На 23 април 181 г. пр.н.е. в Рим е осветен

На 23 април 181 година пр.н.е. в Рим е осветлен храмът на Венера Ерицина (Venus Erycina), ситуиран покрай Колинската врата.

Поради датата на освещаването му, празникът Виналия Рустика (Vinalia Rustica), празнуван на 23 април, се трансформира в формален празник на куртизанките (meretrices) в Рим. Те се събирали в храма, с цел да поднесат блага от мирта, мента и рози, молейки богинята за хубост, сексапил и триумф в занаята.

Храмът е повдигнат по време на Втората пуническа война след обет на консула Луций Порций Лицин. Култът е пренесен от планината Ерикс в Сицилия, където Венера е почитана по метод, включващ свещена проституция.

В Рим е имало два храма на Венера Ерицина. Този при Колинската врата е бил ситуиран отвън свещената граница на града (pomerium), което е разрешавало по-свободни и „ чуждоземни “ ритуали, подобаващи за настойничката на сетивната обич.

Животът на куртизанките (известни в по-висшите пластове като високоплатени придружителки) е бил абсурден — те са били по едно и също време обществено низгвернати и стопански самостоятелни.

По закон куртизанките са попадали в категорията infames от „ Infamia “ (Безчестие). Това означавало, че те губели избрани цивилен права, като да вземем за пример правото да дават показания в съда или да се омъжват за мъже от сенаторското съсловие.

За разлика от почтените римски матрони, които носели стола (дълга рокля), куртизанките били задължени да носят роба. В Рим тогата била знак на неустрашимост или гласност, а носенето ѝ от жена алармирало, че тя е „ обща “ или отвън домашната сфера.
Много от тях били длъжни да се записват при градските едили (чиновници), с цел да упражняват законно специалността си, което включвало и заплащане на налози.

Животът им варирал фрапантно съгласно тяхното „ равнище “.

Деликатните (Delicatae) били куртизанки от висок клас, които постоянно били образовани, знаели да свирят на принадлежности, да танцуват и да поддържат интелектуални диалози. Те живеели в лукс, поддържани от богати настойници, и постоянно имали лични домове и плебеи.

Уличните били елементарните проститутки живеели в извънредно тежки условия — в дребни, тъмни стаи (cellae) в обществени домове (lupanaria) или по ъглите на улиците.

Куртизанките вложили доста в козметика, перуки (често руси или червени, с цел да се отличават) и скъпи бижута, изключително перли, които били знак на авторитет.

Те имали свои характерни настойници измежду боговете. Храмът на Венера Ерицина в Рим се смятал за тяхно свято място, където те се събирали на празника Vinalia Rustica.

Въпреки обществения позор, куртизанките били измежду дребното дами в Рим, които имали право на персонален юридически статус и могли да ръководят личните си финанси без аставник. Това им давало независимост, недостъпна даже за богатите, само че омъжени римлянки.