На 23 октомври се навършват 130 години от създаването на

На 23 октомври се навършват 130 години от основаването на Вътрешна македонска революционна организация и началото на проведеното национал-освободително придвижване на македонските българи.

На 13 юли 1878 г, Берлинският контракт разрушава на три елементи Санстефанска България. Между Дунав и Стара планина е основано васалното Княжество България. Териториите, разпростряли се от южните скатове на Балкана до Родопите са обособени в самостоятелната област Източна Румелия, чийто основен шеф се назначава директно от султана на Османската империя. Географските области Македония и Одринска Тракия остават в рамките на империята и не получават никаква форма на самостоятелност. Въпреки това, прословутият член 23 от Берлинския контракт планува промени, които Високата врата би трябвало да организира в двете области, обитаеми най-вече с етнически българи.

Едва усетили сладкия мирис на свободата, македонските и тракийските българи стават жертва на политиката на баланс на силите, която огромните европейски страни водят в тази ера. Справедливият яд на българите не закъснява и намира израз в Кресненско-Разложкото въстание от същата 1878 година Бунтът обаче не е добре квалифициран и въстаниците не получават помощта, на която се надяват и османската войска съумява да го потуши без особени компликации.

Следва десетилетие на релативно успокоение в Македония и Одринско, където културно-просветната активност на Българската екзархия не стопира и за момент. Безспорен триумф е откриването на Българската мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ в Солун през образователната 1880-1881 година Именно тази гимназия основава едно златно потомство от борци за независимост. В същото време Съединението сред Княжество България и Източна Румелия става действителност на 6 септември 1885 година Това велико събитие демонстрира на останалите под османско господство българи, че извоюването на самостоятелна форма на ръководство е най-прекият път към бъдещо обединяване със свободна България. Оказването на напън върху Високата врата за използване на член 23 от Берлинския контракт ще се трансформира в съществена тактичност на бъдещата революционна организация.

Така се стига до популярната дата 23 октомври 1893 година, когато в Солун се събират шестима млади българи – Дамян Груев, доктор Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, Петър Попарсов и Антон Димитров. Съзаклятниците слагат началото на организацията, останала в историята като Вътрешна Македонска Революционна Организация (ВМРО), въпреки и това е да е последното название, което тя приема едвам през 1919г.

Душата на конспирацията е роденият в Смилево Дамян Груев, който по това време е едвам на 22 години. Учил във към този момент упоменатата Солунска гимназия, а след това приключил история в Софийския университет, Груев се завръща в поробената Македония, с цел да стане български преподавател, а по-късно и деятел. В Солун се среща с лекаря от Ресен Христо Татарчев, като двамата основават първия правилник на революционната организация при започване на 1894 година Шестимата създатели са разполагали с екземпляри от „ Записки по българските въстания “ на Захарий Стоянов и устава на БРЦК, които са послужили като основа, върху която да бъде построена нормативната база на новосформираната организация.

На това първо заседание се разисква и каква да бъде главната политическа задача на революционното придвижване. Думите на Христо Татарев чудесно отразяват какви са били другите вероятни платформи, които създателите са могли да изберат, само че в последна сметка здравият разсъдък надвива и първите апостоли на Македония се стопират на най-рационалната стратегия.

„ Разисква се дълго върху задачата на тази организация и сетне се спряхме върху автономията на Македония с преимущество на българския детайл. Не можахме да възприемем гледището за директно присъединение на Македония към България, тъй като виждахме, че тук ще срещнем огромни мъчнотии заради противодействието на Великите сили и аспирациите на прилежащите дребни страни и Турция. Минаваше ни през мозъка, че една самостоятелна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, в случай че това не се реализира, че може да послужи като обединително звено на една федерация на балканските нации “, споделя Христо Татарчев в своите мемоари.

