ГЕРБ напомниха: Независимостта не е празник, а кауза, която се отстоява с усилия и постоянство
„ На 22 септември 1908 година, в църквата „ Св. 40 мъченици” във Велико Търново, българският цар Фердинанд афишира Независимостта на България “, подсетиха в декларация от ПГ на ГЕРБ.
„ Този акт публично поставя началото на новата българска държавност и завършва с триумф напъните на генерации българи за основаване на пълноценна българска национална страна. Мястото, на което е оповестена Независимостта, не е инцидентно. От остарялата столица Велико Търново владетелите на Второто българско царство построяват една от най-могъщите европейски средновековни страни. Могъществото на тази страна е толкоз мощно, че даже 500-годишното й неявяване от картата на Европа не е в положение да изтрие изцяло загатна за нея. Нещо повече, споменът за достиженията на царете от Първото и Второто българско царство се трансформира във ентусиазъм и мотор за националното ни Възраждане в средата на XIX век. Тази историческа последователност е нишката, която и до през днешния ден свързва българската нация в едно цяло и я прави устойчива пред провокациите на времето.
Актът на Независимостта от 1908 година е резултат от битките за българската църковна самостоятелност, почнали в Цариград през 1860 година и изиграли решаваща роля за връщането на българската нация на картата на Европа. Извоюването на Независимостта минава през хилядите жертви на националноосвободителното придвижване, които с цената на личната си кръв поставиха основите на актуалната ни национална еднаквост. Българската самостоятелност минава през облика на Апостола на свободата и дефинирания от него народен блян, който остава настоящ и до през днешния ден – да бъдем равни с другите европейски нации.
Празникът на Българската самостоятелност събира в себе си напъните на тези българи, които в името на този блян дръзнаха да нарушат интернационалния ред и да разгласят Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а по-късно с оръжие да защитят този акт по време на Сръбско-българската война. Тя е резултат от напъните на редица държавни управления и парламенти, които след Освобождението, с неизменност и самообладание, градяха българската национална страна и нейните институции.
Обявяването на Независимостта на България през 1908 година нито идвa изненадващо, нито е подарък за българите. Тя е плод на дългогодишна и целенасочена политическа тактика, която сплотява в себе си както българския политически хайлайф, по този начин и целия български народ. Това единение изиграва решаваща роля в тогавашната комплицирана и динамична интернационална обстановка, при която сред конфликтите на геополитически ползи, младата българска страна и нейните - водачи цар Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов, демонстрират увереност и подготвеност да платят с цената на всичко връщането на българската страна на картата на Европа.
Днес 22 септември не е просто спомен. Този ден е настояще и бъдеще, тъй като в него е съсредоточена историческата последователност на българската държавност, без която българската нация нямаше да бъде пълноценна.
Въпреки конюнктурните залитания, този празник отстоя на времето и провокациите пред българския народ. В интервалите, в които не беше уважаван от формалната страна, той не беше пропуснат. След като 22 септември беше изваден от националния календар след 1944 година, когато България още веднъж загуби своята самостоятелност, той се върна като формален празник през 1998 година, с цел да ни напомни, че в историята на една нация има неотменими събития. Че независимостта на една страна се състои на първо място в правото на народа й да избира самичък пътя, по който да върви. Дори и този път да не бъде лек. Българският път в никакъв случай не е бил лек. Освен със саможертви в името на съзиданието, този път постоянно е бил посипан с неточности и изменничества, които са изправяли българи против българи.
Днес би трябвало да помним, че независимостта и правото на избор за една нация са натоварени с голям риск и голяма отговорност. Като народни представители ние би трябвало да сме еманацията на тази отговорност и да не слагаме под риск единството на нацията и нейното право на избор.
Ние би трябвало да бъдем водени от образеца на цар Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов, които преди 110 години поеха риска на оповестената самостоятелност и с мъдрото си държание приключиха сполучливо един развой на национално осъзнаване, посредством който през днешния ден имаме българска държавност.
Независимостта не е празник, а идея, която се отстоява с старания и неизменност. Тя е алена линия, която нито един политик няма право да прекрачва. Независимостта е израз на единението на една национална общественост. Тя не се храни с спорове, а с търсене и намиране на общи за цялото общество дела. Преди 110 години тя събра на едно място монархa цар Фердинанд, бесарабския българин Александър Малинов, македонския българин Андрей Ляпчев, мизийския българин Никола Мушанов, тракийския българин Иван Салабашев, представителите на всички вероизповедания и политически сили, на всички групи в обществото и на целия български народ. Затова и през днешния ден празникът на Независимостта е неоспорим израз на националното единство и наследство за народен триумф.
