Чекпойнт Чарли – най-източната точка на западния свят
На 22 юни 1990 година се разиграва последната част от театъра на Студената война на към този момент несъществуващата Берлинска стена – на най-известния й пропускателен пункт: „ Чекпойнт Чарли “. Външните министри от Съединени американски щати, Англия, Франция, Съветския съюз и Източна и Западна Германия, съпроводени от тримата западни военни коменданти на града и двама кметове, следят по какъв начин кран вдига портакабина, който охранява най-източната точка на западния свят в продължение на съвсем три десетилетия.
Това е мястото, където Изтокът се срещна със Запада на фронтовата линия на Студената война, на границата на центъра сред квартал Кройцберг в Западен Берлин (дом на бохемската контракултура) и по-уредения държавен квартал в полустолицата на Източна Германия. Тази точка е единствено за негерманци – най-вече туристи – и за съюзнически и руски боен и дипломатически личен състав.
Но за какво „ Чарли “? Това е боен метод да се отбелязя писмен знак от фонетичната писменост на НАТО: „ Alfa “ за буквата А, „ Bravo “ за буквата B, . При разделянето на Германия на зони и Берлин на браншове, съюзническите войски, които пътуват от Западна Германия до Берлин, първо минаватпрез контролно-пропускателен пункт Алфа на германско-германската граница. На 160 километра на изток, около автомагистрала от 1930 година, следва контролно-пропускателен пункт Браво, който ги насочва към югозападния завършек на американския бранш в Берлин. Чарли е последният пункт – в центъра на града преди Източен Берлин.
От източната му страна – която в действителност е неговата северна страна, заради извитата топография на града – той е прочут просто като „ Граничен контролно-пропускателен пункт Фридрихщрасе “. Поредица от шикани, военни коли и бариери чакат зад табела, която през 60-те години осведоми посетителите, че влизат в „ Демократичния бранш “ на Източен Берлин (където е „ националната народна власт “). Такава е изкривената логичност на пропагандните борби от Студената война…
През първите 16 години от съществуването на Студената война в Берлин границата на бранша е невидима, маркирана единствено от редки линии. Едва с повдигането на Берлинската стена през август 1961 година тя се трансформира в милитаризирана граница. Новият контролно-пропускателен пункт притегля вниманието на света през октомври 1961 година, когато поредност от алегорични жестове прераства във военно противопоставяне и напрежение. Източногерманската национална полиция или „ Vopos “ – част от страна, която Западът отхвърли да признае – стартира да изисква документ за идентичност от западните чиновници, в това число заместник-ръководителя на задачата на Съединени американски щати в Берлин, Алън Лайтнър. Той обаче отхвърля да покаже документите си от своя Фолксваген Бийтъл с дипломатически номера.
За да подчертаят посланието си, американците разполагат и танкове наоколо, някои с провокативно инсталирани кофи на булдозери, които могат да разрушат към момента нежната Стена – всичко това е част от политическата тактичност за маневреност и експедитивност на реакцията от специфичния делегат на Джон Ф Кенеди в Берлин, военачалник Луций Д Клей, воин на берлинския въздушен превоз. Клей стартира да се закача със Съюз на съветските социалистически републики, с цел да потвърди, че единствено американците, а не източногерманците, са отпред на обстановката. След поредност от „ тестови пробези “ на американски граждански личен състав, който навлиза под ескорт в Източен Берлин с джипове на военната полиция и 10 американски танка -минаващи през контролно-пропускателния пункт Чарли – търпението на Москва най-сетне се изчерпва. На 27 октомври руснаците разполагат 10 от личните си съществени бойни танкове на същия контролно-пропускателен пункт.
В Белия дом президентът Кенеди се отхвърля от тактиката на Клей. Инцидентът е деескалиран единствено след тайната дипломация сред брата на шрезидента Боби и човека от руското военно разузнаване във Вашингтон Георги Болшаков. Но не преди светът да затаи мирис в продължение на 17 часа при типа на танкове един до различен в най-опасната гореща точка на света.
Напрежението още веднъж се ускорява през август 1962 година, скоро след първата годишнина на Стената, когато по време на опит за бягство в границите на един покрай Чекпойнт Чарли се случи през днешния ден известна престрелка. Тийнейджърът и работник-строител от Източен Берлин Питър Фехтер съвсем се трансферира над преградата против бриз, когато е ударен в таза от огъня на граничарите.
Днес мястото наподобява по-скоро като увеселителен парк на тематика Студената война. Автентичният знак „ Напускате американския бранш “ си стои, а за известно време на една стената против него има надраскан ироничния надпис: „ Влизате в бранша с нестопанска цел “.
Има и реорганизация на кабината на военната полиция от към 1961, а пред нея минават артисти в достоверни униформи на съюзнически или руски личен състав като желаят пари за фотография с тях (докато неотдавна тази процедура не беше неразрешена поради свръхкомерсиализация на исторически обект).
