Празнуваме Бъдни вечер
На 24 декември честваме Бъдни вечер. Нарича се още Суха Коледа или Малка Коледа. Това е един от най-важните фамилни празници, както и денят преди раждането на Иисус Христос. Тогава завършват и 40-дневните коледни пости.
Според националните вярвания, Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, само че съобщила за това на идващия ден. На трапезата се събира цялото семейство. Според обичая, тя постоянно се подрежда към огнището.
Ястията наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания - нечетно число: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината.
На масата се поставят сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и други Всяко от ястията на трапезата има значима символика. Обредните хлябове са три типа - отдадени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят съпроводени с ритуали и песни.
Стопанката на дома произнася молитва, а по-късно се разчупва питката със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се поставя и дрян за здраве. Първото парче се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че максимален късметлия в дома ще е този, на който се падне парата. Според обичая, никой не би трябвало да става от масата, до момента в който трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването ѝ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че по-късно идват умрелите, с цел да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята безусловно би трябвало да бъде прекадена с тамян.
След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и пространства в дома. Накрая излиза на открито и минава през целия двор и обора. Според националното разбиране с ритуала на каденето се прогонват злите сили.
Според националните вярвания, Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, само че съобщила за това на идващия ден. На трапезата се събира цялото семейство. Според обичая, тя постоянно се подрежда към огнището.
Ястията наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания - нечетно число: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината.
На масата се поставят сарми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и други Всяко от ястията на трапезата има значима символика. Обредните хлябове са три типа - отдадени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят съпроводени с ритуали и песни.
Стопанката на дома произнася молитва, а по-късно се разчупва питката със сребърната пара. В някои краища на страната в хляба се поставя и дрян за здраве. Първото парче се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че максимален късметлия в дома ще е този, на който се падне парата. Според обичая, никой не би трябвало да става от масата, до момента в който трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването ѝ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че по-късно идват умрелите, с цел да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята безусловно би трябвало да бъде прекадена с тамян.
След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и пространства в дома. Накрая излиза на открито и минава през целия двор и обора. Според националното разбиране с ритуала на каденето се прогонват злите сили.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