Програмите карат учителите да преподават в стил 70-те години на XX век*
На 21 ноември 2017 година разбрахме резултатите от модул " Решаване на проблеми в съдействие " (Collaborative Problem Solving) на Международната стратегия за оценяване на учениците PISA 2015. Най-общо компетентностите, които прави оценка модулът, включват уменията, които нормално се образуват посредством проектобазираното образование в учебно заведение – другарство, ръководство на спорове, образуване на екип, реализиране на консенсус и ръководство на напредъка.
Половината от деветокласниците не могат да работят в екип. На уеб страницата на Министерството на образованието и науката (МОН) прочетох, че имали предпочитание обаче, само че методите на преподаване били остарели. Щяло да се акцентира на образованията на учителите, както и на залагане на плановия принцип по всички предмети.
Само 2% от българските възпитаници са решили най-трудните задания . 49% са се справили с най-лесните, а още толкоз – с тези със междинна компликация.
В отчета на Светла Петрова – координатор на PISA, четем, че през последните години редица просветителни системи приспособяват образователните си стратегии и употребяваните педагогичен похвати, с цел да могат учениците да образуват умения за екипна работа и за съдействие. Координаторът на PISA дава съответен образец за такава процедура: програмата " Проектна работа ", въведена в Сингапур през 2000 година за да обезпечи на учениците опция да синтезират и употребяват познание от разнообразни области, като креативен го ползват в действителни обстановки. Това водело до смяна на образователните стратегии и методите на преподаване.
Държавните просветителни условия и PISA
Не инцидентно Светла Петрова стартира с смяна на образователната стратегия, след това са методите, а не назад. Методите в учебно заведение са съобразени със средата, учителите, програмата.
Българските ДОИ (държавни просветителни изисквания) нямат нищо общо с условията на PISA . При разбора на резултатите на PISA първо би трябвало да се подчертае този факт. Помним, когато Германия получи ниски резултати на PISA. Една година отхвърлиха присъединяване, изследваха организацията на изпита, откакто не откриха никакви нарушавания, взеха решение, че грешката е у тях, отстраниха нередностите и по-добрите резултати не закъсняха още през идната година. На това аз му споделям положително администриране на образованието. Ние през последните близо тридесет години се въртим в някакъв обаян кръг, а германците за една година отстраняват проблеми в образованието.
В момента тече акция в учебните заведения, която изяснява по какъв начин нашите условия могат да се " напасват " към PISA. Няма по какъв начин да се прескочи ДОИ, тъй като пада законът, само че явно и PISA е значим фактор. Решението не е соломоновско, звучи по нашенски познато: още един товар върху учителя, който така и така едвам диша от администрация и хартия . А и няма задоволителна предвидливост да преподава по PISA. Ами по какъв начин да има – която и образователна стратегия да се отвори, незабавно ще се разбере защо…
Aко би трябвало най-просто да го кажа: функционалната просветеност на PISA, обвързвана с БЕЛ (български език и литература), съставлява постигане и разчитане на разнообразни типове текстове, съгласно информацията в тях и поставената авансово задача. За сходно нещо се изискват подготовка и упражнение, само че за тях в учебно заведение няма време, тъй като стратегиите са направени по този начин, че учителят да преподава в жанр 70-те години на XX век, когато безусловно е трябвало да се изрече на глас, че Лила е добра, а Ирина – неприятна .
Новият осми клас ще се окаже бушон до няколко години, тъкмо в частта литература. Има толкоз доста, безусловно наблъскана информация от два класа – девети и десети. И не е показана проблематично или културологично, което да разрешава ролеви игри и презентации, а и работа по текст съгласно PISA. Напротив, навлиза се съществено (за " височината " на учениците) в епохите и интерпретационните равнища на текста, " птичият " взор е комбиниран с метафизичен и лингвистични равнища на текста. Така, както би трябвало да е в едни по-горни класове. Твърде доста са създателите, които ни задължават да преподаваме, тъй като 13-14-годишните могат да изведат сами малко неща от класическите текстове на Омир, Сафо, Софокъл, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Бокачо, Сервантес, Шекспир.
