На 21 юни 1994 година стартирахме в Тексас. Всъщност, мачът

На 21 юни 1994 година стартирахме в Тексас. Всъщност, мачът в България стартира в ранните часове на 22 юни, само че публично, съгласно програмата на Световното състезание, през днешния ден се навършва четвърт век от дебюта ни в САЩ'94.

Оставете в тази ситуация сегашното и пропастта, която към този момент ни дели от мощните във футбола. Един подобен скок във времето демонстрира какъв брой сме остарели – едни към този момент са родители, други имат внуци и внучки, трети си отидоха от дълго време, четвърти, клетите, даже не помнят. А беше огромна полуда. Достатъчно е единствено да видите фотографията на оня танцуващ инженер, по джапанки и с връзка сушени чушки на врата, в центъра на София. Или трамвая, който нощува на бул. " Витоша ", тъй като тълпата не му разреши да помръдне. Или пък репортажа от един празен стриптийз бар в столицата, след който заключението беше, че Мондиал'94 удря по потентността на българина. Спомени, мемоари...

Иначе за мача с Нигерия се знае съвсем всичко. Нашите излетяха за Съединени американски щати след огромен панаир за пари, само че тройката от " Суперорлите " бързо ги вкара в правия път. Казват, че преди дуела Пената от поверие наредил вечерята да бъде с менюто от " Парк де Пренс ". До последно пък националите чакали да им донесат бутонките за първия мач, до момента в който от нигерийския лагер идваше информация за протест против Клеменс Вестехоф – холандският ментор се отнасял с футболистите си като с животни, оплакваха се " Суперорлите ".
Същият този Вестерхоф съобщи в прав текст, че задачата пред Нигерия е най-малко четвъртото място на шампионата. Ние пък бяхме тръгнали за първа победа. В репортажите по Ефир 2, долитащи от Америка, един африканец сграбчи българския микрофон и сподели: " Ще ви отнесем ". Прав се оказа индивидът.

Междувременно бутонките на българите идват в последния миг, та се постанова да ги размекват с топла вода под душовете в съблекалнята на " Котън Боул ". Знае се и за абсурда с " Кронос " -а на Христо Стоичков, за думите на Наско Сираков след мача: " Без Сираков няма победа ", за заглавието " Голям срам се задава от Далас ", за апела " Желю, прибирай тима " и така нататък Всъщност, починалият Иван Славков е измежду малцината, окуражили Пеневата чета след кютека от африканците. Телеграмата от Батето била от сорта: " Момчетата, горе главите! Печелите шампионата. Ха наздраве ".

За край да брънкнем в скрина и да забележим по какъв начин са оценени " лъвовете " от американския ежедневник USA Today след загубата от Нигерия преди 25 години:

Борислав Михайлов - оценка 6, игра сърцато
Емил Кременлиев - оценка 4, нерешителен, от неговата зона влязоха и трите топки
Петър Хубчев - оценка 5, неустойчив либеро
Трифон Иванов - оценка 5.5, най-хубавият в отбраната на България
Цанко Цветанов - оценка 5, нямаше съответен нападател в зоната си, само че отсам започнаха голови офанзиви
Златко Янков - оценка 5, остаряла се, само че не оказа помощ на тима си
Даниел Боримиров - оценка 6.5, беше доста потребен през първото полувреме
Йордан Лечков - оценка 5, загуби доста топки
Красимир Балъков - оценка 7.5, най-работоспособният, с добра техника
Емил Костадинов - оценка 5, не беше изключително рисков за нигерийската отбрана
Христо Стоичков - оценка 7, единствено понякога показваше класата си