Нека на този същински празник да забравим за политическите пристрастености и дребнавите разногласия. Това е празник на българския оптимизъм, който българският народ е извоювал и заслужил самичък “, споделят в декларация от ПГ на ГЕРБ.
„ Този акт публично поставя началото на новата българска държавност и завършва с триумф напъните на генерации българи за основаване на пълноценна българска национална страна. Мястото, на което е оповестена Независимостта, не е инцидентно. От остарялата столица Велико Търново владетелите на Второто българско царство построяват една от най-могъщите европейски средновековни страни. Могъществото на тази страна е толкоз мощно, че даже 500-годишното й неявяване от картата на Европа не е в положение да изтрие изцяло загатна за нея. Нещо повече, споменът за достиженията на царете от Първото и Второто българско царство се трансформира във ентусиазъм и мотор за националното ни Възраждане в средата на XIX век. Тази историческа последователност е нишката, която и до през днешния ден свързва българската нация в едно цяло и я прави устойчива пред провокациите на времето.
Актът на Независимостта от 1908 година е резултат от битките за българската църковна самостоятелност, почнали в Цариград през 1860 година и изиграли решаваща роля за връщането на българската нация на картата на Европа. Извоюването на Независимостта минава през хилядите жертви на националноосвободителното придвижване, които с цената на личната си кръв поставиха основите на актуалната ни национална еднаквост. Българската самостоятелност минава през облика на Апостола на свободата и дефинирания от него народен блян, който остава настоящ и до през днешния ден – да бъдем равни с другите европейски нации.
Празникът на Българската самостоятелност събира в себе си напъните на тези българи, които в името на този блян дръзнаха да нарушат интернационалния ред и да разгласят Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а по-късно с оръжие да защитят този акт по време на Сръбско-българската война. Тя е резултат от напъните на редица държавни управления и парламенти, които след Освобождението, с неизменност и самообладание, градяха българската национална страна и нейните институции.
Обявяването на Независимостта на България през 1908 година нито идвa изненадващо, нито е подарък за българите. Тя е плод на дългогодишна и целенасочена политическа тактика, която сплотява в себе си както българския политически хайлайф, по този начин и целия български народ. Това единение изиграва решаваща роля в тогавашната комплицирана и динамична интернационална обстановка, при която сред конфликтите на геополитически ползи, младата българска страна и нейните - водачи цар Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов, демонстрират увереност и подготвеност да платят с цената на всичко връщането на българската страна на картата на Европа.
Днес 22 септември не е просто спомен. Този ден е настояще и бъдеще, тъй като в него е съсредоточена историческата последователност на българската държавност, без която българската нация нямаше да бъде пълноценна.
Въпреки конюнктурните залитания, този празник отстоя на времето и провокациите пред българския народ. В интервалите, в които не беше уважаван от формалната страна, той не беше пропуснат. След като 22 септември беше изваден от националния календар след 1944 година, когато България още веднъж загуби своята самостоятелност, той се върна като формален празник през 1998 година, с цел да ни напомни, че в историята на една нация има неотменими събития. Че независимостта на една страна се състои на първо място в правото на народа й да избира самичък пътя, по който да върви. Дори и този път да не бъде лек. Българският път в никакъв случай не е бил лек. Освен със саможертви в името на съзиданието, този път постоянно е бил посипан с неточности и изменничества, които са изправяли българи против българи.
Днес би трябвало да помним, че независимостта и правото на избор за една нация са натоварени с голям риск и голяма отговорност. Като народни представители ние би трябвало да сме еманацията на тази отговорност и да не слагаме под риск единството на нацията и нейното право на избор.
Ние би трябвало да бъдем водени от образеца на цар Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов, които преди 110 години поеха риска на оповестената самостоятелност и с мъдрото си държание приключиха сполучливо един развой на национално осъзнаване, посредством който през днешния ден имаме българска държавност.
Независимостта не е празник, а идея, която се отстоява с старания и неизменност. Тя е алена линия, която нито един политик няма право да прекрачва. Независимостта е израз на единението на една национална общественост. Тя не се храни с спорове, а с търсене и намиране на общи за цялото общество дела. Преди 110 години тя събра на едно място монархa цар Фердинанд, бесарабския българин Александър Малинов, македонския българин Андрей Ляпчев, мизийския българин Никола Мушанов, тракийския българин Иван Салабашев, представителите на всички вероизповедания и политически сили, на всички групи в обществото и на целия български народ. Затова и през днешния ден празникът на Независимостта е неоспорим израз на националното единство и наследство за народен триумф.
Нека на този същински празник да забравим за политическите пристрастености и дребнавите разногласия. Това е празник на българския оптимизъм, който българският народ е извоювал и заслужил самичък “, споделят в декларация от ПГ на ГЕРБ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