На 23 март 2022 Литовския институт за свободен пазар публикува

На 23 март 2022 Литовския институт за свободен пазар разгласява отчет за предстоящите последици от приемането на директивата на Европейска комисия от края на предходната година за въвеждането на най-малък 15-процентен ефикасен корпоративен налог за огромните компании, опериращи в Европейски Съюз. В последния си бюлетин Института за пазарна стопанска система разгласява обобщение на директивата, направено от Теодор Недев, стажант в ИПИ. Идеята за документа идва от самодейността на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за ограничението на данъчната конкуренция сред страните посредством въвеждане на световен данъчен най-малко. В отчета си Литовския институт за свободен пазар поддържа тезата, че директивата би донесла редица негативи – закъснение на конвергенцията на по-малките и недоразвити стопански системи в Съюза, ограничение на свободното придвижване на капитали, доста увеличение на административната тежест както върху бизнеса, по този начин и върху локалните органи, които ще би трябвало да вкарат новите правила в своите юрисдикции. Институтът също по този начин отбелязва, че липсва подробна оценка за въздействието от въвеждането на директивата, в която са заложени по-строги регулации по отношение на тези, инициирани от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Идеята е подбудена от задълбочаващата се цифровизация на стопанската система Идеята за единна минимална ефикасна ставка на корпоративния налог е подбудена от задълбочаващата се цифровизация на стопанската система – от ден на ден артикули и услуги биват потребявани през интернет и доста хора работят отдалечено за задгранични компании. Това на процедура значи, че не е нужно компанията да участва физически в дадена страна, с цел да оперира на територията ѝ. В разследване се следи разминаване сред това къде облагите на компаниите би трябвало да бъдат облагани съгласно законодателите и мястото, където това се случва в реалност. Друг фактор зад предлагането за общ най-малък размер на корпоративния налог са софтуерните компании, които кардинално имат повече нематериални активи като патенти, авторски права и разнообразни типове програмен продукт. Тези активи не са обект на обезценка и могат да бъдат пренасяни доста по-лесно, за разлика от материалните активи. Заради това постоянно се твърди, че софтуерните компании дейно заплащат по-малко налози (въпреки че това изказване не е подкрепено от емпирични данни, както отбелязва институтът). Идеята е, че с обща ставка това неравноправие сред софтуерните и останалите компании ще бъде поправено. Новите правила-първото предписание за включване на приходите Първото предписание, заложено в директивата, е така наречен Правило за включване на приходите (Income Inclusion Rule или IIR). То постанова налог за компанията майка върху приходите на нейните дъщерни компании, облагани с по-малко от 15% ефикасен налог юрисдикцията, където правят стопанска активност. Това значи, че групата би трябвало да рапортува действителното си равнище на облагане във всяка страна, в която оперира. Второто предписание е така наречен Правило за нискообложените заплащания (Undertaxed Payments rule - UTPR) и се употребява, когато IIR е неприложимо (пример: компанията майка е записана в страна отвън Европейски Съюз, където правилото не важи). UTPR трансферира част от налога, изискуем от плащащите незадоволително сдружения, към други юрисдикции, където оперира групата. Проблемът на тези правила е, че въвеждането им в националните данъчни системи, би ги усложнило доста, защото във всяка страна работят голям брой регулации и характерни условия за установяване на данъчната основа. Много по-ефективен метод за хармонизиране на данъчните бази и повишението на приходи към държавните бюджети да вземем за пример би било облагането не на облаги, а на ползване и замърсяване – други възможности, щадящи повече икономическия напредък. Ефектите от корпоративния налог Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за въздействието на другите форми на данъчно облагане корпоративният налог е този, с най-силно въздействие върху икономическия напредък. Нещо повече, защото лихвените заплащания са приет разход при установяване на облагаемата основа, корпоративният налог на процедура предизвиква финансиране с дълг. Данните сочат, че 1 процентен пункт покачване в ефикасната ставка води до 0.27 пр.