Празник е! Кой има имен ден на Деня на независимостта на България
На 22 септември 1908 година в Търново България афишира своята самостоятелност. С този исторически акт страната отхвърля политическата и финансовата взаимозависимост от Османската империя, наложена от Берлинския контракт през 1878 година Българският княз Фердинанд приема купата „ цар на българите “, а страната към този момент решително се подрежда измежду свободните европейски страни.
Обявяването на независимостта не е изолиран акт. То се случва в миг на разтърсвания и напрежение в Европа – Османската империя е разтърсена от Младотурската гражданска война, Великите сили спорят за Мароко, а Австро-Унгария приготвя анексията на Босна и Херцеговина. В този комплициран интернационален пъзел България намира своя късмет.
След Съединението от 1885 година стремежът към цялостна самостоятелност става водеща цел за българските държавници. През септември 1908 година държавното управление на Александър Малинов подхваща самоуверен ход – конфискува линиите на Източните железници, благосъстоятелност на Османската империя. Това и унижението, което претърпява българският посланик Иван Гешов в Цариград, изострят връзките със султана и тласкат България към едностранно решение.
В нощта преди празничния ден княз Фердинанд и министрите му пътуват с царския трен към старопрестолния град. На гара Две могили министър председателят Малинов написва текста на Манифеста за независимостта, подписан от всички държавници.
На 22 септември 1908 година, в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “, думите на Фердинанд отекват като обет пред историята: България е свободна и самостоятелна!
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а интернационалната сцена влиза в нова рецесия. Но България към този момент е постигнала задачата си – напролет на 1909 година Великите сили публично признават самостоятелното Царство България.
От този ден нататък българският народ чества не просто държавен акт, а победа на националния дух, волята и устрема към независимост.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Гълъбин, Гълъбина и производните им.
Обявяването на независимостта не е изолиран акт. То се случва в миг на разтърсвания и напрежение в Европа – Османската империя е разтърсена от Младотурската гражданска война, Великите сили спорят за Мароко, а Австро-Унгария приготвя анексията на Босна и Херцеговина. В този комплициран интернационален пъзел България намира своя късмет.
След Съединението от 1885 година стремежът към цялостна самостоятелност става водеща цел за българските държавници. През септември 1908 година държавното управление на Александър Малинов подхваща самоуверен ход – конфискува линиите на Източните железници, благосъстоятелност на Османската империя. Това и унижението, което претърпява българският посланик Иван Гешов в Цариград, изострят връзките със султана и тласкат България към едностранно решение.
В нощта преди празничния ден княз Фердинанд и министрите му пътуват с царския трен към старопрестолния град. На гара Две могили министър председателят Малинов написва текста на Манифеста за независимостта, подписан от всички държавници.
На 22 септември 1908 година, в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “, думите на Фердинанд отекват като обет пред историята: България е свободна и самостоятелна!
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а интернационалната сцена влиза в нова рецесия. Но България към този момент е постигнала задачата си – напролет на 1909 година Великите сили публично признават самостоятелното Царство България.
От този ден нататък българският народ чества не просто държавен акт, а победа на националния дух, волята и устрема към независимост.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Гълъбин, Гълъбина и производните им.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