Пазарджишката възрожденска интелигенция представят в музея
На 21 септември 2021 година, от 17 часа, в залата за краткотрайни изложения на Регионален исторически музей – Пазарджик, пл. „ Константин Величков “ 15, ще бъде открита изложбата „ Пазарджишката възрожденска интелигенция “.
Възрожденският интелигент е фигурата, която господства в националната просвета и публичния живот на българите през ХVIII–XIX век. Неговият исторически портрет се обрисува от професионалната и обществената реализация на близо 10 000 образовани българи, регистрирани в историческата документи като: свещеници, монаси, висши духовници, просветители, учители, зографи, художници, занаятчии, лечители, лекари, книжовници, писатели, вестникари, книжари, търговци, ханджии, бизнесмени, строители, читалищни дейци, водачи на национално-културните и политическите обединения.
През втората половина на XIX век Пазарджик е важен търговски и занаятчийски център в балканските земи на Османската империя – в него се практикуват повече от 40 занаята, градът е хазаин на седмични пазари и два панаира, които притеглят многочислени търговци от близки и далечни страни. Сдруженията на занаятчиите (еснафите) укрепват стопански и концентрират напъните си в построяването на най-важните за българското възрожденско общество институции – черквите и учебните заведения. Завидното икономическо състояние на града благоприятства издигането му и в културно отношение – трайно се оформя публичната каста на пазарджишката интелигенция, в която учителите и духовенството съставляват 90 %. Повечето от тях са ученици на локалните взаимни и класни учебни заведения и едвам през 70-те години на века се появяват пазарджишки младежи, получили висше обучение в задгранични университети и академии.
Експонираната галерия предлага на посетителя исторически необорим и научно аргументиран роман за решаващите позиции на пазарджишката възрожденска интелигенция в църковната община, учебните и църковните настоятелства, еснафските организации и публичните сдружения. В 25 цветни осведомителни табла са създадени тематиките, които формулират и заглавията на таблата: Първи просветители, Владиковото школо, Благодетелите, Главното класно учебно заведение, Хаджи Найден Йованович, Учителите – европейски ученици, Кварталните учебни заведения, Женско сдружение „ Просвета “, Учителските събори, Стефан Захариев, Пазарджишката църковна община, Духовни водачи, Зографи, художници, строители, Занаятчийските сдружения, Търговци, ханджии, бизнесмени, Съзаклятниците, Опълчението, Читалище „ Виделина “ – създателите, Иван Войводов – великодушен донор, Празникът на светите братя Кирил и Методий “.
Реализирана с истински експонати, съхранявани във фондовете на музея, изложбата е построена от скъпи мостри на българската възрожденска книжнина и просвета. Акцентите в изложбата, които документират трите направления на българското национално Възраждане – битката за просвещение, самостоятелна черква и политическо избавление, са показани с забавни експонати: ръкописна книга (дамаскин) от 1790 г.; първо печатно издание на „ История славянобългарска “ от 1844 г.; буквар на Георги Бусилин от 1844 г.; първо издание на книгата „ Географико-историко-статистическо изложение на Татар Пазарджишката кааза “, персонален образец на Стефан Захариев, с авторовите ремонти от 1870 г.; лекарственик, формиран от учителя Кесарий Попвасилев през 1841 г.; документи на църковното и учебното настоятелства от 1864–1867 година за финансова помощ от еснафите при закупуването на книги за небогати ученици; фотографии и ръкописи на Константин Величков; истински фотографии, документи, предмети на учители, свещеници, занаятчии, революционни дейци, опълченци, читалищни деятели; майсторски свидетелства на занаятчии; помирителна чаша на абаджийския еснафин от 1800 г.; касичка за лепта на бакалския еснафин от 1821 г.; печати на кафтанджийското и сарашкото съсловия; ритуални чаши на занаятчийските класи от ХІХ век; оценки на опълченеца Иван Соколов, ръкописи на Иван Войводов – един от създателите на музея; фотографии и документи на читалищни дейци.
Изложбата документира и честването на 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий. Празничният обред „ водосвет “ е показан от експонатите: Свещено евангелие от 1841 година, християнски кръст, ритуални съдове.
Изложбата ще остане експонирана до 31 декември 2021 година и може да бъде посетена в работни дни: от 9,00 до 17,00 ч., събота и неделя: от 10,00 до 17,00 ч.