Само загатвам какво ни чака следващата година в девети клас: " Пътешествията на Гъливер ", " Дон Жуан ", " Евгений Онегин ", " Дядо Горио ", " Мадам Бовари ", Бодлер, Верлен, Паисий Хилендарски, " Изворът на Белоногата ", Ботев. Всъщност това е другата част от десети клас, плюс Ботев, който се учеше в единадесети клас.
В графата " Мадам Бовари " – във връзка с познания, умения и връзки – четем, че ученикът би трябвало да разпознава жанровите характерности на романа, проявени в фрагмент, и да пояснява също фрагмент съгласно жанрови и/или културноисторически характерности на творбата. Също по този начин деветокласникът би трябвало да разграничава проявления на присъщите черти на реализма и да пояснява творбата съгласно посочените проявления. И още: да разпознава литературни похвати, тропи и фигури в фрагмент. Да съпоставя с персоналния си опит интерпретирани в фрагмент от романа полезности и правила, проблеми и спорове и да обосновава позиция по тях. И още: ученикът сортира, извлича и обработва съгласно няколко критерия информация от разнообразни източници, с цел да извърши независимо съответна изследователска (или отзивчива, или творческа) задача, обвързвана с разработване на сюжет за филм по " Мадам Бовари ".
Нищо срещу, ще направя каквото мога, само че методистите, които пишат сходни неща, не трябва да се водят единствено от концепцията да покажат какъв брой са умни и какъв брой доста знаят. Друга е задачата на методиката, принципно…
Само напомням, че концепцията на новия Закон за предучилищното и учебното обучение беше да диференцира нещата в образованието и да даде опция за изява на учениците, а в случай че някой завършва междинното си образованието с първата степен в десети клас, да е квалифициран с набор от познания и умения. Изискванията за " Мадам Бовари " (да речем) важат и за някогашните техникуми, където на множеството места нещата са пред разпад, макар че публично се приказва друго, тъй като се усвояват пари по оперативни стратегии и би трябвало да се регистрира прогрес. Ситуацията е по-различна в езиковите гимназии (в такава работя и аз). Още на старта се не помни нещо значимо: да стигнеш до ученика, значи да го увличаш да чете и написа, а не да му доказваш какъв брой доста не знае за реализма.
И къде в моя лекционен курс за международната литература е PISA? Изследването на PISA залага на противоположния ред: индивидът възпитаник самичък би трябвало да открие и вземе решение за вярното . Тук учителят може да му помогне, да го насочи и да се съобрази с опциите му. Българската просветителна система, остаряла и нова, тоталитарна и демократична, разчита на клишетата и готовите отговори, на помпозните и неосъществими цели . Само позволявам, че по този начин е по-изгодно. В итае един боязън, че посредством литературата може да се каже нещо, което не е напълно за казване. Ами да, авторитетният древногръцки политик Перикъл дружал с философи, поети и скулптори. А нашите политици с кого дружат?
Не разбирам въобще къде и по кое време мога да включа създатели, които ми харесват. Да направя своя " персонален лист ", както би споделила проф. Адриана Дамянова (от СУ „ Св. Климент Охридски “). Всички в йерархията над мен настояват, че мога да имам " собствен лист ". Не, не мога.
Работа в екип
Половината от учениците не умеят да работят в екип. Не могат, първо, тъй като не виждат образец за това към себе си. Очевидно не са в положение да изслушват останалите и да ги схващат, оттова да вземат и компромисни решения. Ако инцидентно останат в България и придобият сходни умения, ще се трансфорат в новобранци. Да си помислим кои са съумелите у нас? Тези, които могат да изслушат, схващат и вземат независимо решения, или тези, които могат да се бутат и имат остри лакти? PISA приготвя учениците да се включат в едно работещо в полза на истината и прагматично общество, с ясно устроени правила и механизми, които задвижват институциите.
Не съм уверена, че административният и управническият уред в страната е подготвен да одобри будните и необременени мозъци, които ще излязат от учебно заведение с готовност да основават по нов метод, реформирайки разнообразни сфери от нашия публичен живот. Само когато това се случи, и у нас PISA ще бъде не просто статистика, а функционална просветеност в деяние.
