В предреволюционна ситуация ли сме?
На 24 февруари 2025 година Министерски съвет приема решение наново да изиска от Европейската комисия и ЕЦБ конвергентен отчет. Макар месец по-рано финансовият министър Теменужка Петкова да бе оповестила, че страната няма да подаде искане, до момента в който не бъдат изпълнени критериите за инфлацията. Всъщност, тя единствено повтори Заключението на ЕЦБ отпреди половин година, че България не дава отговор на критериите заради предстоящ растеж на инфлацията през 2025 година поради по-скъпия ток за бита, отпадане на преференциалния Данък добавена стойност за хляба и заведенията, харчене на запаса за повишение общата непоклатимост на обществените финанси, други „ счетоводни врътки “ и най-много – несъблюдение на характерните условия на ЕЦБ по върховенството на правото. Не е мъчно да предположим, че предстоящият от Европейска комисия и ЕЦБ отчет, в действителност е написан от гуверньора на Българска народна банка и кръга към премиера , които – срещу волята на Народа, в ПРЕСТЪПВАНЕ на клетвата по член 76, алинея 2 извършват непозната поръчка за дефинитивно загробване на страната ни.
Отпорът
Може да се твърди, че опитите на властта да вкара България в еврозоната срещу волята на Народа, изначало първосигнално, а по-късно все по-осъзнато стимулира съпротивителните сили на маргинализираното до тогава гражданското общество. Въпреки риска да бъдат глобени от цензурата на властта, дребните островчета на свободното слово – самостоятелните електронни медии, започнаха да дават публичност на авторитетни икономисти, адвокати, журналисти, да коментират заплахите от влизане в еврозоната,.
Гласуваното през април от 171 депутати „ за “ приемане на еврото през 2026 година – още веднъж срещу волята на Народа и в ПРЕСТЪПВАНЕ клетвата по член 76, алинея 2, преля чашата на националното самообладание . Акцията на 16 май 2025 година в препълнената зала 1 на НДК бе отговор и продължение на почналите огромни непартийни митинги против следващия гибелен за нацията произвол на властта. А на 31 май повече от 300 хиляди в над 100 града излязоха на площадите. ОБЩАТА ВОЛЯ на българските жители се изправи против измяната на мизерната шепа КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ!
Масовият отпор продължава. Българите не желаят да бъдат третирани като жители на Брюксел. И няма подозрение, че на 4 юни ще се активизират, с цел да блокират антибългарския план на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ в Народното събрание . Възниква въпросът: Легитимно ли е това Народно заседание и може ли да приказваме, че
България е в навечерието на предреволюционна обстановка?
В обзорна публикация на многотомната американска Енциклопедия на публичните науки, понятието в политическата система на обещано общество (за разлика от понятието в науката, технологиите, медицината и пр.), се дефинира като:
„ [да продължава да управлява] (International Encyclopedia of the Social Sciences, David L. Silles, Ed., The MacMillan Company and the Free Press, 1968, Vol. 13, рр. 501-507).Статията е групов труд на обществоведи под редакцията на известния социолог проф. Уолтър Лакьор.
Сходно определение се съдържа в обемистия труд на американските историци К. Бринтън, Дж. Кристофър и Р.Л. Уолф „ Съвременната цивилизация: история на последните пет века “; също в проучвания на други западни създатели, като Джеф Гудуин, Робърт Блеки,Клифърд Пейнтън и други Последните двама дефинират революцията като (Blackey, R. and C.T.Paynton (1976) Revolution and Revolutionary Ideal, Cambridge, Mass& Schenkman, pр. 7-8).
Обобщавайки казаното от цитираните западни престижи, с цел да възникне революционна обстановка би трябвало да са налице съществени фактори като:
- стопански притеснения;
- сензитивно накърняване на гражданските и политическите права на популацията или на част от него;
- обществено неодобрение, разследване от нарушените права;
- привършване на законните средства за политическо реализиране на промяна;
- въздействие на концепциите, превръщащо публичното неодобрение в стратегия за дейни действия;
- управителна мощ и водачи, изтикани отпред на събитията.
