Велико Търново е център на тържествата за Деня на Независимостта
На 22 септември честваме на 116-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България.
На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “.
С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Три са основните дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с доста жертви.
Първата, несъмнено е 3 март 1878 година, когато вследствие на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско иго възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 година Този акт ще бъде осъществен напълно независимо от българския народ и неговия хайлайф, притежател на най-хубавото от възрожденските обичаи. Благодарение на смелостта на младата българска войска и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е предпазено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година За да не се накърни престижа на падишаха, тъй като Източна Румелия е трибутарно самостоятелно княжество под негова власт, се употребява дипломатическа дефиниция. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския държател.
Минавайки през редица политически премеждия, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е оповестена за без значение царство.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян беше отпред на празничното шествие във Велико Търново във връзка 116-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България. Честването е под патронажа на ръководителя на Народното събрание.
Независимостта не е подарък, а завет, тя се отстоява всеки ден, сподели в своето слово на Царевец Назарян.
Назарян акцентира, че Независимостта е воля за съзидание и я отстояваме, като я надграждаме. За всеки народ денят на Независимостта носи освен горделивост, само че е и заричане за бъдещето, добави тя.
Уроците на Независимостта са лесни за мозъка, само че са сложни за сърцето, означи Рая Назарян. Знаем, че общата цел се реализира със единодушие, знаем, че със притискане на ръцете ще реализираме повече, в сравнение с с размахване на юмруци и побутване с лакти, съобщи тя. Затова всяка година повтаряме уроците, с цел да помним и да постъпваме като предците си, добави ръководителят на Народното събрание.
На 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново се състои „ Тържественото прокламиране на Северна и Южна България в без значение Царство “.
С този акт България освен става самостоятелна страна, само че публично се приключва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България с Източна Румелия.
Три са основните дати в най-новата ни история, които бележат пътя на България към независимостта. Те са равностойни по своето значение и за всяка от тях нашият народ е платил с доста жертви.
Първата, несъмнено е 3 март 1878 година, когато вследствие на Руско-турската освободителна война след 500-годишно турско иго възкръсва Третото Българско царство.
Втората, е Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 година Този акт ще бъде осъществен напълно независимо от българския народ и неговия хайлайф, притежател на най-хубавото от възрожденските обичаи. Благодарение на смелостта на младата българска войска и нейния главнокомандващ княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ делото на Съединението е предпазено по време на Сръбско-българската война.
То получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година За да не се накърни престижа на падишаха, тъй като Източна Румелия е трибутарно самостоятелно княжество под негова власт, се употребява дипломатическа дефиниция. Султанът признава персоналната уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския държател.
Минавайки през редица политически премеждия, България стига до третата паметна дата. Точно 30 години след освобождението, на 22 септември България е оповестена за без значение царство.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян беше отпред на празничното шествие във Велико Търново във връзка 116-ата годишнина от оповестяването на Независимостта на България. Честването е под патронажа на ръководителя на Народното събрание.
Независимостта не е подарък, а завет, тя се отстоява всеки ден, сподели в своето слово на Царевец Назарян.
Назарян акцентира, че Независимостта е воля за съзидание и я отстояваме, като я надграждаме. За всеки народ денят на Независимостта носи освен горделивост, само че е и заричане за бъдещето, добави тя.
Уроците на Независимостта са лесни за мозъка, само че са сложни за сърцето, означи Рая Назарян. Знаем, че общата цел се реализира със единодушие, знаем, че със притискане на ръцете ще реализираме повече, в сравнение с с размахване на юмруци и побутване с лакти, съобщи тя. Затова всяка година повтаряме уроците, с цел да помним и да постъпваме като предците си, добави ръководителят на Народното събрание.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