На 21 септември 1933 година в Германия започва едно от

На 21 септември 1933 година в Германия стартира едно от най-известните правосъдни каузи в международната история, приковало погледите върху България. Трима от подсъдимите в Лайпцигския развой са българи, отпред с комунистическия функционер с близки връзки със Съюз на съветските социалистически републики Георги Димитров. Той се прочува с пламенните речи, които произнася пред съда, отказвайки адвокатска отбрана. Оправдан, той се трансформира в воин за комунистите у нас и в Съюз на съветските социалистически републики. Противниците на режима му обаче са преследвани от политическата полиция.

 Всичко стартира на 27 против 28 февруари 1933 година - единствено пет седмици след идването на Адолф Хитлер на власт. Тогава в Народното събрание в Берлин - Райхстага, избухва голям пожар. В опожарената постройка полицията арестува на място холандеца Мариус ван дер Любе, а зам.-председателят на комунистическата група в Райхстага Ернст Торглер се предава самичък.

Пожарът, която нанася големи вреди, дава мотив на Хитлер, който няма болшинство в Народното събрание, да издаде " Заповед на Райхпрезидента за отбрана на народа и страната ", която разрешава кавга с политическите му съперници. Така на 3 март е арестуван и Ернст Телман - народен представител и ръководител на Комунистическата партия на Германия (държан в пандиза и разстрелян в концлагера Бухенвалд на 18 август 1944 г.).

На 9 март обаче в Берлин изненадващо са арестувани трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, които също са упрекнати за подпалването на Народното събрание. 

Твърди се, че карцерът им става инцидентно, след сигнал на келнер в берлинската бирария " Байернхоф ", който решил, че тримата приказват на съветски. Оказва се, че Димитров към този момент е прочут на полицията и се счита, че карцерът му е опит за свързване на Коминтерна с палежа. Той има оправдание за нощта на офанзивата, когато се намира във влака от Мюнхен за Берлин. В архивите е непокътната информация, че е пътувал с жена, с която се познавал неотдавна, като по-късно следствието разкрива, че е имал голям брой любовни връзки, някои от които паралелни. Самият Димитров декларира по-късно пред съда: " Трябва да знаете, че не съм нито импотентен, нито педераст, а мъж ".

В края на март той е пратен в пандиза " Моабит " в Берлин. През огромна част от престоя си там е окован с вериги, поради което написа многократни митинги до администрацията. В същото време обаче има достъп до библиотеката на пандиза, където води дневник и  дейна преписка със свои близки и политически съратници.

На 27 май, по време на престоя му зад решетките, съпругата му Люба се самоубива, хвърляйки се от прозореца на психиатричен санаториум в Москва, за което той научава малко по-късно.

Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, на 18 септември, обвинените са преместени в Лайпциг, където би трябвало да се организира правосъдният развой. Оттам идва и неговото име.

Основният обвиняем е душевен неуравновесеният холандски болшевик Мартин ван дер Любе, а Димитров, Попов и Танев, дружно с Торглер, са упрекнати в съучастничество.

Първоначално нацисткото държавно управление в Берлин е решително в удобния за него излаз от процеса, по тази причина позволява той да е наличен за обществеността. Акредитирани са голям брой публицисти от целия свят и даже първоначално са предавани директни радиопредавания от правосъдните съвещания. Постепенно обаче, управляващите стартират да лимитират достъпа до делото, живите предавания по радиото са спрени, а в пресатa съвсем изчезват публикациите по въпроса.

Още след ареста Георги Димитров си наема юрист, само че след това се отхвърля от него и избира цяла група бранители - двама българи, немец, американец и трима французи. Те обаче не са позволени в процеса, а няколко от тях, явили се все пак в правосъдната зала, са наказани на 10 дни затвор за огорчение на съда и експулсирани от Германия. В отговор Димитров се отхвърля от назначения му длъжностен юрист и декларира, че ще се пази самичък. Поема и отбраната на Попов и Танев.

