Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
На 24 февруари ще се навършат три години от началото на съветската инвазия в Украйна. Тя се трансформира в най-мащабния въоръжен спор в Европа след края на Втората международна война. Доскоро изглеждаше, че постигането на спокойно съглашение сред Москва и Киев е невъзможна задача. Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, това като че ли се промени. Прекратяването на войната беше едно от неговите съществени предизборни обещания, като самият той нееднократно означи, че може да реализира тази цел в границите на един ден. Това, несъмнено, не се случи, като сраженията не престават с цялостна мощ. Преди малко повече от седмица Тръмп и съветският му сътрудник Владимир Путин организираха телефонен диалог, след който стана ясно, че ще бъде даден неотложен старт на договаряния за мир в Украйна. Новината шокира света, а Киев и Европейски Съюз влязоха в ролята на странични наблюдаващи. Ще бъде ли изолиран Евросъюзът от преговорния развой? И в каква посока ще поемат връзките сред Брюксел и Вашингтон?
The United States and Russia said they had agreed to press ahead with efforts to end the war in Ukraine after holding talks in Saudi Arabia’s capital city Riyadh at which Kyiv was not represented
— Reuters (@Reuters)
„ Присъствието на Америка няма да продължи постоянно “
В началото на седмицата в Париж, по самодейност на френския президент Еманюел Макрон, се състоя среща на върха на Европейски Съюз, отдадена на обстановката в Украйна и сигурността на Европа. Освен страната хазаин, в нея взеха присъединяване Германия, Англия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания, Дания, ръководителите на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен и Европейския съвет Антонио Коща, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Целта на събитието беше пределно ясна – да се показва единството на европейските водачи след речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс по време на състоялата се предходната седмица Мюнхенска конференция по сигурността. В нея той насочи остри рецензии против Евросъюза, в това число по тематики като свободата на словото и незачитането на волята на гласоподавателите по разнообразни въпроси.
Срещата в Париж разкри съществени различия сред европейските страни по отношение на евентуалното изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Франция и Англия показаха подготвеност да разположат свои контингенти в страната, до момента в който Германия и Полша се оповестиха изрично срещу сходен ход. Повод за в допълнение напрежение стана позицията на Съединени американски щати, съгласно които, в случай че фактически се стигне до изпращането на мироопазваща задача, водещата роля би трябвало да бъде на Европа, като американски бойци няма да вземат присъединяване в нея. Представители на администрацията на Тръмп нееднократно обявиха, че Старият континент е задължен самичък да се погрижи за сигурността си. „ Сега е моментът да инвестирате, тъй като наличието на Америка няма да продължи постоянно “, съобщи министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет във Варшава, където се срещна с полския си сътрудник Владислав Косиняк-Камиш.
Докато Европа към момента търси единна позиция, в Рияд започнаха дълго чаканите договаряния сред Съединени американски щати и Русия. Сред участниците в тях е американският държавен секретар Марко Рубио, който се опита да понижи напрежението, наблягайки, че вероятно спокойно съглашение би трябвало да бъде утвърдено от всички страни, в това число Украйна и Европейски Съюз. Той въпреки всичко добави, че Евросъюзът не взе участие директно в разговора. „ Колкото и необичайно да наподобява, Съединени американски щати се пробват да изтласкат както Европа, по този начин и Украйна от масата за договаряния. Целта на Тръмп е ориста на Украйна да бъде решена от Съединените щати и Русия. Това, дружно с притеснителните мнения, които вицепрезидентът Джей Ди Ванс направи в Мюнхен, изпраща един явен сигнал на Европа – Съединени американски щати към този момент не са благонадежден сътрудник. Освен това, историческият ангажимент на Вашингтон да поддържа демокрацията по света към този момент понижава, а може би и изчезва “, означи за Vesti.bg Елизабет Картър, професор по политически науки и интернационалните връзки от университета в Ню Хемпшър.
