Кубинската криза: Повратна точка в Студената война
На 22 октомври 1962 година президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди прави телевизионно послание, в което разкрива на американската общност и света, че Съветският съюз скрито е разположил нуклеарни ракети в Куба. Това бележи началото на Кубинската ракетна рецесия (известна още като Карибската криза) – 13-дневна борба сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която довежда света до ръба на нуклеарна война. Кризата освен ескалира напрежението на Студената война, само че също по този начин има дълбоки световни последствия.
Предистория и аргументи
Кризата се корени в по-широкия подтекст на Студената война – интервал, белязан от идеологическото и военното съревнование сред капиталистическите Съединени американски щати и комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Кубинската ракетна рецесия е провокирана от няколко фактора, в това число провалената инвазия в Залива на прасетата през 1961 година, подкрепена от Съединени американски щати, чиято цел беше да смъкна комунистическия режим на Фидел Кастро. Тази инвазия усилва напрежението сред Куба и Съединени американски щати и подтиква Кастро да потърси отбрана от Съюз на съветските социалистически републики.
През 1962 година руският водач Никита Хрушчов взема решение скрито да разположи нуклеарни ракети в Куба, с вярата да предотврати нова американска инвазия. Тези ракети биха могли да доближат огромни американски градове за минути, което доста трансформира салдото на нуклеарната мощност.
Конфронтацията
На 14 октомври 1962 година американски разследващи самолети снимат доказателства за построяването на ракетни бази в Куба. Президентът Кенеди привиква своите най-близки съветници и основава изпълнителен комитет на Националния съвет за сигурност (ExComm), с цел да дефинира курса на деяние. След разискване на разнообразни разновидности, от дипломация до пълномащабна военна инвазия, Кенеди взема решение да наложи морска обсада (наречена " карантина " ) на Куба, с цел да предотврати по-нататъшни руски военни доставки.
На 22 октомври Кенеди обществено афишира откриването на ракетите и отговора на Съединени американски щати. Той упорства за незабавното им унищожаване и предизвестява, че всяка ракета, изстреляна от Куба, ще докара до пълномащабно възмездие против Съветския съюз.
Докато американският флот ползва блокадата, напрежението нараства. Светът е в с напрежение очакване, страхувайки се от експлоадирането на нуклеарна война. Съветските кораби, които транспортират елементи за ракети, се насочват към блокадата, само че в последна сметка се обръщат, заобикаляйки пряк конфликт.
Глобално влияние и разрешаване
Зад кулисите се водят интензивни договаряния сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. На 28 октомври Хрушчов афишира, че Съветският съюз ще демонтира ракетните установки в подмяна на ангажимент от страна на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба. В допълнение, в скрито съглашение Съединени американски щати се съгласяват да отстранен своите нуклеарни ракети, ситуирани в Турция, покрай руските граници.
Решаването на рецесията има надълбоко световно влияние. То акцентира опустошителния капацитет на нуклеарната война и води до смяна в метода, по който двете суперсили ръководят съперничеството си. Кризата подтиква основаването на директна линия за връзка сред Вашингтон и Москва, известна като " горещата линия ", с цел да се предотвратят бъдещи конфликтни обстановки и недоразумения. Това води и до подписването на Договора за възбрана на нуклеарните опити през 1963 година, което бележи началото на напъните за надзор на нуклеарното оръжие.
Глобални последици
Кубинската ракетна рецесия има далечни последици за Студената война и интернационалните връзки. Тя демонстрира заплахите от политиката на " балансиране на ръба ", при която двете суперсили съвсем доближават до взаимно заличаване. Кризата също по този начин обтяга връзките на Съединени американски щати със съдружниците им в НАТО, защото европейските страни се усещат уязвими по време на зародилата ескалация.
В Куба Кастро се усеща предаден от решението на Хрушчов да изтегли ракетите без консултация с него, което води до изстудяване на връзките сред Куба и Съюз на съветските социалистически републики. Кризата също по този начин укрепва властта на Кастро, защото обещанието на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба спомага за укрепването на неговия режим.
Наследство
Кубинската ракетна рецесия остава едно от най-значимите събития на 20-ти век, освен като повратна точка в Студената война, само че и като увещание за заплахите от нуклеарната ескалация. Тя демонстрира значимостта на дипломацията, връзката и сдържаността в интернационалните връзки – уроци, които не престават да резонират и в актуалната геополитика.