*Заглавието е на редакцията. Публикуваме публикацията от " Портал Култура "
Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска лингвистика. Работила е като публицист, редактор и преподавател по български език и литература. Публикувала е в разнообразни литературни вестници и сборници. През 2016 година излиза първият й разказ " Писма за оригами " (изд. " Ерго " ).
Половината от деветокласниците не могат да работят в екип. На уеб страницата на Министерството на образованието и науката (МОН) прочетох, че имали предпочитание обаче, само че методите на преподаване били остарели. Щяло да се акцентира на образованията на учителите, както и на залагане на плановия принцип по всички предмети.
Само 2% от българските възпитаници са решили най-трудните задания . 49% са се справили с най-лесните, а още толкоз – с тези със междинна компликация.
В отчета на Светла Петрова – координатор на PISA, четем, че през последните години редица просветителни системи приспособяват образователните си стратегии и употребяваните педагогичен похвати, с цел да могат учениците да образуват умения за екипна работа и за съдействие. Координаторът на PISA дава съответен образец за такава процедура: програмата " Проектна работа ", въведена в Сингапур през 2000 година за да обезпечи на учениците опция да синтезират и употребяват познание от разнообразни области, като креативен го ползват в действителни обстановки. Това водело до смяна на образователните стратегии и методите на преподаване.
Държавните просветителни условия и PISA
Не инцидентно Светла Петрова стартира с смяна на образователната стратегия, след това са методите, а не назад. Методите в учебно заведение са съобразени със средата, учителите, програмата.
Българските ДОИ (държавни просветителни изисквания) нямат нищо общо с условията на PISA . При разбора на резултатите на PISA първо би трябвало да се подчертае този факт. Помним, когато Германия получи ниски резултати на PISA. Една година отхвърлиха присъединяване, изследваха организацията на изпита, откакто не откриха никакви нарушавания, взеха решение, че грешката е у тях, отстраниха нередностите и по-добрите резултати не закъсняха още през идната година. На това аз му споделям положително администриране на образованието. Ние през последните близо тридесет години се въртим в някакъв обаян кръг, а германците за една година отстраняват проблеми в образованието.
В момента тече акция в учебните заведения, която изяснява по какъв начин нашите условия могат да се " напасват " към PISA. Няма по какъв начин да се прескочи ДОИ, тъй като пада законът, само че явно и PISA е значим фактор. Решението не е соломоновско, звучи по нашенски познато: още един товар върху учителя, който така и така едвам диша от администрация и хартия . А и няма задоволителна предвидливост да преподава по PISA. Ами по какъв начин да има – която и образователна стратегия да се отвори, незабавно ще се разбере защо…
Aко би трябвало най-просто да го кажа: функционалната просветеност на PISA, обвързвана с БЕЛ (български език и литература), съставлява постигане и разчитане на разнообразни типове текстове, съгласно информацията в тях и поставената авансово задача. За сходно нещо се изискват подготовка и упражнение, само че за тях в учебно заведение няма време, тъй като стратегиите са направени по този начин, че учителят да преподава в жанр 70-те години на XX век, когато безусловно е трябвало да се изрече на глас, че Лила е добра, а Ирина – неприятна .
Новият осми клас ще се окаже бушон до няколко години, тъкмо в частта литература. Има толкоз доста, безусловно наблъскана информация от два класа – девети и десети. И не е показана проблематично или културологично, което да разрешава ролеви игри и презентации, а и работа по текст съгласно PISA. Напротив, навлиза се съществено (за " височината " на учениците) в епохите и интерпретационните равнища на текста, " птичият " взор е комбиниран с метафизичен и лингвистични равнища на текста. Така, както би трябвало да е в едни по-горни класове. Твърде доста са създателите, които ни задължават да преподаваме, тъй като 13-14-годишните могат да изведат сами малко неща от класическите текстове на Омир, Сафо, Софокъл, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Бокачо, Сервантес, Шекспир.
Само загатвам какво ни чака следващата година в девети клас: " Пътешествията на Гъливер ", " Дон Жуан ", " Евгений Онегин ", " Дядо Горио ", " Мадам Бовари ", Бодлер, Верлен, Паисий Хилендарски, " Изворът на Белоногата ", Ботев. Всъщност това е другата част от десети клас, плюс Ботев, който се учеше в единадесети клас.