п. нарастване на съотношението „ дълг/активи “ при нефинансовите сдружения, което от своя страна усилва риска при стопански шокове. Друг минус на корпоративния налог е неговата неяснота. Данъчната тежест не се разпределя отмерено сред притежателите, служащите и потребителите – да вземем за пример данните сочат, че вторите поемат към половината от налога през по-ниски заплати. Ако данъкът е прекомерно висок, цената за локалната стопанска система може да е даже по-голяма поради приключването на капитали при релокацията на компании. Според проучване в Съединени американски щати, покачване с 1 прочие п. на ставката в съответен щат, където се намира централата на дадена компания, води до 16,8 пр.п. нарастване на вероятността компанията да се реалокира. Същевременно тази опция понижава с 9,1% за всеки % с намаляване в налога. Въпреки минусите си, повдигането на корпоративния налог наподобява като комфортен инструмент за повдигането на постъпленията в държавните бюджети, защото визира по-малък брой данъкоплатци и надлежно не е толкоз непопулярно измежду необятната маса гласоподаватели. Недостатъци на директивата Отнемане на суверенитет
Директивата би лимитирала страните членки на Европейски Съюз във опцията им да организират самостоятелна данъчна политика, посредством която да притеглят вложения. Нещо повече, без данъчна конкуренция натискът върху обществените финанси на всяка страна би намалял, което може да докара до по-неефективно харчене на обществени средства. Намаляване на конкурентоспособността на дребните страни
Традиционно по-малките стопански системи целят да догонят по-големите посредством по-щадяща данъчна политика, защото не могат да предложат огромни пазари или великодушни държавни тласъци. С новите правила този инструмент за конвергенция би бил лишен доста страни членки, опитващи се да догонят по-развитите стопански системи в Съюза. Увеличена тежест върху бизнеса и данъчните администрации
Въвеждането на новите правила ще бъде комплицирана задача за законодателите и администрациите в страните членки, най-много при по-малките, които имат по-ограничени административни запаси. Бизнесът също ще понесе спомагателни разноски за пресмятане на използваната данъчна ставка във всяка пълномощия, в която оперират, което ще изисква паралелни счетоводни действия съгласно новите правила. Несигурност за вложенията в страните членки
В някои страни членки вложения, изпълняващи дадени условия, не се таксуват с корпоративен налог. Подобни вложения се случват след специфични съглашения сред държавното управление и вложителя, които биха противоречили с данъчното законодателство след приемането на новите правила. Липса на оценка на въздействието
Идеята за новите правила е подета без никакъв обстоен разбор за възможните им последици. Аргументът на Европейска комисия за това е, че Организацията за икономическо сътрудничество и раз към този момент е изготвила сходна оценка за въвеждането на световен най-малко на размера на ставката на корпоративния налог. Между директивата и предложенията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз има обаче основни разлики. Първо, Европейски Съюз предлага най-малко от 15% ефикасна ставка, до момента в който анализът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз преглежда предложение за 12,5%. Второ, има разлики в това какви данъчни облекчения ще може да се ползват. Трето, директивата на Европейски Съюз включва и локални компании, а съглашението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз не. По-широкият обсег на новите европейски правила биха могли да имат огромен резултат върху стопанската система на съюза, само че този проблем остава без разбор. По-неразвитите страни членки би трябвало да запазят опцията си да догонят огромните стопански системи в съюза В умозаключение, Литовският институт за свободен пазар предлага по-задълбочено преразглеждане на европейската инструкция за общ данъчен най-малко, както и на самия метод за увеличение точно на корпоративния налог, поради засиленото му влияние върху икономическия напредък. Институтът поддържа тезата, че по-неразвитите страни членки би трябвало да запазят опцията си да догонят огромните стопански системи в съюза, прилагайки удобна за привличане на вложения данъчна политика. Също по този начин е нужно преди използването на директивата е нужно да се направи оценка за въздействието ѝ, поради разликите сред нея и съглашението на Организацията за икономическо сътрудничество и раз да световен данъчен най-малко.