Пред Имперския съд Димитров се държи предизвикателно, базирайки се изкусно на демократичното немско законодателство, разпитва очевидците на обвиняването, произнася пропагандни речи и пет пъти го гонят от залата поради острите му реплики. Особен отзив провокира разпитът му на явилия се като очевидец върховен националсоциалистически функционер Херман Гьоринг - по това време министър на вътрешните работи на Прусия, който изпуска нервите си и е подложен на насмешки от Димитров. Така българинът притегля вниманието на медиите и става централна фигура в процеса.

Присъдите са произнесени на 23 декември. Ван дер Любе е осъден на гибел и по-късно екзекутиран посредством обезглавяване с секира, а останалите обвинени са оправдани. Очевидно е, че палежът не може да бъде осъществен от един човек, само че неналичието на доказателства оневинява останалите.

Въпреки това тримата българи са арестувани поради неизяснения им юридически статут при липса на постоянни документи за поданството им. По-късно са преместени в затвор на Гестапо в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 година.

Още след края на процеса Георги Димитров упорства пред немските управляващи да бъде екстрадиран в Чехословакия и Франция. Сред властимащите в Берлин обаче има различия за ориста на тримата оправдани българи. Гьоринг упорства те да бъдат изпратени в лагер. Твърди се, че даже възнамерява да бъдат отвлечени и убити, само че не се взема решение да работи без единодушието на Хитлер, който афишира обществено, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени.

В същото време обаче българският министър-председател Никола Мушанов отхвърля да ги одобри в България, опасявайки се от политическите последици при възможен обществен развой, тъй като по това време против Димитров има издадена смъртна присъда  (заради организирането на Септемврийското въстание през 1923 година Димитров е наказан задочно на гибел и желае да се пази пред съда - б.р.). Така на 13 февруари държавното управление афишира, че не счита тримата оправдани в Лайпцигския развой за български жители. Три дни по-късно обаче те получават руско поданство, а на 27 февруари са екстрадирани от Германия и отпътуват за Москва с постоянен самолетен полет. Там Георги Димитров е определен за общоприет секретар на Коминтерна и като подобен управлява антифашистката битка в Европа през идващите години.

Много години след Лайпцигския развой се окзава, че прословутите речи на Георги Димитров са манипулирани от немската социалистическа партия. В тях са вмъквани пасажи и думи, които Димитров в никакъв случай не е изричал. Напълно е поправен и немският му език, който не е съвършен. Най-фрапиращо е разкритието, че комунистите както в Германска демократична република, по този начин и в България, десетилетия употребяват като агитация изречения от заключителната тирада на Димитров, която в действителност той въобще не произнася.

Това потвърждава преди няколко години немският историк професор доктор Детлеф Йозеф, който прави съпоставяне сред истинските речи на Димитров и това, което е оповестено, откривайки огромни разлики. А за заключителната тирада Йозеф открива, че още преди Димитров да успее да я произнесе, съдът излиза с присъда. Възмутен, българинът скача и желае думата, само че съдията Вилхелм Бюнгер не му я дава и приключва процеса. Така речта остава единствено на хартия.

А в нея е известният откъс за Галилео Галилей: " И изправен пред съда, Галилео с дълбока увереност е викнал: И въпреки всичко тя се върти! Тази научна теза по-късно става полезност за цялото човечество. Ние, комунистите, през днешния ден можем не по-малко уверено да кажем: И въпреки всичко то се върти! Колелото на историята се върти напред, към една руска Европа, към един международен съюз на руските републики. И това колело, движено от пролетариата, под управлението на Комунистическия интернационал, няма да бъде спряно посредством никакви заличителни ограничения, посредством никакви затвори и смъртни присъди. То се върти и ще продължи да се върти до окончателната победа на комунизма! За себе си персонално аз не желая да се трансформирам в страдалец чрез една присъда, която да ме създаде в подпалвач. Искам да остана герой. И да пребивавам най-малко още 20 години, с цел да се боря за комунизма, след което умерено да умра! ".