При това тези фактори се предшестват от предпоставки, които узряват в продължение на дълъг интервал от време и едвам в последната фаза, в кулминационната точка на комплициран обществен развой, поражда обстановка, която науката назовава революционна .
Налице ли са тези предпоставки и фактори в днешната политическа действителност на България?
Няма подозрение, че обществото ни е подложено на невиждани, непознати в новата ни история стопански терзания . Над милион и половина български жители тънат под прага на бедността. Квази-закони непрестанно постановат нови и нови данъчни тегоби. Инфлацията галопира. Корупцията от най-високите до най-ниските етажи на властта е всекидневно в допълнение задължение. Успешни бизнес инициативи се лишават с гангстерски начини. Според социологически анкети българите не виждат излаз за своето оцеляване.
Гражданските и политическите права са суспендирани. Няма случай Народното събрание или Конституционният съд да са разгледали законодателно предложение или тъжба по неотменимата наредба на член 45 от Конституция на Република България . Нито пък да са провели референдум по екзистенциален на нацията въпрос (АЕЦ „ Козлодуй “, еврото…). Властта трансформира Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление във мним закон . Суспендирането на правата изчерпва всички законни средства за политическо реализиране на смяна. Социалното неодобрение нараства и се изражда в най-одиозни форми, включително до злокобна битова престъпност.
В същото време, все по-големи обществени групи и политически партии в страни-членки на Европейски Съюз се опълчват на диктата на Брюксел. Идеите им за върховен, национално насочен път на развиване доближават до нашите земи. Тези хрумвания неизбежно трансформират публичното неодобрение в стратегия за дейни дейности. Акциите и митингите в отбрана на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ са натурален отзив на процесите, които се правят в създалия се към този момент многополюсен свят.
Нека повторим най-характерните признаци за институционалният разпад обхванал българската, божем, политическа класа, изложени в публикацията „ Битката за българския ЛЕВ е борба за БЪЛГАРИЯ “ (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/bitkata-za-balgarskiya-lev-e-bitka-za-balgariya.181581):
- ЦИК. Неконституционен, партийно обагрен оксиморон: хем е написан като „ самостоятелен държавен орган “, хем членовете ѝ се избират от „ парламентарно показаните партии “ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „ патроните “ си, ЦИК редовно манипулира броя на имащите право на глас български жители: 1 380 041 мъртви души за изборите на 51-то НС; над 1 100 000 мъртви души в описите за предходните шест парламентарни аборта;
- Парламент. Върховният суверен – Народът отхвърля да го припознае като законен законодателен орган, както демонстрират данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023г.) и последните фалшифицирани избори от 2024г. За властта този „ орган “ може да е законен , само че за голямото болшинство българи не е ЛЕГИТИМЕН , откакто по публични данни към 70% – а действително близо 80% от имащите право на глас, с дейната си пасивна опозиция отхвърлят да вземат участие в спектакъла „ парламентарни избори “. Липсата на легитимност значи, че така наречен Народно заседание е изчерпало пълномощията да прави политика; да гласоподава, приема и обнародва закони; да избира и гласоподава членовете на изпълнителната власт (правителството); и така нататък От което произтича и липса на легитимност на изпълнителната власт, на държавно управление, излъчено от нелегитимен индивид – нелегитимно национално представителство;
- Парламентарно показани политически части (от латинското „ pars “ – парче, част), нарекли се партии, всяко с по „ един-два файтона хора “; от десетилетия не са в положение „ да спомагат за образуване и изложение политическата воля на жителите “ (чл.11, ал.3 на КРБ);
- Изпълнителна власт. Сглобявана в непознати посолства, от десетилетия се може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; само че не пропуща – срещу волята на Народа, да обслужва непознати ползи, като доставя Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и етнически българи, живеещи от два века в историческите съветски земи; а през днешния ден желае да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;
- Съдебна власт . Още един оксиморон; сякаш би трябвало да е „ самостоятелна “, а в действителност е партийно оцветена, откакто магистрати се назначават от политически обагрен кадрови орган – Висш съдебен съвет, половината от членовете на който „ се избират “ от политическите части в Народно събрание. На всичко от горната страна, считано от 13 юли 1992 година правосъдната власт е и нелегитимна – по мотив от императивната наредба на § 4 във вр. с § 3, алинея 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Конституция на Република България (ДВ, бр.56/1991);
- Конституционен съд . Чужда на българската традиция структура със противоречиво показване и с редица спорни актове; част от членовете му непосредствено обслужват корпоративни и непознати ползи (видно от решението по к. д. № 13/2023 година за референдума за ЛЕВА).
