На 22 септември ще отбележим 117-та годишнина от обявяването на

На 22 септември ще отбележим 117-та годишнина от оповестяването на независимостта на България. През 1908 година на тази дата в остарялата българска столица Велико Търново се е състояло „ Тържественото прокламиране на независимостта на Северна и Южна България в без значение царство ”, оповестено в Манифеста към българския народ с думите „ Да живее свободна и самостоятелна България! Да живее българският народ! “. В славния Царевград Търнов е написана нова и величествена страница в хилядолетната българска история. От църквата „ Св. Четиридесет мъченици ” българите самоуверено, гордо и уверено декларират, че няма да разрешат повече някой различен да взема решение ориста им, да ги разделят и да дефинират бъдещето им. С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Прокламирането на независимостта има голямо историческо значение и трансформира страната ни в независим международно-правен индивид. Това е венецът в десетилетните старания на българите да имат своя страна и самоуправление. Провъзгласяването на независимостта е политически акт, осъществен от държавното управление на Александър Малинов. 22 септември 1908 година се трансформира в следващия образец след Съединението в българската история, когато вследствие на общите национални старания се реализират идеалите на Българското Възраждане. Използва се извънредно удобната конюнктура в Европа, с цел да бъде прогласена българската самостоятелност. Така българската страна отхвърля васалната си взаимозависимост от Османската империя, наложена от Берлинския конгрес през 1878 година и се завръща в фамилията на самостоятелните европейски страни. България отстоява своето лично право на битие и проправя пътя за развиването си като свободна и самостоятелна страна.
Обявяването на Независимостта в сакралната черква „ Св. Четиридесет мъченици ” е алегоричен акт на продължение на българската държавност от времето на Второто българско царство. Възторгът в Търново бил голям. Камбаните звъняли празнично, а вълнението се усещало на всички места в тогавашната славна столица на Асеневци. Търново става знак на това велико общобългарско постижение.  Продължение на славната България, основана от Кубрат и Аспарух. България на княз Борис, на цар Симеон Велики и цар Петър, които я трансфораха в люлка на славянската и православна цивилизация, на търновските царе от династията на Асеневци, свободната и самостоятелна България, за която мечтаеха и за която се бореха Раковски, Левски, Ботев, Каравелов  и още хиляди български герои.
По традиция кулминационната точка на тържествените празнувания и през тази година още веднъж ще бъде във Велико Търново в църквата „ Св. Четиридесет мъченици ” и на величествената цитадела Царевец.
22 септември и оповестяването на Независимостта постоянно ще са изобилен извор на национална горделивост и чест, без значение от изминаващите една след друга години. Днес живеем в свободна страна. Пред нас са заветите на предците ни, които ни демонстрират, че разбирателството и обединяването за общобългарски дела дават мощ и водят до триумф. Да честваме на 22 септември българската самостоятелност и да се връщаме постоянно към тези непреходни полезности, съхранени от българския народ през вековете. Да си спомним, че Съединението и оповестяването на Независимостта укрепиха вярата на българите в личните ни сили. Нашите предшественици ни завещаха умен и скъп урок да отстояваме българските национални ползи. Нека родолюбието и единството да бъдат постоянно в нашите желания.  Да пазим българския дух със самочувствието на народ със славна история.
Гордост, популярност и достолепие са възприятията, които изпитваме всяка година по време на тържественото честване на деня на българската самостоятелност. И ще ги изживеем още веднъж и в този момент. Защото оповестяването на независимостта е освен една от значимите дати в българската история, само че и източник на национална горделивост!