На 23 март националният отбор на България среща в контрола

На 23 март националният тим на България среща в контрола Босна и Херцеговина. Мачът е добър мотив предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ да се срещне с един най-славните играчи на някогашната югославска република – Звездан Мисимович. Той е младеж на Байерн, а кариерата си завърши на Мондиал 2014. Завърши я в действителност впечатляващо като записа общо 83 мача и 25 гола за Босна и Херцеговина. А 81-ият от тях се игра на митичната „ Маракана “ против Аржентина с Лео Меси. Той и един от героите на Волфсбург, които донесоха единствената купа в историята на „ вълците “. Стана рекордьор по асистенции в един сезон в Бундеслигата. Но с изключение на с футболните си качества, съумя да блесне и с два абсурда със свои треньори – с Чиро Блажевич и Георге Хаджи. Типичен балканец с гореща кръв, който държи връх за Гинес! За 11 дни изигра 3 мача на 3 разнообразни континента.

- Г-н Мисимович, босненският футбол направи доста огромен скок напред в последните години. Как го постигнахте?

- Вярно е. Еуфорията след класирането ни за международното състезание в Бразилия беше неописуема. Два пъти преди този момент се провалихме в плейофите против Португалия. Не ни се получи и разочарованието беше огромно. Въпреки това доста млади момчета се възпламениха по футбола и се развиха бързо. И даже стават от ден на ден.

- Какво значи за вас и за вашата страна да участвате на финали на международно? При това тъкмо в Бразилия.

- Нашата страна е независима относително от рано и по тази причина триумфът подвигна националната ни горделивост. Всички единствено за футбол говореха. Босна и Херцеговина е дребна страна. Само 3,5 милиона души сме. Но всеки един от нас завоюва от класирането ни за мондиала в Бразилия. Велико нещо.

- Имахте шанса да играете против Аржентина и Лео Меси навръх великия стадион „ Маракана “. Как се чувствахте на терена?

- Това е може би най-хубавият мач в цялата ми кариера. За първи път Босна беше на международно. И първият мач тъкмо против Аржентина на именитата „ Маракана “. Какво повече човек може да изиска?

- Разтреперихте ли се?

- Мисля, че съумях да запазя хладнокръвие. Ще ви излъжа, в случай че кажа, че не съм бил нервозен. В интерес на истината ужасно доста се радвах на всяка минута от мача.

- Можеше ли вашият тим да реализира освен това от просто присъединяване в групите на международното състезание?

- Можеше и по какъв начин не! Срещу Нигерия загубихме извънредно нещастно. Вкарахме постоянен гол за 1:0, само че ни го анулираха поради засада. Ако съдийското решение беше вярно, щяхме да излезем от групата.

- Помните ли по какъв начин ви посрещнаха почитателите в Сараево, когато пристигнахте от Бразилия?

- Искам да ви кажа, че почитателите в Босна и Херцеговина са извънредно пламенни. Те поддържат тима си до последния мирис. В дословния смисъл са 12-ият човек на стадиона. Не помня какъв брой бяха на летището. Хиляди...

- На второ място сте по мачове в националния тим на Босна и Херцеговина. Имате 83 дуела, в които сте вкарал 25 гола. Как приемате тази статистика?

- Разбира се, че е доста хубаво да си заслужил толкоз пъти да си национал на родината си. Можех и още да поиграя. Но взех решение, че след международното състезание е най-хубавият миг да кажа „ Стоп “.

- Кой гол най-вече си обичате?

- Трудно ми е да кажа. Вкарвал съм много значими голове. Всеки от тях е бил изкуство. Затова им се веселя за всички.

- Преди да станете национал на Босна и Херцеговина, сте играл за юношеския тим на някогашна Югославия. Има ли омраза сред футболистите от разпадналата се страна?

- Не, никога. Вие, медиите, обичате прекомерно доста да вдигате октавите по тази тематика. Всички играчи се разбираме чудесно, в огромни европейски тимове сме дружно. Няма никакъв проблем.

- Но не може да отречете, че сред почитателите има доста ненавист.