Несъмнено сега България се намира в последната фаза на комплициран и нескончаем обществен развой, при който са налице предпоставките за предреволюционна обстановка – по този начин както са изложени в американската Енциклопедия на публичните науки. Успехът на смяната в този момент зависи от управителната мощ и способността на водачите, изтласкани отпред на събитията.
Смяна на системата
Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Румен Радев огласи нуждата от промяна на Системата . Но в случай че преди десетина години надали бе допустима при съществуващите тогава неподходящи външнополитически и вътрешни фактори, през днешния ден, в състоялия се към този момент многополюсен свят, промяната на Системата действително е осъществима . Това е и императив за оцеляване на Отечеството.
При съществуващия институционален разпад, неспособността на властта да извършва отговорностите си по този начин, както са заповядани в Конституцията, задълбочаващата се рецесия във всички сфери на обществото – от една страна; възходящите сили на гражданското общество, готовността на стотиците хиляди да излязат против нелегитимните клетвопрестъпници във властта – от друга страна; България безспорно е в догадка за „ друго изключително състояние “ по смисъла на член 100, алинея 5, предложение трето на Конституция на Република България.
Налице съгласно нас са две благоприятни условия за мирна промяна на системата в сходство с императивните конституционни разпореждания . В по този начин създалата се конюнктура само президентската институция е законна, доколкото е припозната от и се радва на доверието на болшинството български жители. Ето за какво считаме за дълг на Президента на републиката да поеме нещата в свои ръце, с цел да извади страната от дълбоката политическа, институционална, икономическа и морална рецесия. Като боен знае какви наказания планува Законът за тези, които престъпват клетвата ; знае, че в чрезвичайна обстановка Командирът е задължен да работи съгласно ситуацията . Затова дано съобрази дейностите си с фундаменталния принцип на правото: когато законът е неразбираем или повърхностен, решенията би трябвало да бъдат стимулирани от общия разсъдък на закона и главните начала на правото и справедливостта!
Разпоредба на член 100, алинея 5 предложение трето от Конституция на Република България безспорно дава необятни благоприятни условия, които Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание е дал на Президента. Президентът, естествено, не може да свика Народно събрание (по смисъла на предложение четвърто от същата разпоредба), с цел да се произнесе по решението му, тъй като Народно събрание е необуздано, заради нелегитимност и клетвопрестъпничество .
Следващата стъпка е президентът да назначи експертно (не служебно) държавно управление – лица с потвърдени професионални, настоятелен и морални качества, несвързани с политическите партии на прехода и с квази-управленските им структури, чиято задача би трябвало да бъде:
- възобновяване върховенството на правото;
- основаване законни институции на държавната власт, съгласно духа и смисъла на заповяданите в демократичната ни Конституция от 1991 година разпореждания и главните начала на правото и справедливостта;
- въвеждане правилото на изборност от Върховния суверен – Народа, на всички нива на държавното ръководство и на правосъдната власт (аргумент от чл.1, алинея 2 на КРБ);
- експертното държавно управление ще приключи своята активност, откакто извърши задачата си, точно, основаване на правов ред, условия за демократично възобновяване на парламентарната активност, условия за възходящо икономическо и културно развиване на страната...
