„Семейството е най-важно“ – животът и битките на Диляна Грозданова
На 22 април 2025 година България загуби един от най-силните си гласове в публицистиката – Диляна Грозданова. След дълга и неравна борба със съществено заболяване, тя си отиде – безшумно, само че с достолепието, с което живя и работи. През последната година и половина здравето ѝ внезапно се утежни, откакто преди време беше диагностицирана с множествена склероза – диагноза, която одобри със храброст, само че която не съумя да пречупи духа ѝ до самия край.
Първите стъпки
Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от Вътрешна македонска революционна организация Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна разказва детството си по този начин в изявление за от 2005 година: „ Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца много се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, баща или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете. "
" Бях и много срамежлива. Когато ходех при баба ми, всякога ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми споделяше: " Ти към този момент ги познаваш, от години играеш с тях. " Но на мен все ми беше неловко да отида сама. Бях и доста злояда. Добре, че имаше един Гошко от жилището против нас – той ме взимаше за учебно заведение и излапваше небрежно попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме удовлетворени. “
Журналистическата специалност я притегля още в младежките години, макар вродената й свенливост. „ Смятах, че публицистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана. “
Професионална реализация
Диляна приключва журналистика в Софийския университет „ Климент Охридски “. Първите ѝ професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 година е била кореспондент на телевизионното предаване „ Актуална антена “. По-късно става емблематична водеща на предаването „ Отзвук “ по Българска национална телевизия.
Срещата с любовта и фамилията
За персоналния си живот Грозданова споделя с комизъм: „ Като дете постоянно си харесвах някое момченце, с цел да ми бъде забавно да отивам на детска градина, по-късно на учебно заведение. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари крепко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да откликвам на багра с пердах и макар че бях слабичка, ми имаха страха. “
Със своя брачен партньор Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „ Той беше твърдоглав като свредел. И до момента обича да споделя, че ме видял по тв приемника и споделил: " Ето, за тази жена ще се оженя. " Толкова безсрамно, в действителност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо към този момент беше приключил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше помощник при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната. "
„ Моят път не е равен, само че аз не съм страхлива и както споделя мъжът ми, постоянно имам друго мнение. Другото, което ми споделя, е: " Само аз мога да изтрайвам твоето възприятие за комизъм! " Защото към момента не съм го изгубила. “
Журналист и политик
След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД - Съюз на свободните демократи.
През 2001 година е определена за депутат от Национална движение „Симеон Втори" в XXXIX-то Народно заседание - четвъртото нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на комунистическия режим през 1989 година Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 година Съставено е съгласно резултатите от парламентарните избори, извършени на 17 юни 2001 година
През януари 2005 година напуща Народното събрание, а директно преди началото на предизборната акция – напуща и ССД и се отхвърля от политическа активност.
Защо влиза в политиката?
„ Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората акция на Стефан Софиянски за кмет, като станах началник на неговия избирателен щаб. После царят ме предложения за лидер на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в Народното събрание. Но се оказах леко настрана от парламентарната група, тъй като не станах член на партия Национална движение „Симеон Втори". Бях като непознат измежду свои или противоположното. В момента, в който взех решение, че има спор на ползи, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя по този начин. Защото съм малко бодлива коза. А неотдавна, както знаеш, отхвърлих да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има доста по-важни неща. “
За Диляна салдото сред персонален и професионален живот постоянно е бил значим: „ Винаги фамилията е най-важно “, споделя тя. „ Вярно, че политиката ме разочарова, а аз ненавиждам разочарованието. "
" Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да потегли, тъй като може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който другояче нямаше по какъв начин да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като публицист, или си вътре в нея. Така че по-скоро схващам това като стадий от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се срещнах с хора от цяла България, с които останах в положителни връзки. От друга страна, по този начин и не станах същински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да привикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия. “
Тя надълбоко е преживявала разочарованията си и дефинира себе си като сензитивна персона: „ Прекалено лоялна съм, а човек би трябвало да е по-гъвкав в актуалния свят. “
Обратно в медиите
В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен шеф и водеща на седмичното предаване „ Отзвук “ по TV7, чийто притежател е брачният партньор ѝ, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския ръб на „ Вестникарска група България “ – мултимедийна компания, която тогава има водещите вестници „ Труд “ и „ 24 часа “.
