На 23 март 1942 година ген. Владимир Заимов е арестуван

На 23 март 1942 година ген. Владимир Заимов е задържан за шпионаж в интерес на руския съюз. По време на Втората международна война той е съперник на присъединяване на България на страната на Тристранния пакт. Поставя се в услуга на Главното разследващо ръководство на Генералния щаб на Червената войска.

Обвинен е, че в интерес на руското разузнаване основава разследваща група, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „ Славянин “. Тя поддържа контакти с групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Обвинителите му настояват, че е в контакт със руския боен аташе полковник T. Б. Сухоруков (1935). През октомври 1938 година полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на руското разузнаване. През януари 1939 година предлагането е признато. Заимов получава псевдоним „ Азорский “.

След задържането си прекарва три месеца в ареста без избрана от съда мярка за неотклонение. Смъртната присъда е издадена въз основа на признания и показания, дадени основно от племенника му Евгени Чемширов.

Адвокати на военачалник Заимов са запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров. Те изясняват, че информацията, излъчена на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на руското военно аташе, не съставлява строго охранявана държавна загадка. Освен това от полицейските отчети, съхранявани в архива на Министерство на вътрешните работи, е видно, че генерал-майор Заимов и други дейци на Военния съюз са подложени на строго всекидневно наблюдаване от 1936 година насетне.