Българският патриарх Даниил присъства на тържественото събрание на БАН по случай 24 май
На 23 май в Българската академия на науките се организира тържествено заседание в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
На него специфични посетители бяха Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По покана на академичната общественост патриарх Даниил прочете академично слово.
Председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева сподели в своето одобрение, че „ идният празник е и мотив да се замислим дали вършим задоволително, с цел да сме на нивото на своите предшественици. Имаме ли мотиви за горделивост? Дали сме се европеизирали задоволително, запазвайки чистотата и звучността на своя език? Още може да се желае, още доста е належащо да се направи и още би трябвало да се борим. Не е ненужно тук да загатна ненапълно срамната дискусия в актуалното ни общество – нужно ли е да се учи в учебно заведение предмет като „ Добродетели и вяра “ и по какъв начин се случи така, че да се слага през 2025 година въпросът: Има ли християнски добродетели и те би трябвало ли да се учат от децата в страна, която е християнизирала и окултурила цяла Югоизточна Европа през Средновековието, а езикът ѝ е имал значение на lingua franca за тази част на Стария континент? И за какво Православието, а не друго изповедание внезапно се трансформира в проблем, и належащо ли е да се напомня на някого, че писменостите, основани от свети свети Кирил и Методий и техните възпитаници, са най-много средство за покръстването на големи маси славяни и евангелизацията посредством Словото Божие, както и че България е първата славяноезична православна страна? Очевидно е належащо. За това от Българска академия на науките предприехме самодейността в зала „ Проф. Марин Дринов “ да се произнасят университетски проповеди. В рамките на този почин първо поканихме на днешния празник Българския патриарх Даниил “, сподели още в словото си чл.-кор. Евелина Славчева.
„ Много се приказва за 24 май. Това е денят, в който ние благодарим и почитаме светите братя Кирил и Методий, почитаме нашите духовни водачи. Това е денят и в който благодарим и на вас учените, учителите, преподавателите, духовниците, дейците на културата и на всички, които способстват за това да живеем в едно по-духовно общество “, сподели в своето послание министър Красимир Вълчев и посочи обстоятелството, че Българска академия на науките е институцията, която към този момент век и половина въплъщава духа на знанието и културата.
Негово Светейшество Българският патриарх Даниил прочете свое академично слово във връзка празника, в което сподели: „ Светите братя Кирил и Методий, на чиято памет и непреходно дело е отдаден днешният ден, имат скъпо място в душите и сърцата на всички българи още от най-ранна възраст. Каква наслада, обич, признателност блика в душите ни при споменаване на техните имена. Любовта, с която те и техните свети възпитаници обдарили предците ни, както и всички нас, техните потомци, е толкоз всеотдайна, че към този момент повече от хиляда 100 и трийсет години дребните азбукарчета и всички, които сме прекрачвали прага на родното учебно заведение, с същинска признателност ги възпяваме и името им фактически „ живее във всенародната обич “. Напълно справедливо нашият народ е възприел традицията – тяхната памет, която с обич се празнува освен от славянските, само че и от други нации, да бъде празник на родната ни култура и култура… „ В начало бе Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото “ – както добре знаем, с тези думи – първия стих от св. Евангелие съгласно свети деятел и евангелист Йоан, написани на новосъздадената глаголица, светите братя поставят началото на нашия литературен език. Удивително е какъв брой общовалиден е смисълът на тези думи. Та не е ли Словото при започване на самото ни битие? Не е ли Словото, изписано в молекулите на първата клетчица от която сме произлези, това което твори всичко до момента в който се стигне до това дивно създание, каквото представляваме като индивиди? „ Славя Те, че съм дивно организиран “ (Псалм 138:14), възкликва дружно с псалмопевеца всеки, който внимава и учи себе си, всеки, който търси да се открие, да се реализира като човек – облик и сходство на Бога! За нас е значим фактът, че нашата родна култура стартира със Словото – божествения Логос, второто Лице на Светата Троица, предвечно Роденият от Отца Син Божий, Светлината, „ която в мрака свети и мрак я не обзе (…), която просветява всеки човек приближаващ на света “ (Йоан 1:5,9). Словото, Което стана плът, Което се въплъти от Светия Дух и Пресвета Богородица и стана Човек поради нашето избавление. Следователно, светите братя Кирил и Методий поставят в основата на своето просветно дело вярата в Словото Божие, вярата в нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос “, сподели патриарх Даниил.
