На 23 юни 2016 г. от правителството на премиера Джеймс

На 23 юни 2016 година от държавното управление на премиера Джеймс Камерън е извършен референдумът, след който Англия напуща Европейския съюз. Събитието е известно като Брекзит. Крайният вид на въпроса за референдума е дефиниран по този начин: „ На британски: Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union? Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз? “.

На референдума с право на глас (регистрирали се) са 46 501 241 британци. От тях гласоподават 33 551 983 (72,15 %). Подкрепящите излизането на Англия от Европейски Съюз печелят гласуването с съвсем 52% в цялата страна и безапелационни резултати в съвсем цяла Англия и Уелс. В по-слабо обитаемоте Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар, както и в столицата Лондон, по-голямата част от популацията гласоподава за оставане.

Референдумът няма наложителен правно обвързващ темперамент .

Британският парламент би трябвало да одобри закон, който да задвижи процеса на излизане на страната от Европейския съюз, само че заради тази незадължителност е допустимо и да не се съобрази с резултатите от референдума.[10] Приемането на закона може да бъде забавено от горната камара на английския парламент. На 1 август 2016 година една от представителките на Консервативната партия в Камарата на лордовете декларира, че е налично болшинство измежду членовете на камарата, които са за оставането на страната в Европейски Съюз.

61% of the British public think brexit has been a failure
— European Unity #FBPE #RejoinEU