В ретроспекция, мирното разрешаване на Кубинската ракетна рецесия постоянно се преглежда като успех на дипломацията пред спора, само че също по този начин акцентира какъв брой нежен може да бъде мирът в свят с нуклеарни оръжия.
Предистория и аргументи
Кризата се корени в по-широкия подтекст на Студената война – интервал, белязан от идеологическото и военното съревнование сред капиталистическите Съединени американски щати и комунистическия Съюз на съветските социалистически републики. Кубинската ракетна рецесия е провокирана от няколко фактора, в това число провалената инвазия в Залива на прасетата през 1961 година, подкрепена от Съединени американски щати, чиято цел беше да смъкна комунистическия режим на Фидел Кастро. Тази инвазия усилва напрежението сред Куба и Съединени американски щати и подтиква Кастро да потърси отбрана от Съюз на съветските социалистически републики.
През 1962 година руският водач Никита Хрушчов взема решение скрито да разположи нуклеарни ракети в Куба, с вярата да предотврати нова американска инвазия. Тези ракети биха могли да доближат огромни американски градове за минути, което доста трансформира салдото на нуклеарната мощност.
Конфронтацията
На 14 октомври 1962 година американски разследващи самолети снимат доказателства за построяването на ракетни бази в Куба. Президентът Кенеди привиква своите най-близки съветници и основава изпълнителен комитет на Националния съвет за сигурност (ExComm), с цел да дефинира курса на деяние. След разискване на разнообразни разновидности, от дипломация до пълномащабна военна инвазия, Кенеди взема решение да наложи морска обсада (наречена " карантина " ) на Куба, с цел да предотврати по-нататъшни руски военни доставки.
На 22 октомври Кенеди обществено афишира откриването на ракетите и отговора на Съединени американски щати. Той упорства за незабавното им унищожаване и предизвестява, че всяка ракета, изстреляна от Куба, ще докара до пълномащабно възмездие против Съветския съюз.
Докато американският флот ползва блокадата, напрежението нараства. Светът е в с напрежение очакване, страхувайки се от експлоадирането на нуклеарна война. Съветските кораби, които транспортират елементи за ракети, се насочват към блокадата, само че в последна сметка се обръщат, заобикаляйки пряк конфликт.
Глобално влияние и разрешаване
Зад кулисите се водят интензивни договаряния сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. На 28 октомври Хрушчов афишира, че Съветският съюз ще демонтира ракетните установки в подмяна на ангажимент от страна на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба. В допълнение, в скрито съглашение Съединени американски щати се съгласяват да отстранен своите нуклеарни ракети, ситуирани в Турция, покрай руските граници.
Решаването на рецесията има надълбоко световно влияние. То акцентира опустошителния капацитет на нуклеарната война и води до смяна в метода, по който двете суперсили ръководят съперничеството си. Кризата подтиква основаването на директна линия за връзка сред Вашингтон и Москва, известна като " горещата линия ", с цел да се предотвратят бъдещи конфликтни обстановки и недоразумения. Това води и до подписването на Договора за възбрана на нуклеарните опити през 1963 година, което бележи началото на напъните за надзор на нуклеарното оръжие.
Глобални последици
Кубинската ракетна рецесия има далечни последици за Студената война и интернационалните връзки. Тя демонстрира заплахите от политиката на " балансиране на ръба ", при която двете суперсили съвсем доближават до взаимно заличаване. Кризата също по този начин обтяга връзките на Съединени американски щати със съдружниците им в НАТО, защото европейските страни се усещат уязвими по време на зародилата ескалация.
В Куба Кастро се усеща предаден от решението на Хрушчов да изтегли ракетите без консултация с него, което води до изстудяване на връзките сред Куба и Съюз на съветските социалистически републики. Кризата също по този начин укрепва властта на Кастро, защото обещанието на Съединени американски щати да не нахлуват в Куба спомага за укрепването на неговия режим.
Наследство
Кубинската ракетна рецесия остава едно от най-значимите събития на 20-ти век, освен като повратна точка в Студената война, само че и като увещание за заплахите от нуклеарната ескалация. Тя демонстрира значимостта на дипломацията, връзката и сдържаността в интернационалните връзки – уроци, които не престават да резонират и в актуалната геополитика.
В ретроспекция, мирното разрешаване на Кубинската ракетна рецесия постоянно се преглежда като успех на дипломацията пред спора, само че също по този начин акцентира какъв брой нежен може да бъде мирът в свят с нуклеарни оръжия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