На 22 октомври 1895 г. в София е открит паметникът

На 22 октомври 1895 година в София е открит паметникът на Васил Левски. Оттогава той непроменяемо е измежду най-разпознаваемите знаци на столицата на България.

По традиция всяка година на 19 февруари там се отслужва панихида за Апостола. Прави се шествие, поставят се венци, държат се речи за възхвала на оня, който мечтаеше откакто освободи народа си, да отиде да оказва помощ на други нации да се освободят. Ето и 10 любопитни обстоятелството за него, които подбрахме благодарение на Музея за историята на София.

1. Паметникът е измежду първите монументи, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е на метри от бесилото на Васил Левски, където е екзекутиран от турския подтисник на 18 февруари 1873 година

Снимка: sofiamonuments.com

2. За издигането му са нужни 16 години. Решението за градежа е взето на 6 август 1878 година от първия Софийски градски общински съвет по предложение на граф Игнатиев.

3. С проектантската част е претрупан градският проектант Адолф (известен у нас като Антонин) Вацлав Колар – създател и на първия градоустройствен проект на град София (1878-1879 г.). Средствата скоро свършват и градежът е зарязан.

4. Строителството е възобновено през 1884 година Съставена е комисия със секретар Христо Ковачев – преподавател, сподвижник на Левски и член на Софийския революционен комитет, като в решено в основите на паметника да бъдат положени костите на героя. Те трябвало да бъдат открити и разпознати след разкопаване на намиращите се наоколо хипотетични погребвания. Това, както наподобява, макар явилите се очевидци, се оказва неосъществимо.

5. За възобновения градеж през 1891 година неведнъж са били отпускани средства от общинския и държавния бюджет. Допълнително са проведени дарителски акции. Крайната сметка е 70 000 златни лв., които неведнъж надвишавали действителната цена на обекта.

6. За направата на главната част от колоната на паметника е нает италианският каменоделец Абрамо Перукели. Скулптурните елементи са дело на чеха Франтишек Новак.

7. Първоначално, за разработване на барелеф, е подписан контракт с Йозеф Страховски, само че общинарите не са удовлетворени и наели Рудолф декор Вайр. Така бил основан бронзовия барелеф на Левски, подложен в медальона на западната страна на паметника. Канделабрите и веригите към монумента са дело на виенската компания „ Рудолф Филип Ваагнер “. Тя е известна с изработването на скулпторите и решетките на Орлов и на Лъвов мост.

8. При завършването си, паметникът се състои от неправилна четиристенна пирамида, върху която се издига гранитна пресечена пирамида. Висок е към 13 м. Четирите му страни са богато декорирани с разнообразна каменна пластика. Стилът на паметника е „ Възраждане “ („ Ренесанс “). Авторът Адолф Вацлав Колар (1841-1900), чех по националност, е приет за един от най-талантливите задгранични архитекти у нас, оставил на столицата шедьоври като постройката на Военната академия и Военния клуб.

Снимка: stara-sofia.com

9. Надписите на четирите страни на паметника гласят:
– Западна страна: „ На великия български деятел на свободата Васил Левски признателното родно място “.
– Северна страна: „ Роден на 1837 година 6 юний в Карлово, починал страдалчески на 1873 год. 6 февруарий в София “.
– Източна страна: „ Тържествено открит на 1895 година, 22 октомврий “.
– Южна страна: „ След 12 годишно проповядване народу битка за независимост, Левски, ранен и покорен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тюрма и обесен тук, на това място “.

10. През октомври 2013 година са откраднати осем грифона от паметника. В следствие един от тях е върнат в НИМ от роден бизнесмен, който го откупва против огромна сума. През февруари 2014 година всички грифони са възобновени с нови от известения български ваятел Марин Марков, като са употребявани неповторими чертежи от края на 19 век, а паметникът заблестява в цялостния си искра.