US President Donald Trump dismissed Ukraine's concern about being left out of US-Russian talks in Saudi Arabia on ending the Ukraine war and said he would not oppose Europeans if they want to send peacekeeping troops to Ukraine
— Reuters (@Reuters)
Новите връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз
На фона на всички събития, случили се през последните няколко дни, един значим факт беше още един неведнъж – Украйна е европейска страна, а нейната орис е от голямо значение за целия континент. Президентът ѝ Володимир Зеленски акцентира, че съглашение няма по какъв начин да бъде подписано без утвърждението на Киев. В същото време, европейските служби за сигурност се притесняват, че в случай че Путин завоюва спора в Украйна и реализира задачите си, това може да го окуражи да нападне и други страни. Именно затова е толкоз значимо водачите на Европейски Съюз да показват единение – нещо, което не можаха да създадат по време на срещата в Париж.
Що се отнася до връзките сред Евросъюза и Съединени американски щати, вярата за нормализирането им към момента е жива. Следващата седмица английският министър председател Кийр Стармър ще посети Вашингтон, където ще се срещне с Тръмп. В навечерието на визитата си той означи, че Белият дом би трябвало да остане на страната на своите дългогодишни сътрудници. „ Поведението на Тръмп и неговата администрация подкопава доверието сред досегашните съдружници, доказателство за което са изявленията на европейските водачи през последните няколко дни (особено тези на немския канцлер Олаф Шолц). Трябва да свикнем с обстоятелството, че настава фундаментална смяна в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати “, счита проф. Картър. По думите ѝ, това не трябва да се възприема като неприятна вест за Стария континент. „ Докато пропастта сред тях става все по-голяма, актуалната обстановка дава нужния подтик за подсилване на връзките сред европейските страни. Това е и златна опция за техните водачи да се трансфорат в самобитни герои и бранители на реда и справедливостта, което е доста значимо предвид на задаващите се избори в няколко страни, както и растящата известност на крайнодесните групи “, добавя тя.
Редица анализатори споделят мнението, че главната цел на Тръмп е да реализира съглашение за Украйна допустимо най-скоро, което на собствен ред ще му разреши да насочи цялото си внимание към Китай. Опасенията са, че той не просто има намерение да постави завършек на поддръжката, която Съединени американски щати оказват на Европа от десетилетия, само че посредством водената от него политика Вашингтон даже може да се трансформира в опасност за стабилността на Стария континент. „ Съединени американски щати влизат в ролята на поддръжници на крайната десница. Центристките водачи на Европа могат да извлекат изгода от това, трансформирайки се в бранители на демокрацията в миг, когато тя е подложена на яростни офанзиви. Дали ще се възползват от тази опция? Това зависи само от тях. Истината е, че Европа може да излезе от актуалната обстановка още по-силна от преди, само че единствено в случай че успее да работи единно “, обобщава проф. Картър.
The United States and Russia said they had agreed to press ahead with efforts to end the war in Ukraine after holding talks in Saudi Arabia’s capital city Riyadh at which Kyiv was not represented
— Reuters (@Reuters)
„ Присъствието на Америка няма да продължи постоянно “
В началото на седмицата в Париж, по самодейност на френския президент Еманюел Макрон, се състоя среща на върха на Европейски Съюз, отдадена на обстановката в Украйна и сигурността на Европа. Освен страната хазаин, в нея взеха присъединяване Германия, Англия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания, Дания, ръководителите на Европейски Съюз Урсула фон дер Лайен и Европейския съвет Антонио Коща, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Целта на събитието беше пределно ясна – да се показва единството на европейските водачи след речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс по време на състоялата се предходната седмица Мюнхенска конференция по сигурността. В нея той насочи остри рецензии против Евросъюза, в това число по тематики като свободата на словото и незачитането на волята на гласоподавателите по разнообразни въпроси.
Срещата в Париж разкри съществени различия сред европейските страни по отношение на евентуалното изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Франция и Англия показаха подготвеност да разположат свои контингенти в страната, до момента в който Германия и Полша се оповестиха изрично срещу сходен ход. Повод за в допълнение напрежение стана позицията на Съединени американски щати, съгласно които, в случай че фактически се стигне до изпращането на мироопазваща задача, водещата роля би трябвало да бъде на Европа, като американски бойци няма да вземат присъединяване в нея. Представители на администрацията на Тръмп нееднократно обявиха, че Старият континент е задължен самичък да се погрижи за сигурността си. „ Сега е моментът да инвестирате, тъй като наличието на Америка няма да продължи постоянно “, съобщи министърът на защитата на Съединени американски щати Пийт Хегсет във Варшава, където се срещна с полския си сътрудник Владислав Косиняк-Камиш.