„ На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали поради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в " Актуална антена ". Казах на майка ми и татко ми: " Ето ви в този момент внуче, нали искахте? " А ние с Любо се отдадохме на политиката. "
Екипът на Vesti.bg изрича съболезнования на околните и семейството ѝ!
Първите стъпки
Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от Вътрешна македонска революционна организация Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна разказва детството си по този начин в изявление за от 2005 година: „ Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца много се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, баща или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете. "
" Бях и много срамежлива. Когато ходех при баба ми, всякога ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми споделяше: " Ти към този момент ги познаваш, от години играеш с тях. " Но на мен все ми беше неловко да отида сама. Бях и доста злояда. Добре, че имаше един Гошко от жилището против нас – той ме взимаше за учебно заведение и излапваше небрежно попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме удовлетворени. “
Журналистическата специалност я притегля още в младежките години, макар вродената й свенливост. „ Смятах, че публицистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана. “
Професионална реализация
Диляна приключва журналистика в Софийския университет „ Климент Охридски “. Първите ѝ професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 година е била кореспондент на телевизионното предаване „ Актуална антена “. По-късно става емблематична водеща на предаването „ Отзвук “ по Българска национална телевизия.
Срещата с любовта и фамилията
За персоналния си живот Грозданова споделя с комизъм: „ Като дете постоянно си харесвах някое момченце, с цел да ми бъде забавно да отивам на детска градина, по-късно на учебно заведение. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари крепко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да откликвам на багра с пердах и макар че бях слабичка, ми имаха страха. “
Със своя брачен партньор Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „ Той беше твърдоглав като свредел. И до момента обича да споделя, че ме видял по тв приемника и споделил: " Ето, за тази жена ще се оженя. " Толкова безсрамно, в действителност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо към този момент беше приключил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше помощник при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната. "
„ Моят път не е равен, само че аз не съм страхлива и както споделя мъжът ми, постоянно имам друго мнение. Другото, което ми споделя, е: " Само аз мога да изтрайвам твоето възприятие за комизъм! " Защото към момента не съм го изгубила. “
Журналист и политик
След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД - Съюз на свободните демократи.
През 2001 година е определена за депутат от Национална движение „Симеон Втори" в XXXIX-то Народно заседание - четвъртото нормално Народно заседание на България, формирано след рухването на комунистическия режим през 1989 година Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 година Съставено е съгласно резултатите от парламентарните избори, извършени на 17 юни 2001 година
През януари 2005 година напуща Народното събрание, а директно преди началото на предизборната акция – напуща и ССД и се отхвърля от политическа активност.
Защо влиза в политиката?
„ Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората акция на Стефан Софиянски за кмет, като станах началник на неговия избирателен щаб. После царят ме предложения за лидер на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в Народното събрание. Но се оказах леко настрана от парламентарната група, тъй като не станах член на партия Национална движение „Симеон Втори". Бях като непознат измежду свои или противоположното. В момента, в който взех решение, че има спор на ползи, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя по този начин. Защото съм малко бодлива коза. А неотдавна, както знаеш, отхвърлих да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има доста по-важни неща. “
За Диляна салдото сред персонален и професионален живот постоянно е бил значим: „ Винаги фамилията е най-важно “, споделя тя. „ Вярно, че политиката ме разочарова, а аз ненавиждам разочарованието. "
" Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да потегли, тъй като може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който другояче нямаше по какъв начин да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като публицист, или си вътре в нея. Така че по-скоро схващам това като стадий от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се срещнах с хора от цяла България, с които останах в положителни връзки. От друга страна, по този начин и не станах същински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да привикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия. “
Тя надълбоко е преживявала разочарованията си и дефинира себе си като сензитивна персона: „ Прекалено лоялна съм, а човек би трябвало да е по-гъвкав в актуалния свят. “
Обратно в медиите
В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен шеф и водеща на седмичното предаване „ Отзвук “ по TV7, чийто притежател е брачният партньор ѝ, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския ръб на „ Вестникарска група България “ – мултимедийна компания, която тогава има водещите вестници „ Труд “ и „ 24 часа “.
„ На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали поради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в " Актуална антена ". Казах на майка ми и татко ми: " Ето ви в този момент внуче, нали искахте? " А ние с Любо се отдадохме на политиката. "
Екипът на Vesti.bg изрича съболезнования на околните и семейството ѝ!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