В графата " Мадам Бовари " – във връзка с познания, умения и връзки – четем, че ученикът би трябвало да разпознава жанровите характерности на романа, проявени в фрагмент, и да пояснява също фрагмент съгласно жанрови и/или културноисторически характерности на творбата. Също по този начин деветокласникът би трябвало да разграничава проявления на присъщите черти на реализма и да пояснява творбата съгласно посочените проявления. И още: да разпознава литературни похвати, тропи и фигури в фрагмент. Да съпоставя с персоналния си опит интерпретирани в фрагмент от романа полезности и правила, проблеми и спорове и да обосновава позиция по тях. И още: ученикът сортира, извлича и обработва съгласно няколко критерия информация от разнообразни източници, с цел да извърши независимо съответна изследователска (или отзивчива, или творческа) задача, обвързвана с разработване на сюжет за филм по " Мадам Бовари ".
Нищо срещу, ще направя каквото мога, само че методистите, които пишат сходни неща, не трябва да се водят единствено от концепцията да покажат какъв брой са умни и какъв брой доста знаят. Друга е задачата на методиката, принципно…
Само напомням, че концепцията на новия Закон за предучилищното и учебното обучение беше да диференцира нещата в образованието и да даде опция за изява на учениците, а в случай че някой завършва междинното си образованието с първата степен в десети клас, да е квалифициран с набор от познания и умения. Изискванията за " Мадам Бовари " (да речем) важат и за някогашните техникуми, където на множеството места нещата са пред разпад, макар че публично се приказва друго, тъй като се усвояват пари по оперативни стратегии и би трябвало да се регистрира прогрес. Ситуацията е по-различна в езиковите гимназии (в такава работя и аз). Още на старта се не помни нещо значимо: да стигнеш до ученика, значи да го увличаш да чете и написа, а не да му доказваш какъв брой доста не знае за реализма.
И къде в моя лекционен курс за международната литература е PISA? Изследването на PISA залага на противоположния ред: индивидът възпитаник самичък би трябвало да открие и вземе решение за вярното . Тук учителят може да му помогне, да го насочи и да се съобрази с опциите му. Българската просветителна система, остаряла и нова, тоталитарна и демократична, разчита на клишетата и готовите отговори, на помпозните и неосъществими цели . Само позволявам, че по този начин е по-изгодно. В итае един боязън, че посредством литературата може да се каже нещо, което не е напълно за казване. Ами да, авторитетният древногръцки политик Перикъл дружал с философи, поети и скулптори. А нашите политици с кого дружат?
Не разбирам въобще къде и по кое време мога да включа създатели, които ми харесват. Да направя своя " персонален лист ", както би споделила проф. Адриана Дамянова (от СУ „ Св. Климент Охридски “). Всички в йерархията над мен настояват, че мога да имам " собствен лист ". Не, не мога.
Работа в екип
Половината от учениците не умеят да работят в екип. Не могат, първо, тъй като не виждат образец за това към себе си. Очевидно не са в положение да изслушват останалите и да ги схващат, оттова да вземат и компромисни решения. Ако инцидентно останат в България и придобият сходни умения, ще се трансфорат в новобранци. Да си помислим кои са съумелите у нас? Тези, които могат да изслушат, схващат и вземат независимо решения, или тези, които могат да се бутат и имат остри лакти? PISA приготвя учениците да се включат в едно работещо в полза на истината и прагматично общество, с ясно устроени правила и механизми, които задвижват институциите.
Не съм уверена, че административният и управническият уред в страната е подготвен да одобри будните и необременени мозъци, които ще излязат от учебно заведение с готовност да основават по нов метод, реформирайки разнообразни сфери от нашия публичен живот. Само когато това се случи, и у нас PISA ще бъде не просто статистика, а функционална просветеност в деяние.
*Заглавието е на редакцията. Публикуваме публикацията от " Портал Култура "
Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска лингвистика. Работила е като публицист, редактор и преподавател по български език и литература. Публикувала е в разнообразни литературни вестници и сборници. През 2016 година излиза първият й разказ " Писма за оригами " (изд. " Ерго " ).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