„ Ето какъв брой надълбоко е посланието на свети Кирил от „ Проглас към Евангелието “ към всички нас за значимостта на писмеността и просветното дело: „ Голи са без Книги (т.е. без Книгите на Свещеното Писание) всичките нации: тъй като без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят “. За страдание, през миналите десетилетия на атеистичен режим и силово наложеното безбожие, заради идеологически аргументи, просветните дейци у нас значително пренебрегваха този завет на нашия първоучител. Днес мнозина се мислят за по-мъдри, по-просветени, по-прогресивни, пренебрегвайки словата му, само че се оказват голи, незащитени пред ширещите се в невиждани размери през днешния ден неистина, машинация, операция, които като метастази са проникнали във всички сфери на обществото – античовешки идеологии в образованието; операции в медийното пространство; небивала корупция на най-високо ниво; разпад на базисни структури на социалността, на самата обществена тъкан, на фамилията като институция; центробежни сили, които заплашват света с катастрофични по своите последици геополитически спорове и войни “, сподели още Негово Светейшество (цялото академично слово на Българския патриарх може да прочетете ).
Програмата на събитието продължи с връчването на премиите на Академията „ Проф. Марин Дринов “ и „ Акад. Иван Ев. Гешов “ за млади и най-млади учени, а по-късно се чуха и осъществявания на студенти от Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “.
Гостите имаха опцията да видят и изложбата „ По следите на учениците: Кирило-Методиевския маршрут в България – част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа “, която бе показана от Кирило-Методиевския теоретичен център на Българска академия на науките.
Текст, фотоси и видео: Ангел Карадаков
На него специфични посетители бяха Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По покана на академичната общественост патриарх Даниил прочете академично слово.
Председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева сподели в своето одобрение, че „ идният празник е и мотив да се замислим дали вършим задоволително, с цел да сме на нивото на своите предшественици. Имаме ли мотиви за горделивост? Дали сме се европеизирали задоволително, запазвайки чистотата и звучността на своя език? Още може да се желае, още доста е належащо да се направи и още би трябвало да се борим. Не е ненужно тук да загатна ненапълно срамната дискусия в актуалното ни общество – нужно ли е да се учи в учебно заведение предмет като „ Добродетели и вяра “ и по какъв начин се случи така, че да се слага през 2025 година въпросът: Има ли християнски добродетели и те би трябвало ли да се учат от децата в страна, която е християнизирала и окултурила цяла Югоизточна Европа през Средновековието, а езикът ѝ е имал значение на lingua franca за тази част на Стария континент? И за какво Православието, а не друго изповедание внезапно се трансформира в проблем, и належащо ли е да се напомня на някого, че писменостите, основани от свети свети Кирил и Методий и техните възпитаници, са най-много средство за покръстването на големи маси славяни и евангелизацията посредством Словото Божие, както и че България е първата славяноезична православна страна? Очевидно е належащо. За това от Българска академия на науките предприехме самодейността в зала „ Проф. Марин Дринов “ да се произнасят университетски проповеди. В рамките на този почин първо поканихме на днешния празник Българския патриарх Даниил “, сподели още в словото си чл.-кор. Евелина Славчева.
„ Много се приказва за 24 май. Това е денят, в който ние благодарим и почитаме светите братя Кирил и Методий, почитаме нашите духовни водачи. Това е денят и в който благодарим и на вас учените, учителите, преподавателите, духовниците, дейците на културата и на всички, които способстват за това да живеем в едно по-духовно общество “, сподели в своето послание министър Красимир Вълчев и посочи обстоятелството, че Българска академия на науките е институцията, която към този момент век и половина въплъщава духа на знанието и културата.