Докато Европа към момента търси единна позиция, в Рияд започнаха дълго чаканите договаряния сред Съединени американски щати и Русия. Сред участниците в тях е американският държавен секретар Марко Рубио, който се опита да понижи напрежението, наблягайки, че вероятно спокойно съглашение би трябвало да бъде утвърдено от всички страни, в това число Украйна и Европейски Съюз. Той въпреки всичко добави, че Евросъюзът не взе участие директно в разговора. „ Колкото и необичайно да наподобява, Съединени американски щати се пробват да изтласкат както Европа, по този начин и Украйна от масата за договаряния. Целта на Тръмп е ориста на Украйна да бъде решена от Съединените щати и Русия. Това, дружно с притеснителните мнения, които вицепрезидентът Джей Ди Ванс направи в Мюнхен, изпраща един явен сигнал на Европа – Съединени американски щати към този момент не са благонадежден сътрудник. Освен това, историческият ангажимент на Вашингтон да поддържа демокрацията по света към този момент понижава, а може би и изчезва “, означи за Vesti.bg Елизабет Картър, професор по политически науки и интернационалните връзки от университета в Ню Хемпшър.
US President Donald Trump dismissed Ukraine's concern about being left out of US-Russian talks in Saudi Arabia on ending the Ukraine war and said he would not oppose Europeans if they want to send peacekeeping troops to Ukraine
— Reuters (@Reuters)
Новите връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз
На фона на всички събития, случили се през последните няколко дни, един значим факт беше още един неведнъж – Украйна е европейска страна, а нейната орис е от голямо значение за целия континент. Президентът ѝ Володимир Зеленски акцентира, че съглашение няма по какъв начин да бъде подписано без утвърждението на Киев. В същото време, европейските служби за сигурност се притесняват, че в случай че Путин завоюва спора в Украйна и реализира задачите си, това може да го окуражи да нападне и други страни. Именно затова е толкоз значимо водачите на Европейски Съюз да показват единение – нещо, което не можаха да създадат по време на срещата в Париж.
Що се отнася до връзките сред Евросъюза и Съединени американски щати, вярата за нормализирането им към момента е жива. Следващата седмица английският министър председател Кийр Стармър ще посети Вашингтон, където ще се срещне с Тръмп. В навечерието на визитата си той означи, че Белият дом би трябвало да остане на страната на своите дългогодишни сътрудници. „ Поведението на Тръмп и неговата администрация подкопава доверието сред досегашните съдружници, доказателство за което са изявленията на европейските водачи през последните няколко дни (особено тези на немския канцлер Олаф Шолц). Трябва да свикнем с обстоятелството, че настава фундаментална смяна в връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати “, счита проф. Картър. По думите ѝ, това не трябва да се възприема като неприятна вест за Стария континент. „ Докато пропастта сред тях става все по-голяма, актуалната обстановка дава нужния подтик за подсилване на връзките сред европейските страни. Това е и златна опция за техните водачи да се трансфорат в самобитни герои и бранители на реда и справедливостта, което е доста значимо предвид на задаващите се избори в няколко страни, както и растящата известност на крайнодесните групи “, добавя тя.
Редица анализатори споделят мнението, че главната цел на Тръмп е да реализира съглашение за Украйна допустимо най-скоро, което на собствен ред ще му разреши да насочи цялото си внимание към Китай. Опасенията са, че той не просто има намерение да постави завършек на поддръжката, която Съединени американски щати оказват на Европа от десетилетия, само че посредством водената от него политика Вашингтон даже може да се трансформира в опасност за стабилността на Стария континент. „ Съединени американски щати влизат в ролята на поддръжници на крайната десница. Центристките водачи на Европа могат да извлекат изгода от това, трансформирайки се в бранители на демокрацията в миг, когато тя е подложена на яростни офанзиви. Дали ще се възползват от тази опция? Това зависи само от тях. Истината е, че Европа може да излезе от актуалната обстановка още по-силна от преди, само че единствено в случай че успее да работи единно “, обобщава проф. Картър.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