Другата опция произтича от способността на водачите , изтласкани от протестиращите маси отпред на събитията . Въпросът е имат ли подготвеност на 4 юни:
- да разгласят разформироване на нелегитимните парламент и държавно управление на клетвопрестъпниците ;
- да огласят основаването на Граждански парламент на Република България в сходство с наредбата на член 1, алинея 2 на Конституция на Република България, като в същото време призоват всички цивилен, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, резервистки, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; всички общини и кметства; „ дребни “ партии, милеещи за Отечеството; да изпратят по един собствен представител в Гражданския парламент, с цел да може законно – на съображение императивната наредба на чл.1, ал.3 от Конституция на Република България – откакто е събрана ОБЩАТА ВОЛЯ на Народа, да се пристъпи към промяна на Системата , като се реализира заветът, прогласен по волята на българския народ още в преамбюла на демократичната ни Конституция – решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и обществена държава;
- да огласят, че в Гражданския парламент няма да бъдат позволени само субекти, които получават грантове от чужбина, откакто сами са се сложили в качеството на „ задгранични сътрудници “ по смисъла на американския закон от 1938 година (Foreign Agents Registration Act);
- да се разгласят за краткотраен Координационен съвет по основаването на Граждански парламент на Република България;
- да прогласят, че ползите на страната императивно би трябвало да стоят над ползите на партиите; че в името на България всеки да прегърне като собствен чистият и автентичен завет на Апостола на свободата: „ За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се изправим и всички да вървим вкупом... “;
- в качеството си на краткотраен орган, да насочат документално искане до шефа на Националната полиция (освободен от задължението да извършва заповедите на отрасловия министър на разпуснатото по волята на Народа държавно управление на клетвопрестъпниците) да охранява общонародното придвижване от вероятни провокации на някогашните властници?
Ако съумеят да овладеят обстановката, ще се реализира „ чудото “, за което преди седмици проф. Иво Христов изрази вяра. И това „ знамение “ ще може да възвърне правовия ред по волята на Народа, България възходящо да се развива като демократична правова и обществена страна в съдействие с всички други страни в създалия се към този момент многополюсен свят!
Още публикации от Радко Ханджиев Източник: pogled.info
Отпорът
Може да се твърди, че опитите на властта да вкара България в еврозоната срещу волята на Народа, изначало първосигнално, а по-късно все по-осъзнато стимулира съпротивителните сили на маргинализираното до тогава гражданското общество. Въпреки риска да бъдат глобени от цензурата на властта, дребните островчета на свободното слово – самостоятелните електронни медии, започнаха да дават публичност на авторитетни икономисти, адвокати, журналисти, да коментират заплахите от влизане в еврозоната,.
Гласуваното през април от 171 депутати „ за “ приемане на еврото през 2026 година – още веднъж срещу волята на Народа и в ПРЕСТЪПВАНЕ клетвата по член 76, алинея 2, преля чашата на националното самообладание . Акцията на 16 май 2025 година в препълнената зала 1 на НДК бе отговор и продължение на почналите огромни непартийни митинги против следващия гибелен за нацията произвол на властта. А на 31 май повече от 300 хиляди в над 100 града излязоха на площадите. ОБЩАТА ВОЛЯ на българските жители се изправи против измяната на мизерната шепа КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ!
Масовият отпор продължава. Българите не желаят да бъдат третирани като жители на Брюксел. И няма подозрение, че на 4 юни ще се активизират, с цел да блокират антибългарския план на КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИТЕ в Народното събрание . Възниква въпросът: Легитимно ли е това Народно заседание и може ли да приказваме, че
България е в навечерието на предреволюционна обстановка?