Негово Светейшество Българският патриарх Даниил прочете свое академично слово във връзка празника, в което сподели: „ Светите братя Кирил и Методий, на чиято памет и непреходно дело е отдаден днешният ден, имат скъпо място в душите и сърцата на всички българи още от най-ранна възраст. Каква наслада, обич, признателност блика в душите ни при споменаване на техните имена. Любовта, с която те и техните свети възпитаници обдарили предците ни, както и всички нас, техните потомци, е толкоз всеотдайна, че към този момент повече от хиляда 100 и трийсет години дребните азбукарчета и всички, които сме прекрачвали прага на родното учебно заведение, с същинска признателност ги възпяваме и името им фактически „ живее във всенародната обич “. Напълно справедливо нашият народ е възприел традицията – тяхната памет, която с обич се празнува освен от славянските, само че и от други нации, да бъде празник на родната ни култура и култура… „ В начало бе Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото “ – както добре знаем, с тези думи – първия стих от св. Евангелие съгласно свети деятел и евангелист Йоан, написани на новосъздадената глаголица, светите братя поставят началото на нашия литературен език. Удивително е какъв брой общовалиден е смисълът на тези думи. Та не е ли Словото при започване на самото ни битие? Не е ли Словото, изписано в молекулите на първата клетчица от която сме произлези, това което твори всичко до момента в който се стигне до това дивно създание, каквото представляваме като индивиди? „ Славя Те, че съм дивно организиран “ (Псалм 138:14), възкликва дружно с псалмопевеца всеки, който внимава и учи себе си, всеки, който търси да се открие, да се реализира като човек – облик и сходство на Бога! За нас е значим фактът, че нашата родна култура стартира със Словото – божествения Логос, второто Лице на Светата Троица, предвечно Роденият от Отца Син Божий, Светлината, „ която в мрака свети и мрак я не обзе (…), която просветява всеки човек приближаващ на света “ (Йоан 1:5,9). Словото, Което стана плът, Което се въплъти от Светия Дух и Пресвета Богородица и стана Човек поради нашето избавление. Следователно, светите братя Кирил и Методий поставят в основата на своето просветно дело вярата в Словото Божие, вярата в нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос “, сподели патриарх Даниил.
„ Ето какъв брой надълбоко е посланието на свети Кирил от „ Проглас към Евангелието “ към всички нас за значимостта на писмеността и просветното дело: „ Голи са без Книги (т.е. без Книгите на Свещеното Писание) всичките нации: тъй като без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят “. За страдание, през миналите десетилетия на атеистичен режим и силово наложеното безбожие, заради идеологически аргументи, просветните дейци у нас значително пренебрегваха този завет на нашия първоучител. Днес мнозина се мислят за по-мъдри, по-просветени, по-прогресивни, пренебрегвайки словата му, само че се оказват голи, незащитени пред ширещите се в невиждани размери през днешния ден неистина, машинация, операция, които като метастази са проникнали във всички сфери на обществото – античовешки идеологии в образованието; операции в медийното пространство; небивала корупция на най-високо ниво; разпад на базисни структури на социалността, на самата обществена тъкан, на фамилията като институция; центробежни сили, които заплашват света с катастрофични по своите последици геополитически спорове и войни “, сподели още Негово Светейшество (цялото академично слово на Българския патриарх може да прочетете ).
Програмата на събитието продължи с връчването на премиите на Академията „ Проф. Марин Дринов “ и „ Акад. Иван Ев. Гешов “ за млади и най-млади учени, а по-късно се чуха и осъществявания на студенти от Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “.
Гостите имаха опцията да видят и изложбата „ По следите на учениците: Кирило-Методиевския маршрут в България – част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа “, която бе показана от Кирило-Методиевския теоретичен център на Българска академия на науките.
Текст, фотоси и видео: Ангел Карадаков
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