На 21 юли 1969 година астронавтът на НАСА Нийл Армстронг

На 21 юли 1969 година астронавтът на НАСА Нийл Армстронг прави първите човешки стъпки на повърхността на Луната. Неговите думи тогава са: “Една дребна стъпка за един човек, голям скок за човечеството ”.

Но от време на време е мъчно да си представим, че през днешния ден, когато честваме 45 години от първото пилотируемо лунно кацане, астронавти към този момент не летят до Луната и хората се чудят за какво това е по този начин. Толкова ли е мъчно след близо половин век, на фона на целия този теоретичен прогрес, да не можем да се завърнем на Луната? Защо след първата “малка стъпка ” имаше единствено още 11 стъпки на други астронавти (без да броим Армстронг)? Защо след последната експедиция през 1972 година никой въобще не посети Луната?

Хората постоянно вършат съпоставения сред технологиите през 69-та година и тези в днешно време. Телефонът в моя джоб има повече памет от компютъра, управлявал галактическия транспортен съд “Аполо ”. Можем да се свържем с всеки човек от другата страна на земното кълбо. Как въобще да повярваме, че преди 45 години хората са могли да стъпят на Луната с толкоз по-несъвършена технология?

И в действителност, някои не имат вяра. В началото на 21-ви век се появи първата продукция, че в действителност не е имало никакво кацане на Луната, а американците просто са фалшифицирали всичко във кино студио – единствено и единствено с цел да се похвалят, че са по-добра международна мощ от тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.

На фотографията: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit: NASA

Разбира се, всеки един образован академик ще осъзнае, че сходни тайни теории са глупави. Има прекалено много самостоятелни сведения, че лунните кацания на стратегия “Аполо ” са факт – елементарни хора са следили изстрелването наоколо до стартовата площадка и пред тв приемниците, следили са запалването на транслунните степени над Хаваите, завръщането на капсулите над Тихия океан от борда на кораби и самолети. Астрономически обсерватории от целия свят са следяли напредъка на задачите, в това число и сигналите от астронавтите са били прихващани. Лунните скали, донесени от астронавтите, са достоверни и не могат да бъдат фабрикувани на Земята. Дори през днешния ден, когато японски, китайски и индийски автоматизирани станции отиват до Луната, всички задгранични галактически организации без значение настояват, че лунните кацания са достоверни. А преди време, когато хората са се разхождали на Луната, управляващите в тоталитарните страни на Източния блок са били в потрес и не са знаели по какъв начин да реагират – на територията на тези страни (вкл. България) лунното кацане въобще не е било излъчено в действително време!

Но това не изяснява въпроса: по какъв начин тогава е било допустимо, а през днешния ден не е?

А отговорът не е чак толкоз сложен: въпросът не опира до таблети, мобилни телефони и по-бързи компютри. А до ракетна технология. За страдание би трябвало да признаем, че ракетната технология не се разви със същите темпове, по които се разви микроелектрониката. Както и през 60-те години, по този начин и през днешния ден, ние изстрелваме товар в космоса по същия метод – дори освен това – огромна част от настоящите през днешния ден ракети като “Протон ” или “Союз ”, та дори “Делта ”, са основани през 60-те години и летят до ден сегашен със напълно малко модификации.

Повечето от ракетите, които летят през днешния ден, не престават да са за еднократна приложимост – т.е. летят единствено един път, изстрелванията не престават да са скъпи. Не че не се вършат опити статуквото да се промени. Например СпейсЕкс създава новата си ракета “Фолкън 9 ” да бъде евтина и напълно възвращаема, като всички елементи могат да се употребяват назад. Но ще мине време преди технологията в действителност да се развие и да се ползва. Корпорация Върджин Галактик пък работи с хибридни мотори – и първичният подтик на всеобщия галактически туризъм ще е реалност с помощта на точно тези нови ракетни мотори с напълно нова технология. Във Англия се работи по “Скайлон ”- галактически аероплан с напълно нов вид, така наречен “дишащ въздух ракетен мотор ”. Във всички случаи обаче става въпрос за следното – тези нови технологии към момента са на пробен стадий и до момента в който се наложат, ние към момента ще използваме за космонавтиката технологии от 50-те и 60-те години на предишния век.

През 60-те и 70-те години в Съединени американски щати имаше ракета със дарба да изстрелва 118 000 кг в околоземна орбита. Днес такава ракета няма на никое място по света. Ракетата е била създадена особено за задачите “Аполо ”, била е извънредно скъпа, само че след приключването на програмата е била пенсионирана. Никъде не е имало потребност от нея – за изстрелване на приложните спътници не са нужни такива огромни ракети. Днес също няма потребност от такава ракета.

Може ли да се реализира пилотирана лунна задача без огромна ракета? На доктрина може. Трябва обаче да се проведат 5-6 изстрелвания, които да изстрелят целия хардуер в околоземна орбита, след което да се сглоби. Това обаче никой не го прави. “Международната галактическа станция ” беше строена по този метод, само че всички видяхме какъв брой постепенно се работи по подобен способ, с доста отлагания и проблеми.

И за какво да се минава през всичките главоболия, откакто с едно изстрелване може да се изпрати не пилотиран, а роботизиран уред, който да учи Луната? На процедура след близо 45 години, човечеството се върна там, само че не пилотирано, а роботизирано. НАСА, Европейската галактическа организация, Япония, Китай и Индия съумяха през последните няколко години да проведат свои лични роботизирани задачи, които обиколиха Луната. В края на 2013 година Китай извърши сполучливо първото меко кацане на Луната след близо 40-годишно мъртвило. Китайците свършиха цялата задача напълно в роботизиран вид, без присъединяване на астронавт.

Засега роботизираните полети са по-удачни за проучване на Луната и планетите – роботизирани апарати посетиха освен Луната, само че и всички планети от Слънчевата система. Разбира се, не желая да кажа, че пилотираната космонавтика е отживялост. Смятам, че в един миг хора още веднъж ще летят до Луната. Китайците имат сходни упоритости след 2028 година, а и преди този момент биха могли да създадат пилотирано облитане на Луната с циркумлунарен “Шенчжоу ”. НАСА строи нов транспортен съд “Орион ”, който ще направи първия си тестов полет в края на тази година, въпреки че хора няма да летят с него преди 2017 година. Частни компании като СпейсЕкс имат проекти за полети оттатък околоземна орбита, даже до Марс.

Би било хубаво някой ден хора още веднъж да летят до Луната физически, само че по кое време ще стане, към момента никой не може да каже.