В обзорна публикация на многотомната американска Енциклопедия на публичните науки, понятието в политическата система на обещано общество (за разлика от понятието в науката, технологиите, медицината и пр.), се дефинира като:
„ [да продължава да управлява] (International Encyclopedia of the Social Sciences, David L. Silles, Ed., The MacMillan Company and the Free Press, 1968, Vol. 13, рр. 501-507).Статията е групов труд на обществоведи под редакцията на известния социолог проф. Уолтър Лакьор.
Сходно определение се съдържа в обемистия труд на американските историци К. Бринтън, Дж. Кристофър и Р.Л. Уолф „ Съвременната цивилизация: история на последните пет века “; също в проучвания на други западни създатели, като Джеф Гудуин, Робърт Блеки,Клифърд Пейнтън и други Последните двама дефинират революцията като (Blackey, R. and C.T.Paynton (1976) Revolution and Revolutionary Ideal, Cambridge, Mass& Schenkman, pр. 7-8).
Обобщавайки казаното от цитираните западни престижи, с цел да възникне революционна обстановка би трябвало да са налице съществени фактори като:
- стопански притеснения;
- сензитивно накърняване на гражданските и политическите права на популацията или на част от него;
- обществено неодобрение, разследване от нарушените права;
- привършване на законните средства за политическо реализиране на промяна;
- въздействие на концепциите, превръщащо публичното неодобрение в стратегия за дейни действия;
- управителна мощ и водачи, изтикани отпред на събитията.
При това тези фактори се предшестват от предпоставки, които узряват в продължение на дълъг интервал от време и едвам в последната фаза, в кулминационната точка на комплициран обществен развой, поражда обстановка, която науката назовава революционна .
Налице ли са тези предпоставки и фактори в днешната политическа действителност на България?
Няма подозрение, че обществото ни е подложено на невиждани, непознати в новата ни история стопански терзания . Над милион и половина български жители тънат под прага на бедността. Квази-закони непрестанно постановат нови и нови данъчни тегоби. Инфлацията галопира. Корупцията от най-високите до най-ниските етажи на властта е всекидневно в допълнение задължение. Успешни бизнес инициативи се лишават с гангстерски начини. Според социологически анкети българите не виждат излаз за своето оцеляване.
Гражданските и политическите права са суспендирани. Няма случай Народното събрание или Конституционният съд да са разгледали законодателно предложение или тъжба по неотменимата наредба на член 45 от Конституция на Република България . Нито пък да са провели референдум по екзистенциален на нацията въпрос (АЕЦ „ Козлодуй “, еврото…). Властта трансформира Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление във мним закон . Суспендирането на правата изчерпва всички законни средства за политическо реализиране на смяна. Социалното неодобрение нараства и се изражда в най-одиозни форми, включително до злокобна битова престъпност.
В същото време, все по-големи обществени групи и политически партии в страни-членки на Европейски Съюз се опълчват на диктата на Брюксел. Идеите им за върховен, национално насочен път на развиване доближават до нашите земи. Тези хрумвания неизбежно трансформират публичното неодобрение в стратегия за дейни дейности. Акциите и митингите в отбрана на БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ са натурален отзив на процесите, които се правят в създалия се към този момент многополюсен свят.
