На 21 юли 1981 г. на обяд Българското национално радио

На 21 юли 1981 година на обяд Българското национално радио прекъсва емисията си, с цел да заяви изненадващата вест за гибелта на Людмила Живкова. Официално 39-годишната Людмила, като щерка на диктатора Тодор Живков, е считана за евентуален негов правоприемник. А Живков е на 70 години.

Спекулациите стартират още тогава. Малцина имат вяра на формалната версия, приказва се за самоубийство или ликвидиране. Основания за това има премного. Часът и дори датата на гибелта са погрешни. Направена е аутопсия, а резултатите от нея не са огласени. Лекарите, които са я направили, мълчат и до през днешния ден. Самата тя нееднократно е казвала на хората към себе си, че я наблюдават и краят е близо.

За да се разбере обстановката, може би би трябвало да стартираме от 12 ноември 1973 година, когато Тодор Живков отпътува за чужбина. Людмила закъснява за формалното изпращане, по тази причина колата лети по околовръстното със скорост надалеч над 100 километра в час. Насреща идва “Москвич” и държавният “Мерцедес” се блъска челно в него. Людмила Живкова едвам оживява. След злополуката тя обръща тил на формалната медицина и потегля по лечители и екстрасенси. Пълна вегетарианка, тя внимава да не качи нито грам над своите 48 кг.

Тодор Живков не споделя възгледите на щерка си, дори е неудовлетворен от общуването с врачки и гадатели. Но я обича и доста разчита на нея, по тази причина я пази.

Людмила Живкова усеща неодобрението на руските ръководители по ред косвени признаци. Тя стартира да подозира, че я шпионират руски сътрудници.

През 1979 година здравето внезапно се утежнява. Дотогава не е боледувала, само че по време на визитата си в Индия припада. След това в Мексико става толкоз зле, че става потребност цялата стратегия да се анулира, а от София е изпратен да я прибере специфичен държавен аероплан.

Никой не споделя от какво тъкмо е страдала и това единствено по себе си е съмнително. Но има безбройни очевидци, че от края на май до началото на юли 1981 година тя последователно се предава.

Тюркоазеният пръстен на Людмила малко преди гибелта прошарен, ми описа една от домашните прислужници. Свойството на тюркоаза да предсказва гибелта е известно от хилядолетия: той побелява, когато стопанинът му стартира да гълтам отрова.

Людмила Живкова стартира все по-често да отсъства от работа. В началото на юли 1981 година се оставя да я изпратят на лекуване в Боровец. По същото време стартира да унищожава архиви и магнетофонни записи, в това число и диалозите си с Ванга.

На 20 юли 1981 година Тодор Живков идва при нея и я кани да обядват дружно. Тя отхвърля, само че откакто той се отдръпва да почине, вика ненадейно Мурджев и му подрежда да я закара в резиденцията в Бояна.

Когато идват, тя го праща за медикаменти. Мурджев ги донася и тя го отпраща. Той отива в портиерската къщурка, а тя остава сама. Към 18 часа писъкът на камериерката го кара да се втурне към резиденцията.

" Жената пищеше пред банята. Влязохме и занемяхме: в басейнчето плуваше тялото на Людмила Живкова. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса. Беше мъртва. "

Оттук нататък стартират мистериите. Лекарят идва след цялостен час. Линейката спукала гума. Въпреки очевидната гибел лекарите остават при натрупа няколко часа. Към 10 вечерта идва Тодор Живков. Чак в 2 часа на 21 юли Людмила Живкова е оповестена за мъртва и трупът е отвеян, а стаите са запечатани.

Медицинската сестра Ани Младенова, в която Живков имал огромно доверие, споделила на бодигарда Мурджев, че намерила изпразнена опаковка дормопан и я сменила с нова, от която извадила единствено две хапчета. Това се назовава укриване на доказателства. Защо е било належащо? Според Емил Александров по лицето на Людмила е имало следи от кръвоизливи. От какво са получени те? Едва ли в миналото ще разберем...

От книгата на Крум Благов „ 50-те най-големи атентата в българската история “