- Има такова нещо - да. Но за какво не погледнете европейските шампионати по баскетбол. И там се срещат тимове от някогашна Югославия, само че не се случва нищо ужасно на трибуните. Винаги на стадиона се намират и някои хулигани, само че като цяло не мисля, че има сериозен проблем.

- Толкова ли е огромна разликата сред почитателите на баскетбола и футбола?

- Не мисля, че огромна. Но във футбола стадионите са по-големи и е по-трудно с организацията, както и с контрола. Аз съм играл в доста мачове, където не съм видял никакъв проблем.

- Има ли късмет един ден войната да бъде забравена?

- Трябва да бъде забравена. Трябва да гледаме в бъдещето, а не към случилото се в предишното. Само по този начин може да се не помни неприятното. За всички ние е добре да създадем крачката напред.

- Вие сте босненец, а вашата брачна половинка е от Македония. Имало ли е проблем с това?

- Аз съм роден в Мюнхен. Моите родители са босненци, само че са християни. Винаги съм обичал и уважавал корените си. Но най-вече съм обвързван с Германия и Мюнхен.

- Защо се скарахте с треньора Чиро Блажевич? Хърватин, който водеше националния тим на Босна.

- Блажевич ме упрекна, че съм продал мач. Опита да убеди хората, че не желая Босна да се класира. Това бяха страхотни нелепости. Обявих, че няма по какъв начин да играя за тим, на който треньор е Чиро Блажевич.

- За кой мач говореше той?

- За плейофа против Португалия.

- Как приключи?

- Победиха ни и не се класирахме.

- Имате ли през днешния ден връзки с Блажевич? Извини ли ви се той?

- Не, нямам. Той е остарял човек. Не виждам обратно, а единствено напред. Той не ме интересува.

- Казахте ни, че сте роден в Мюнхен. Да не би да се чувствате повече немец?

- Израснах в Мюнхен. Бих ви дал отговор – 50 на 50.

- Вярно ли е, че Хасан Салихамиджич ви е предиздвикал да играете за националния тим на Босна и Херцеговина?

- Да, аз се развих в академията на Байерн. След това стигнах до първия тим. Хасан пристигна при мен и ме попита дали не бих играл за националния отбор на Босна. Отговорих му позитивно. И считам, че взех вярното решение.

- Какво е да израснеш в Байерн?

- Това е моят роден тим. Там се научих да играя футбол. Завинаги ще остана прочувствено обвързван с Байерн.

- Бихте ли ни споделили каква е от вътрешната страна академията на Байерн?

- Много е мъчно. Изискванията са големи.

- Говорил ли сте с могъщия Ули Хьонес?

- Да, несъмнено, че сме говорили. Той ми предложи първия професионален контракт с Байерн. За всеки млад футболист е сбъдната фантазия да подпише с този клуб. Чувстваш се на върха на света.

- Имате три мача за Байерн. Срещу кои противници бяха?

- Да, тъкмо толкоз са. Със сигурност дебютирах като запаса против Вердер. Другите не се сещам.

- Не можеше ли да останете повече в Байерн?

- Като млад футболист за мен най-важното беше постоянно да играя. В Байерн нямах такава опция. На моята позиция играеха футболисти като Михаел Балак, Себастиян Дайслер, Мемет Шол... И трябваше да направя идната крачка в кариерата си.

- Играхте в Бохум, Нюрнберг, само че най-големият ви триумф е с Волфсбург. Какво значи да станеш първенец на Бундеслигата с „ вълците “?

- Бих го сравнил с класирането на Босна за финалите на международното състезание. Това беше първата купа в историята на Волфсбург. Завинаги нашите имена ще останат записани в историята. Беше полуда.

- Може ли да се съпостави с купата на Лестър?

- Да, безусловно тъкмо съпоставяне.

- Волфсбург беше пред изпадане, само че пристигна Феликс Магат за треньор и станахте първенци. Какъв човек е той? Чували сме, че е доста непоколебим с играчите.

- Медиите описват какъв брой корав треньор е. Просто желае всеки да натиска газта до край и до последния миг. Винаги е доста обективен в решенията си. С доста тимове Магат е печелил трофеи. Фактите приказват най-добре за него.

