115 години независима България отбелязаха тържествено в Севлиево
На 22-и септември България празнува едно от най-значимите събития в най-новата си история. На тази дата през 1908 година българската страна афишира своята самостоятелност.
Севлиево се поклони пред паметника на Свободата и уважи починалите. Зам.-кметът инж. Красимира Йорданова и ръководителят на Общински съвет - Севлиево госпожа Здравка Лалева сервираха венец от името на Община Севлиево и на Общинския съвет. Венци и цветя сервираха представители на институциите, неправителствени организации, политическите сили, възпитаници, жители.
Георги Костов от Историческия музей ни върна обратно в историята, преди 115 години…
Поредната Руско-Турска война, за нас Освободителна, връща на европейската карта България, след близо пет века непозната власт. Санстефанският кротичък контракт от 19 февруари (3 март 1878 г.) взема решение значително заслужено българския въпрос. С изключение на Нишко, обещано на Сърбия и Северна Добруджа, дадена на Румъния, страната ни възкръсва в почти действителни етнически граници, обрисувани още с фермана за църковна самостоятелност от февруари 1870-та година. Берлинският конгрес от юни-юли 1879 година е компромис в играта на Великите сили и раздира България на пет елементи.
Всеобща мъка обгръща народа при подписването на контракта от 13 юли - нему е дадена ролята на глух очевидец на отредената му орис. В прословутата си тирада, директно след конгреса, бележитият български общественик Стефан Стамболов назовава европейските дипломати „ берлинските джелати “ и апропо декларира: „ …ние желаеме нашият народен организъм да остане цялостен, неосакатен… “. От този миг, в продължение на десетилетия, фантазията на българите за обединяване и самостоятелност е основната тяга в битките, а политиката и оценките на държавните управления са в директна взаимозависимост от тази цел.
С акта на Съединението от 6 септември 1885 година княз Александър I и народът уверено отхвърлят огромна част от клаузите на Берлинския диктат и сплотяват двете най-големи територии от българската диаспора. Така първата решителна крачка е направена, а Сръбско-Българската война потвърждава, че българите са подготвени да изковат ориста си сами.
Септември месец, 1908 година, изискванията за оповестяване на независимостта стават удобни. Вниманието на Великите сили бива ориентирано към Босна и Херцеговина, както и към преврата в Турция. По Източната железопътна линия избухва стачка. Княз Фердинанд и министър председателят Малинов вземат решение, че е настъпил моментът за конфискуване на жп-линията и за прокламиране на независимостта. След секрети договаряния с Австро-Унгария, се взема решение тя да причисли дефинитивно окупираните Босна и Херцеговина, а България да се разгласи за самостоятелна.
На 21 септември министрите посрещат в Русе княз Фердинанд, който се завръща от Виена. На другия ден князът и държавното управление идват в старопрестолния град Търново, определен неслучайно. Едновременно с акта на оповестяването на независимостта, българското държавно управление заповядва завладяване и администриране на източните железници.
Започват манифестации в цялата страна, а народът се поздравява с думите “Честито царство ”. Започват договаряния, на които Високата врата упорства за заплащане на огромен налог от България. Министър-председателят Малинов стои на твърда позиция и декларира, че независимостта не може да бъде купена.
Постепенно политическите и финансовите проблеми биват уредени и напролет на 1909 година европейските държавни управления публично признават България за царство и самостоятелна страна.
Това събитие демонстрира, че сами можем да се оправим и с привидно непреодолими пречки, стига да имаме вяра в силите си и да сме единни. Днес, Денят на независимостта би трябвало да се осмисли – като средство и мощ на съзидание за създаване на свободна и най-много процъфтяваща България.
Севлиево се поклони пред паметника на Свободата и уважи починалите. Зам.-кметът инж. Красимира Йорданова и ръководителят на Общински съвет - Севлиево госпожа Здравка Лалева сервираха венец от името на Община Севлиево и на Общинския съвет. Венци и цветя сервираха представители на институциите, неправителствени организации, политическите сили, възпитаници, жители.
Георги Костов от Историческия музей ни върна обратно в историята, преди 115 години…
Поредната Руско-Турска война, за нас Освободителна, връща на европейската карта България, след близо пет века непозната власт. Санстефанският кротичък контракт от 19 февруари (3 март 1878 г.) взема решение значително заслужено българския въпрос. С изключение на Нишко, обещано на Сърбия и Северна Добруджа, дадена на Румъния, страната ни възкръсва в почти действителни етнически граници, обрисувани още с фермана за църковна самостоятелност от февруари 1870-та година. Берлинският конгрес от юни-юли 1879 година е компромис в играта на Великите сили и раздира България на пет елементи.
Всеобща мъка обгръща народа при подписването на контракта от 13 юли - нему е дадена ролята на глух очевидец на отредената му орис. В прословутата си тирада, директно след конгреса, бележитият български общественик Стефан Стамболов назовава европейските дипломати „ берлинските джелати “ и апропо декларира: „ …ние желаеме нашият народен организъм да остане цялостен, неосакатен… “. От този миг, в продължение на десетилетия, фантазията на българите за обединяване и самостоятелност е основната тяга в битките, а политиката и оценките на държавните управления са в директна взаимозависимост от тази цел.
С акта на Съединението от 6 септември 1885 година княз Александър I и народът уверено отхвърлят огромна част от клаузите на Берлинския диктат и сплотяват двете най-големи територии от българската диаспора. Така първата решителна крачка е направена, а Сръбско-Българската война потвърждава, че българите са подготвени да изковат ориста си сами.
Септември месец, 1908 година, изискванията за оповестяване на независимостта стават удобни. Вниманието на Великите сили бива ориентирано към Босна и Херцеговина, както и към преврата в Турция. По Източната железопътна линия избухва стачка. Княз Фердинанд и министър председателят Малинов вземат решение, че е настъпил моментът за конфискуване на жп-линията и за прокламиране на независимостта. След секрети договаряния с Австро-Унгария, се взема решение тя да причисли дефинитивно окупираните Босна и Херцеговина, а България да се разгласи за самостоятелна.
На 21 септември министрите посрещат в Русе княз Фердинанд, който се завръща от Виена. На другия ден князът и държавното управление идват в старопрестолния град Търново, определен неслучайно. Едновременно с акта на оповестяването на независимостта, българското държавно управление заповядва завладяване и администриране на източните железници.
Започват манифестации в цялата страна, а народът се поздравява с думите “Честито царство ”. Започват договаряния, на които Високата врата упорства за заплащане на огромен налог от България. Министър-председателят Малинов стои на твърда позиция и декларира, че независимостта не може да бъде купена.
Постепенно политическите и финансовите проблеми биват уредени и напролет на 1909 година европейските държавни управления публично признават България за царство и самостоятелна страна.
Това събитие демонстрира, че сами можем да се оправим и с привидно непреодолими пречки, стига да имаме вяра в силите си и да сме единни. Днес, Денят на независимостта би трябвало да се осмисли – като средство и мощ на съзидание за създаване на свободна и най-много процъфтяваща България.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