През първите две години от съществуването си организацията съумява да сътвори мрежа от комитети в Солун, Битоля, Охрид, Ресен, Щип, Скопие и други, като на този стадий активността и́ остава незабелязана от османските управляващи. В редиците и́ са привлечени фрагменти, които в бъдеще ще се трансфорат в главния мотор на македонската гражданска война. Такива лица са: Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля и Христо Матов от Струга, който се трансформира в един от огромните идеолози на националното освободително придвижване на македонските българи. Когато през 1894 година, Дамян Груев е назначен за преподавател в щипската махала Ново село, там се среща с различен български преподавател от Кукуш – Георги (Гоце) Делчев. Последният, с помощта на великите си каузи, е наименуван от народа „ македонският Левски “, като и до през днешния ден остава в паметта на македонските българи като популярен герой за свободата на поробеното родно място.

През лятото на 1896 година в Солун се привиква конгрес, чиято съществена цел е да усъвършенства устава на организацията и да се сътвори устав за нейната активност. Новият правилник е направен от Гоце Делев и Гьорче Петров от Прилеп, като това е и първият прочут правилник на вътрешната организация. Екип на БГНЕС имаше честа да се допре до историческия документ, в който като название на тайната организация е посочено Български Македоно-Одрински революционен комитет (БМОРК). Самото име на организацията приказва задоволително красноречиво за това какво е било националното съзнание на хората, взели участие в полагането на основите на революционното придвижване в Македония и Одринска Тракия. Първите три члена на устава в допълнение затвърждават обстоятелството, че вътрешната организация е инструмент за реализиране на българската национална идея за обединяване на българските земи. Член първи препотвърждава извоюването на „ политическа автономност “ за Македония и Одринско като съществена цел на революционното придвижване. Вторият член гласи, че, с цел да бъде реализирана тази цел би трябвало се „ разсънва съзнанието за самоотбрана у българското население “, а съгласно чл.3 от устава на организацията „ Член на БМОРК може да бъде всеки българин “.

Строителите на вътрешната организация обаче си дават ясна сметка, че с изключение на българи, в Македония живеят други етнически групи като: власи, албанци, гърци, евреи и турци, които в не по-малка степен страдат от феодалния, подтиснически режим на Османската империя. Точно на това обърна внимание и ръководителят на Държавна организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев, който съобщи следното пред кореспондент на БГНЕС:

„ Трябва да се каже, че това, което е забавно в тяхната идеология (визира всички борци, взели участие в полагането на основите на организацията през първото десетилетие от съществуването и́ – бел.ред.) е желанието да се обзет освен българите, само че и всички недоволни детайли от османския подтиснически режим. Според мен това е най-важното и това дава най-голяма ефикасност в работата на вътрешната организация, тъй като към нея последователно се включват и власи, и евреи и доста други националности, живеещи в Македония “

През 1902 година организацията трансформира името си на Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО), което единствено по себе си отразява онази идеологическа настройка, която кара водачите на революционното придвижване да търсят поддръжка за делото си и отвън рамките на етническите българи. Организацията трансформира името си още два пъти. Веднъж след Илинденско-Преображенското въстание, когато е преименувана на ВМОРО (Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация) и повторно след Първата международна война, когато под водачеството на Тодор Александров е възприето името Вътрешна македонска революционна организация (Вътрешна македонска революционна организация). Това е и наименованието, което е най-широко признато и даже е използвано за интервали, към които не е било съответстващо.

Без значение под какви имена се е подвизавала и кои са били водачите и́, членовете на тази велика организация са умирали под нейните флагове, защитавайки един и същи върховен блян – извоюването на едно по-добро бъдеще за македонските българи. Нито пожарите на Илинден, нито асимилационната политика на гърци и сърби, нито болшевишката идеология се оказват способни да изтрият вярата на българите в този ярък блян. Не бива да се разрешава на времето да свърши това, което враговете на благородната идея на македонските българи не съумяха да създадат. Затова през днешния ден би трябвало да си спомним оня към този момент толкоз отдалечен момент, в който Дамян Груев поведе народа си по трънливия път към свободата, и да се преклоним пред всички тези, които в продължение на 130 години отдаваха живота си за това, което през днешния ден считаме за даденост – свободата. Дали през днешния ден всеки българин, живеещ в трите елементи на Македония, се усеща изцяло свободен? Ако успеем да си отговорим на този въпрос, то бихме били в положение да преценим и дали задачата на създателите на Вътрешна македонска революционна организация е изпълнена и дали има неща, които следва да бъдат приключени?/БГНЕС

----------

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.