- През шампионския сезон направихте 20 асистенции. Знаете ли кой съумя да ви усъвършенства върха?

- Знам, несъмнено. Това е Кевин де Бройне. Направи една повече от мен.

- Кое е по-добре съгласно вас – да асистираш за гол или самичък да го вкараш?

- На моята позиция като плеймейкър и двете са хубави. По принцип удоволствието от гола постоянно е по-голямо. Но също е хубаво, когато дадеш основния пас.

- Стигнахте и до най-големия турски клуб Галатасарай. Как мина времето ви край Босфора?

- За страдание беше прекомерно малко. Галатасарай е доста огромен клуб. Когато пристигнах, обстановката не беше добра. Доста играчи бяха напуснали, тимът бе отхвърлен от Лига Европа. В такива клубове животът се развива прекомерно турбулентно.

- Имахте проблем с легендата Георге Хаджи, който бе ваш треньор.

- Без никакви аргументи сподели, че съм осъден. Попитах го единствено „ Защо? “ После разбрах, че е желал да вземе нови футболисти. Но на мен той по този начин и не ми назова съответната причина.

- Вие го нарекохте измамник?

- Той не ми сподели истината. Какъв е?

- Стигнахте и до съветския футбол с Динамо (Москва).

- Беше доста хубаво и забавно. Клубовете от съветската лига влагат ужасно доста пари. Много са професионални. Моето семейство се усещаше отлично в Москва.

- Играхте и в Китай, където в последно време се влага чудовищно доста. Как беше в Далечния Изток?

- По мое време там бяха също Дрогба, Рочембак, Кейта и доста други футболисти със съществени визитки. Културата е доста друга и началото естествено е мъчно. Достави ми наслаждение. Въобще където съм бил, не мога да се оплача.

- Знаете ли, че за 11 дни сте изиграл три мача на три разнообразни континента?

- Знам. Започнах в Австралия, по-късно в Китай и приключих с националния тим в Аржентина.

- Кои бяха първите два?

- Срещу Сентрал Коуст в Австралия, само че не помня в китайското състезание против кой съм играл.

- Това е връх за Гинес!

- Наистина ли? Не го знаех.

- Играл сте в Гуанджоу и Пекин Ренхе. Какво мислите за бъдещето на китайския футбол? Големите звезди започнаха да напущат.

- Китайците към този момент държат повече на своите футболисти и да влагат в тях. Досега съвсем не можеше да видиш млад китайски състезател в тимовете. Според мен в околните години техните сформира ще станат по-силни, в сравнение с са с огромните звезди, които привлякоха за доста пари.

- Накрая да ви попитаме какви мемоари имате от българския футбол?

- Започнах да виждам футбол през 90-те години. Познавам чудесно вашето златно потомство със Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов... Големи футболисти. Христо Стоичков беше моят кумир. Когато играех в учебния двор, си избирах да бъда Стоичков. В момента знам, че футболът ви е в сложна обстановка. Няма повече футболисти като преди. Бих разгледал целия балкански регион като едно. Винаги сме имали доста огромни гении и съм сигурен, че скоро ще имате отново огромни имена.

- Играл ли сте против български противници?

- С националния тим един път играхме вкъщи в Босна и загубихме с 1:2.

- Помните ли кой ви вкара головете?

- Димитър Бербатов беше, нали?

- Какво мислите за него?

- Големият състезател на България. Направи доста добра кариера в чужбина. Един от най-силните български играчи, за които съм чувал.

- Един Джеко ли е най-големият футболист на Босна и Херцеговина за всички времена? Или може би Хасан Салихамиджич?

- Трудно е да се каже. Като качества би трябвало да избера Джеко. Но Салихамиджич завоюва Шампионската лига с Байерн. А Един още не е. Но може би ще успее.

- До преди година и половина бяхте професионален футболист, а в този момент не вършиме нищо. С какво ще се занимавате?

- Сега съм консултант на босненската футболна федерация. И персонално на президента. В бъдеще ще остана във футбола.