Телефон за връзка и поръчки: 034/443 108 (вътрешен 103).
Всички прояви през 2021 година са в чест на 110 години от основаването на Историческия музей в Пазарджик.
Възрожденският интелигент е фигурата, която господства в националната просвета и публичния живот на българите през ХVIII–XIX век. Неговият исторически портрет се обрисува от професионалната и обществената реализация на близо 10 000 образовани българи, регистрирани в историческата документи като: свещеници, монаси, висши духовници, просветители, учители, зографи, художници, занаятчии, лечители, лекари, книжовници, писатели, вестникари, книжари, търговци, ханджии, бизнесмени, строители, читалищни дейци, водачи на национално-културните и политическите обединения.
През втората половина на XIX век Пазарджик е важен търговски и занаятчийски център в балканските земи на Османската империя – в него се практикуват повече от 40 занаята, градът е хазаин на седмични пазари и два панаира, които притеглят многочислени търговци от близки и далечни страни. Сдруженията на занаятчиите (еснафите) укрепват стопански и концентрират напъните си в построяването на най-важните за българското възрожденско общество институции – черквите и учебните заведения. Завидното икономическо състояние на града благоприятства издигането му и в културно отношение – трайно се оформя публичната каста на пазарджишката интелигенция, в която учителите и духовенството съставляват 90 %. Повечето от тях са ученици на локалните взаимни и класни учебни заведения и едвам през 70-те години на века се появяват пазарджишки младежи, получили висше обучение в задгранични университети и академии.
Експонираната галерия предлага на посетителя исторически необорим и научно аргументиран роман за решаващите позиции на пазарджишката възрожденска интелигенция в църковната община, учебните и църковните настоятелства, еснафските организации и публичните сдружения. В 25 цветни осведомителни табла са създадени тематиките, които формулират и заглавията на таблата: Първи просветители, Владиковото школо, Благодетелите, Главното класно учебно заведение, Хаджи Найден Йованович, Учителите – европейски ученици, Кварталните учебни заведения, Женско сдружение „ Просвета “, Учителските събори, Стефан Захариев, Пазарджишката църковна община, Духовни водачи, Зографи, художници, строители, Занаятчийските сдружения, Търговци, ханджии, бизнесмени, Съзаклятниците, Опълчението, Читалище „ Виделина “ – създателите, Иван Войводов – великодушен донор, Празникът на светите братя Кирил и Методий “.
Реализирана с истински експонати, съхранявани във фондовете на музея, изложбата е построена от скъпи мостри на българската възрожденска книжнина и просвета. Акцентите в изложбата, които документират трите направления на българското национално Възраждане – битката за просвещение, самостоятелна черква и политическо избавление, са показани с забавни експонати: ръкописна книга (дамаскин) от 1790 г.; първо печатно издание на „ История славянобългарска “ от 1844 г.; буквар на Георги Бусилин от 1844 г.; първо издание на книгата „ Географико-историко-статистическо изложение на Татар Пазарджишката кааза “, персонален образец на Стефан Захариев, с авторовите ремонти от 1870 г.; лекарственик, формиран от учителя Кесарий Попвасилев през 1841 г.; документи на църковното и учебното настоятелства от 1864–1867 година за финансова помощ от еснафите при закупуването на книги за небогати ученици; фотографии и ръкописи на Константин Величков; истински фотографии, документи, предмети на учители, свещеници, занаятчии, революционни дейци, опълченци, читалищни деятели; майсторски свидетелства на занаятчии; помирителна чаша на абаджийския еснафин от 1800 г.; касичка за лепта на бакалския еснафин от 1821 г.; печати на кафтанджийското и сарашкото съсловия; ритуални чаши на занаятчийските класи от ХІХ век; оценки на опълченеца Иван Соколов, ръкописи на Иван Войводов – един от създателите на музея; фотографии и документи на читалищни дейци.
Изложбата документира и честването на 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий. Празничният обред „ водосвет “ е показан от експонатите: Свещено евангелие от 1841 година, християнски кръст, ритуални съдове.
Изложбата ще остане експонирана до 31 декември 2021 година и може да бъде посетена в работни дни: от 9,00 до 17,00 ч., събота и неделя: от 10,00 до 17,00 ч.
Телефон за връзка и поръчки: 034/443 108 (вътрешен 103).
Всички прояви през 2021 година са в чест на 110 години от основаването на Историческия музей в Пазарджик.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