива в умерени до високи равнища при почти 40-60% от случаите, което отваря път към нови таргетни лечения при немалка част от пациентите.
Панкреасният карцином бе избран също като едно от онкологичните болести с най-неблагоприятна прогноза. Според показаните данни за България 45% от пациентите се диагностицират в IV етап, а 5-годишната обща преживяемост е под 10%. Оперативното лекуване остава златен стандарт, само че независимата резекция не е задоволителна – общата преживяемост след интервенция е 13-20 месеца, а 70-85% от пациентите умират от далечни метастази, а не от местен рецидив. Това постанова мултимодален подход - включване на систематична терапия и лъчетерапия при селектирани случаи.
Относно хепатоцелуларния карцином бе очебийно смисъла на дейното следене на рисковите пациенти – изключително тези с чернодробна цироза, хепатит В със междинен или висок риск и пациенти с напреднала фиброза. Акцент бе подложен върху нуждата от по-прецизна диагностика, както и върху новостите в лечението на болестта. Трансплантацията се открои като значима стъпка в лекуването на тези пациенти, само че се акцентира извънредно дребния брой донори в България, което прави тази алтернатива в страната на практика невъзможна.
БАМО Академията е платформа за продължаващо високоспециализирано образование и научни достижения в региона на онкологията, ориентирана към медицински експерти, лекари специализанти и студенти по медицина.
БАМО Академия 2026 се осъществя с поддръжката на Astellas, AstraZeneca, MSD, Swixx BioPharma, Bristol Myers Squibb, Eli Lilly, AbbVie, Novartis, Pfizer, Pierre Fabre, Servier, Takeda и Teva.
В рамките на двудневното образование бе очебийно, че туморите на горния гастроинтестинален тракт остават измежду най-трудните за диагностика и лекуване онкологични болести. Те постоянно се откриват късно, протичат нападателно и изискват точно взаимоотношение сред разнообразни експерти – гастроентеролози, хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти, образни диагностици, патолози и експерти по хранене. Mултидисциплинарният метод e решителен за вярното стадиране, избора на терапия и навременното ориентиране на пациента към най-подходящото лекуване, сподели доктор Мила Петрова, ръководител на БАМО.
Ракът на хранопровода бе показан като едно от най-смъртоносните онкологични болести. По данни от 2024 година 5-годишната преживяемост при него е към 20% в международен мащаб, а при съществуване на метастази прогнозата остава още по-неблагоприятна. Един от огромните проблеми е късното разкриване — единствено при към 30% от пациентите има опция за оперативно лекуване все още на диагностициране, което прави мултидисциплинарния метод решителен за избора на най-подходящо лекуване. Съвременното лекуване все по-често разчита на така наречен тримодален метод — лъчелечение, химиотерапия и хирургия. С него се цели освен по-добър местен надзор, само че и по-голям късмет за радикална интервенция и възстановяване на преживяемостта.
Специално внимание бе отделено и на храненето при пациентите с онкологични болести. Недохранването (малнутрицията) се среща при към 40-50% от тях, а при пациенти с панкреасен карцином може да доближи 70-75% още при диагностициране. Именно по тази причина ранното му разкриване е основно за построяването на вярна тактика за подкрепяне енергийния и протеинов банкет при тези заболели, което от една страна ще докара до възстановяване на тяхното общо положение, а от друга – опция за придържане към противотуморното лекуване и оттова за възстановяване на преживяемостта им.
В сесията, отдадена на холангиоцелуларния карцином, бе очебийно, че болестта съставлява сериозен диагностичен и лечебен проблем поради разнородната и неспецифична клинична и образна картина, както и поради припокриването му с редица други болести. Холангиоцелуларният карцином е с извънредно неподходяща прогноза – общата преживяемост при пациентите в предплатил етап е към 12 месеца, а 5-годишната е под 10%. Образната диагностика бе изведена като основна за слагане на диагнозата и стратифициране опцията за оперативно лекуване. Хирурзи и гастроентеролози от водещи структури на страната с опит в лекуването на това заболяване подчертаха нуждата от взаимна колаборация, прецизна и бърза интервенция освен това заболяване, чиито ход на протичане нормално е бърз и нападателен. Акцент бе подложен и върху смисъла на молекулярния разбор, защото към 40% от пациентите с тумори на жлъчните пътища имат генетични промени, които могат да бъдат евентуална цел за таргетна терапия в хода на лекуването.
Стомашният карцином бе показан като едно от онкологичните болести в света, който макар включването на разнообразни нови лечебни варианти остава с извънредно неприятна прогноза: 8,1% са в предплатил етап. През 2020 година са регистрирани над 1 милион новодиагностицирани и близо 769 хиляди смъртни случая. При ранния стомашен карцином 5-годишната преживяемост е над 90%, заради което точно скринингът е от изключителна значимост за ранното му разкриване и евентуално изцеление.
Сред основните рискови фактори за стомашен карцином бе откроена инфекцията с Helicobacter pylori, наред с тютюнопушенето, питателните привички, алкохола, затлъстяването и ниския банкет на плодове и зеленчуци. Практически акцент бе подложен върху това, че при предплатил етап с изключение на хистологията са нужни и биомаркери, които да дефинират оптималната лечебна поредност. Около 15–25% от карциномите на стомаха са HER2-позитивни, а белтъкът Claudin 18.2 се открива в умерени до високи равнища при почти 40-60% от случаите, което отваря път към нови таргетни лечения при немалка част от пациентите.
Панкреасният карцином бе избран също като едно от онкологичните болести с най-неблагоприятна прогноза. Според показаните данни за България 45% от пациентите се диагностицират в IV етап, а 5-годишната обща преживяемост е под 10%. Оперативното лекуване остава златен стандарт, само че независимата резекция не е задоволителна – общата преживяемост след интервенция е 13-20 месеца, а 70-85% от пациентите умират от далечни метастази, а не от местен рецидив. Това постанова мултимодален подход - включване на систематична терапия и лъчетерапия при селектирани случаи.
Относно хепатоцелуларния карцином бе очебийно смисъла на дейното следене на рисковите пациенти – изключително тези с чернодробна цироза, хепатит В със междинен или висок риск и пациенти с напреднала фиброза. Акцент бе подложен върху нуждата от по-прецизна диагностика, както и върху новостите в лечението на болестта. Трансплантацията се открои като значима стъпка в лекуването на тези пациенти, само че се акцентира извънредно дребния брой донори в България, което прави тази алтернатива в страната на практика невъзможна.
БАМО Академията е платформа за продължаващо високоспециализирано образование и научни достижения в региона на онкологията, ориентирана към медицински експерти, лекари специализанти и студенти по медицина.
БАМО Академия 2026 се осъществя с поддръжката на Astellas, AstraZeneca, MSD, Swixx BioPharma, Bristol Myers Squibb, Eli Lilly, AbbVie, Novartis, Pfizer, Pierre Fabre, Servier, Takeda и Teva.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