Нека повторим най-характерните признаци за институционалният разпад обхванал българската, божем, политическа класа, изложени в публикацията „ Битката за българския ЛЕВ е борба за БЪЛГАРИЯ “ (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/bitkata-za-balgarskiya-lev-e-bitka-za-balgariya.181581):
- ЦИК. Неконституционен, партийно обагрен оксиморон: хем е написан като „ самостоятелен държавен орган “, хем членовете ѝ се избират от „ парламентарно показаните партии “ (чл. 46 на ИК). Обслужвайки „ патроните “ си, ЦИК редовно манипулира броя на имащите право на глас български жители: 1 380 041 мъртви души за изборите на 51-то НС; над 1 100 000 мъртви души в описите за предходните шест парламентарни аборта;
- Парламент. Върховният суверен – Народът отхвърля да го припознае като законен законодателен орган, както демонстрират данните от шестте парламентарните аборта (2021-2023г.) и последните фалшифицирани избори от 2024г. За властта този „ орган “ може да е законен , само че за голямото болшинство българи не е ЛЕГИТИМЕН , откакто по публични данни към 70% – а действително близо 80% от имащите право на глас, с дейната си пасивна опозиция отхвърлят да вземат участие в спектакъла „ парламентарни избори “. Липсата на легитимност значи, че така наречен Народно заседание е изчерпало пълномощията да прави политика; да гласоподава, приема и обнародва закони; да избира и гласоподава членовете на изпълнителната власт (правителството); и така нататък От което произтича и липса на легитимност на изпълнителната власт, на държавно управление, излъчено от нелегитимен индивид – нелегитимно национално представителство;
- Парламентарно показани политически части (от латинското „ pars “ – парче, част), нарекли се партии, всяко с по „ един-два файтона хора “; от десетилетия не са в положение „ да спомагат за образуване и изложение политическата воля на жителите “ (чл.11, ал.3 на КРБ);
- Изпълнителна власт. Сглобявана в непознати посолства, от десетилетия се може да реши нито един от насъщните проблеми на нацията; само че не пропуща – срещу волята на Народа, да обслужва непознати ползи, като доставя Киевската хунта с оръжие, с което се избиват и етнически българи, живеещи от два века в историческите съветски земи; а през днешния ден желае да продаде националния ни ЛЕВ на глобалистката олигархия;
- Съдебна власт . Още един оксиморон; сякаш би трябвало да е „ самостоятелна “, а в действителност е партийно оцветена, откакто магистрати се назначават от политически обагрен кадрови орган – Висш съдебен съвет, половината от членовете на който „ се избират “ от политическите части в Народно събрание. На всичко от горната страна, считано от 13 юли 1992 година правосъдната власт е и нелегитимна – по мотив от императивната наредба на § 4 във вр. с § 3, алинея 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Конституция на Република България (ДВ, бр.56/1991);
- Конституционен съд . Чужда на българската традиция структура със противоречиво показване и с редица спорни актове; част от членовете му непосредствено обслужват корпоративни и непознати ползи (видно от решението по к. д. № 13/2023 година за референдума за ЛЕВА).
Несъмнено сега България се намира в последната фаза на комплициран и нескончаем обществен развой, при който са налице предпоставките за предреволюционна обстановка – по този начин както са изложени в американската Енциклопедия на публичните науки. Успехът на смяната в този момент зависи от управителната мощ и способността на водачите, изтласкани отпред на събитията.
Смяна на системата
Непосредствено след встъпването си в първия мандат президентът Румен Радев огласи нуждата от промяна на Системата . Но в случай че преди десетина години надали бе допустима при съществуващите тогава неподходящи външнополитически и вътрешни фактори, през днешния ден, в състоялия се към този момент многополюсен свят, промяната на Системата действително е осъществима . Това е и императив за оцеляване на Отечеството.
При съществуващия институционален разпад, неспособността на властта да извършва отговорностите си по този начин, както са заповядани в Конституцията, задълбочаващата се рецесия във всички сфери на обществото – от една страна; възходящите сили на гражданското общество, готовността на стотиците хиляди да излязат против нелегитимните клетвопрестъпници във властта – от друга страна; България безспорно е в догадка за „ друго изключително състояние “ по смисъла на член 100, алинея 5, предложение трето на Конституция на Република България.
Налице съгласно нас са две благоприятни условия за мирна промяна на системата в сходство с императивните конституционни разпореждания . В по този начин създалата се конюнктура само президентската институция е законна, доколкото е припозната от и се радва на доверието на болшинството български жители. Ето за какво считаме за дълг на Президента на републиката да поеме нещата в свои ръце, с цел да извади страната от дълбоката политическа, институционална, икономическа и морална рецесия. Като боен знае какви наказания планува Законът за тези, които престъпват клетвата ; знае, че в чрезвичайна обстановка Командирът е задължен да работи съгласно ситуацията . Затова дано съобрази дейностите си с фундаменталния принцип на правото: когато законът е неразбираем или повърхностен, решенията би трябвало да бъдат стимулирани от общия разсъдък на закона и главните начала на правото и справедливостта!
Разпоредба на член 100, алинея 5 предложение трето от Конституция на Република България безспорно дава необятни благоприятни условия, които Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание е дал на Президента. Президентът, естествено, не може да свика Народно събрание (по смисъла на предложение четвърто от същата разпоредба), с цел да се произнесе по решението му, тъй като Народно събрание е необуздано, заради нелегитимност и клетвопрестъпничество .
Следващата стъпка е президентът да назначи експертно (не служебно) държавно управление – лица с потвърдени професионални, настоятелен и морални качества, несвързани с политическите партии на прехода и с квази-управленските им структури, чиято задача би трябвало да бъде:
- възобновяване върховенството на правото;
- основаване законни институции на държавната власт, съгласно духа и смисъла на заповяданите в демократичната ни Конституция от 1991 година разпореждания и главните начала на правото и справедливостта;
- въвеждане правилото на изборност от Върховния суверен – Народа, на всички нива на държавното ръководство и на правосъдната власт (аргумент от чл.1, алинея 2 на КРБ);
- експертното държавно управление ще приключи своята активност, откакто извърши задачата си, точно, основаване на правов ред, условия за демократично възобновяване на парламентарната активност, условия за възходящо икономическо и културно развиване на страната...
Другата опция произтича от способността на водачите , изтласкани от протестиращите маси отпред на събитията . Въпросът е имат ли подготвеност на 4 юни:
- да разгласят разформироване на нелегитимните парламент и държавно управление на клетвопрестъпниците ;
- да огласят основаването на Граждански парламент на Република България в сходство с наредбата на член 1, алинея 2 на Конституция на Република България, като в същото време призоват всички цивилен, патриотични, синдикални, съсловни, пенсионерски, резервистки, бизнес и други организации, които не получават финансиране от чужбина; всички общини и кметства; „ дребни “ партии, милеещи за Отечеството; да изпратят по един собствен представител в Гражданския парламент, с цел да може законно – на съображение императивната наредба на чл.1, ал.3 от Конституция на Република България – откакто е събрана ОБЩАТА ВОЛЯ на Народа, да се пристъпи към промяна на Системата , като се реализира заветът, прогласен по волята на българския народ още в преамбюла на демократичната ни Конституция – решимостта да възродят Отечеството като демократична, правова и обществена държава;
- да огласят, че в Гражданския парламент няма да бъдат позволени само субекти, които получават грантове от чужбина, откакто сами са се сложили в качеството на „ задгранични сътрудници “ по смисъла на американския закон от 1938 година (Foreign Agents Registration Act);
- да се разгласят за краткотраен Координационен съвет по основаването на Граждански парламент на Република България;
- да прогласят, че ползите на страната императивно би трябвало да стоят над ползите на партиите; че в името на България всеки да прегърне като собствен чистият и автентичен завет на Апостола на свободата: „ За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се изправим и всички да вървим вкупом... “;
- в качеството си на краткотраен орган, да насочат документално искане до шефа на Националната полиция (освободен от задължението да извършва заповедите на отрасловия министър на разпуснатото по волята на Народа държавно управление на клетвопрестъпниците) да охранява общонародното придвижване от вероятни провокации на някогашните властници?
Ако съумеят да овладеят обстановката, ще се реализира „ чудото “, за което преди седмици проф. Иво Христов изрази вяра. И това „ знамение “ ще може да възвърне правовия ред по волята на Народа, България възходящо да се развива като демократична правова и обществена страна в съдействие с всички други страни в създалия се към този момент многополюсен свят!
Още публикации от Радко Ханджиев Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